Определение № 1145 от 24.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. Стара Загора, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500586 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 във вр. с чл.131- 133 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 21040/07.07.2026г., подадена от УМБАЛ „П.д.С.К.“ АД, гр. С.З., против протоколно Определение № 1324/30.06.2026г., постановено по висящото гр.д.№ 20265530100463/2026г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна молбата на ответника за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на отговор на исковата молба и е оставен без разглеждане подаденият отговор, като просрочен.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалния закон и с представените по делото медицински документи. Излагат се доводи, че влошеното здравословно състояние на процесуалния представител е съставлявало особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил медицинската документация, без да разполага със специални знания, както и че е нарушил правото на защита на ответника. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и срокът за подаване на отговор на исковата молба да бъде възстановен.

Насрещната страна е оспорила частната жалба като неоснователна.

Въззивният Окръжен съд - Стара Загора, като разгледа материалите по делото, взе предвид доводите на страните и се съобрази с относимите процесуални правни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, понеже е подадена в законовия срок от надлежна ответна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд за 1 изцяло неоснователна по следните съображения, тъй като от данните по делото се установява, че на ответника е връчено съобщение с препис от исковата молба и приложенията на 17.03.2026г., поради което срокът за подаване на писмен отговор е изтекъл на 17.04.2026г. Подадените на 28.04.2026г. отговор на исковата молба и молба за възстановяване на срока са извън предвидения законов срок, поради което правилно първоинстанционният съд е разгледал молбата по реда на чл.64 и сл. от ГПК.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, за да бъде възстановен пропуснат срок, страната следва да докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Такива са само обстоятелства с внезапен, изненадващ, обективен и непреодолим характер, които са единствената причина за пропуска, като в този смисъл са Определение № 487 от 8.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2410/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л.И., Определение № 190 от 13.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 907/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц., Определение № 60417 от 25.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3856/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н., Определение № 50140 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2954/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Я.В., Определение № 290 от 28.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2821/2024 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Б.Й. и Определение № 720 от 11.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3040/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В..

Настоящият състав споделя изцяло извода на районния съд, че в процесния случай законовите предпоставки за възстановяване на срока въобще не са налице. От представените с молбата медицински документи не се установява внезапно възникнало тежко и непреодолимо заболяване, което да е поставило процесуалния представител на ответника в обективна невъзможност да извърши процесуалното действие в срока. От изложените в самите медицински документи данни е видно, че оплакванията, свързани със заболяването на гръбначния стълб, не са възникнали внезапно в последния ден от срока, а са предхождали датата 08.04.2026г., като е било провеждано лечение и са били назначени изследвания, което от своя страна напълно изключва елемента на внезапност, който съдебната практика последователно изисква.

Не обуславя различен извод и представеният лист за преглед от 17.04.2026г., тъй като самият той удостоверява оплаквания от предходни дни и проведена антибиотична терапия, а и прегледът е осъществен късно вечерта на 17.04.2026г., след изтичане на работното време на съда, и следователно и след изтичане на срока по смисъла на общите правила за изчисляване на процесуалните срокове.

Неоснователно е възражението, че РС не е могъл да обсъжда медицинската документация, тъй като преценката дали представените документи установяват наличие на правнорелевантни факти по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК е част от правораздавателната дейност на съда. Съдът не замества медицинския орган, а преценява дали доказаното състояние отговаря 2 на законовия критерий за особено непредвидено и непреодолимо препятствие, като подобна преценка е изрично допустима според цитираната съдебна практика, включително когато основанието е заболяване – Определение № 487 от 8.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2410/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л.И..

Съществено е и обстоятелството, че не е доказано твърдяното заболяване да е съставлявало единствената причина за пропускане на срока, като в този смисъл практиката приема, че когато препятствието е възникнало в края на срока, но страната или процесуалният представител не са предприели своевременно действия по организиране на защитата, не е налице основание за възстановяване на срока. Това разрешение е изрично възприето в Определение № 190 от 13.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 907/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц..

В случая срокът за отговор е законовия едномесечен и не се установява през целия този период да са били предприети действия по изготвяне на отговор, нито да е налице обективна невъзможност да бъде поискано продължаване на срока. Напротив- по делото липсват доказателства, че процесуалният представител или законният представител на ответното дружество са били възпрепятствани да поискат продължаване на срока или да организират подаването на отговор чрез друг процесуален представител или чрез наличен вътрешен правен ресурс. Именно затова е приложим и възприетият в практиката извод, че когато е било възможно продължаване на срока, последващото му възстановяване е недопустимо. В този смисъл са Определение № 63 от 18.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 460/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.Н., Определение № 508 от 15.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 430/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф. и Определение № 7277 от 19.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2022 г., VI о., докладчик председателят Н.Г..

Неоснователно е и позоваването на относима практика на друг ОСВ.Търново, тъй като тя касае различна хипотеза относно връщане на нередовна молба по реда на чл.64 от ГПК без надлежни указания по чл.101 от ГПК. Но настоящия случай не е такъв, тъй като РС не е върнал молбата като нередовна, а я е допуснал до разглеждане и я е разгледал по същество, приел е представените доказателства и е изложил подробни мотиви защо не ги счита достатъчни да обосноват уважаване на искането.

Предвид което правилно първоинстанционният съд е приел и че просроченият отговор следва да бъде оставен без разглеждане, като подаден след изтичане на преклузивния срок, след като молбата за възстановяването му е неоснователна. Следователно оплакванията за нарушение на правото на справедлив процес са напълно неоснователни и недоказани и неблагоприятният за жалбоподателя изход не съставлява сам по себе си нарушение на правото му на защита. Ответната страна е получила достъп до съд, молбата й е била разгледана, доказателствата са били приети и обсъдени, а съдебният акт е подробно мотивиран, поради което не е налице каквото и да 3 е съществено процесуално нарушение, което да води до неговата отмяна.

Що се отнася до позоваването на чл.6, § 1, чл.13 и чл.17 от ЕКПЧ, то също е също неоснователно и недоказано, тъй като отказът да се възстанови пропуснат преклузивен срок при липса на законовите предпоставки не представлява нарушение на правото на справедлив процес, а приложение на предвидими процесуални правила, валидни еднакво за всички участници. И сам по себе си неблагоприятният за жалбоподателя изход не обуславя липса на някаква справедливост на производството.

Крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло, със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.131133 ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно Определение № 1324/30.06.2026г., постановено по висящото гр.д.№ 20265530100463/2026г. по описа на РССт.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4