Решение № 4067 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4067 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100507134 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх.№ 30.05.2025год. от Столична община,чрез гл. юрк.К. срещу Постановление на ЧСИ И.Д. ,изх.№ 644/20.05.2025год. по изп.дело № 20259220400087 ,с което е оставено без уважение възражението на Столична община ,в качеството му на длъжник по изпълнителното дело ,за намаляване на начисленото адвокатско възнаграждение и т. 26 ТТРЗЧСИ.

В частната жалба са развити съображения ,че начисленият адвокатски хонорар в размер на 2000лв. не съответствал на предприетите действия в хода на изпълнителното дело като счита ,че за това били достатъчни 200лв.Излага ,че не са налице условия за кумулиране на двете възнаграждение ,тъй като било извършено само образуване на изп.дело и за взискателя не били необходими съдействие и защита за удовлетворяване на вземането му.Счита и че искането за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника с молбата за образуване не можело да се определи като действие по процесуално представителство.Излага и съображения ,че адвокатския хонорар е прекомерен,предвид ,че не била налице фактическа и правна сложност по изпълнителното дело.Оспорва и че същия не следвало да бъде присъден ,предвид ,че не били представени доказателства за заплащането му.

В жалбата са изложени и съображения ,че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ била неправилно изчислена ,като не била съобразена разпоредбата на чл.27а от Тарифата за таксите към ЗЧСИ.

1

Моли съда да отмени постановлението на ЧСИ И.Д. от 20.05.2025год. ,с което е оставено без уважение възражението на Столична община ,в качеството му на длъжник по изпълнителното дело ,за намаляване на начисленото адвокатско възнаграждение и и т. 26 ТТРЗЧСИ като намали същото до размера от 200лв., или да го отмени изцяло ,поради липса на доказателства за заплащането му.Също така моли съда да задължи ЧСИ да намали и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,съгласно материалния интерес по изпълнителното дело.

Претендира ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски в хода на настоящото производство ,вкл. и 48лв. ,заплатена такса към ЧСИ съгласно ТТРЗЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело в тридневния срок ,на 10.06.2025год. е депозирал писмени възражения ,с които намира частната жалба за недопустима ,тъй като била подадена след срока за доброволно изпълнение,като в ПДИ било инкорпорирано постановление за разноски.По същество оспорва същата като неоснователна.Сочи ,че на длъжника в изпълнителното производство била връчена ПДИ на 30.04.2025год. като в срокът за доброволно изпълнение ,който изтекъл на 14.05.2025год. не било извършено плащане ,поради което счита ,че същият нямал основание да иска намаляване на адвокатския хонорар като не би се стигнало до необходимост да бъдат извършени изпълнителни действия ,поискани с молба от 15.05.2025год. и съответно извършени.Счита че определеното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. е както за образуване на изпълнителното дело ,така и за процесуално представителство по делото ,с цел удовлетворяване на пълния размер на вземането като е под ориентировъчния размер по чл.10,т.1,2 и 5 вр. Чл.7,ал.2 ,т.4-5 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа ,който възлиза на 3 224,92лв.Ето защо моли съда да остави без уважение жалба,вх.№268724 от 30.05.2025год. против постановление на ЧСИ И.Д. с изх.№ 644 от 20.05.2025год. по изп.дело № 87/2025год.Направено е и възражение ,че на частния жалбоподател не се следват разноски в настоящото производство ,вкл. и че претендираното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно.

Жалбата е постъпила в съда с копие на изпълнителното дело, като ЧСИ И.Д. е изложила мотиви по обжалваните действия.

Излага хронологично действията по принудително изпълнение и другите процесуални действия, предприети по изпълнителното дело. Счита жалбата за допустима ,но по същество неоснователна.Развива съображения ,че размера на разноските за адвокатско възнаграждение е съобразен с предвидения в чл.10,т.1 и т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид процесуалното поведение на длъжника ,който не е заплатил вземанията в срока за доброволно изпълнение ,които са събрани на 30.05.2025год. след ефективно предприемане на действия по принудително изпълнение – налагане на запор върху вземанията му в „Общинска банка“АД.Правилно била събрана и такса от 5лв. за издаване на изпълнителния лист,а размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ включва и разноските на взискателя,представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение за изпълнителния процес, представлявали частта от вземането му ,предмет на принудително събиране и е част от материалния интерес по делото върху който се определя същата.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

2

Изпълнително дело № 87/2025год. по описа ми на ЧСИ И.Д. е образувано въз основа на Молба от 23.04.2025год. на взискателя „Дока Строй“ЕООД и Изпълнителен лист № 166/09.04.2025год. ,издаден въз основа на Решение №341/06.03.2025год. т.д.№ 2124/2024по описа на СГС ,за принудително събиране на сумата от 2 413,57лв. ; 5 166,46 лева ; 8 323,18лв. и разноски в размер на 41 594,80лв. против длъжника Столична община.

С разпореждането от 23.04.2025год. ЧСИ И.Д. е приела като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 2000лв. и авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 49,70лв. и 5лв. ,държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

На длъжника Столична община с известие за доставяне ,на 30.04.2025год. е връчена ПДИ ,в което е посочено ,че задължението по изпълнителното дело възлиза на : неолихвяема сума 57 498,01лв. ,49,70лв. разноски за обикновени такси ,5лв. разноски да издаване на изпълнителен лист,такси по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4 320,15лв. и 2000лв. разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

На длъжника е даден двуседмичен срок от връчването на поканата да изпълни доброволно задължението си ,като е предупреден ,че ако не стори това ,ще се пристъпи към принудително изпълнение.

С възражение ,вх.№543/02.05.2025год. длъжникът е оспорил сумата от 2000лв.,разноски за адвокатско възнаграждение ,като прекомерно ,пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ и таксата от 5лв.,за издаване на изпълнителен лист .

С постановление ,изх.№644 от 20.05.2025год. ЧСИ И.Д. е оставил без уважение възражението му.

С молба ,вх.№ 15.05.2025год. ,взискателят е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор на вземанията на длъжника до размера на сумите ,посочени в ПДИ ,тъй като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл.

Със запорно съобщение ,изх.№643/20.05.2025год. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД до размера на претендираните вземания,връчено на 27.05.2025год. на третото задължено лице.

С писмо от 06.06.2025 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени .

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана в СГС на 30.05.2025год. в СГС ,като въпреки ,че няма доказателства за датата , на която на частния жалбоподател е съобщено постановление ,изх.№ 644 от 20.05.2025год., предвид датата на постановяването му същата е депозирана в срока по чл.435,ал.2 от ГПК.

Въззивният съд счита, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения :

Съгласно императивната и специална разпоредба чл. 435, ал. 2 ,т.7 от ГПК ,длъжникът може да обжалва посочените действия и бездействия на съдебния изпълнител, които са лимитирано определени,между които са и разноските по изпълнението.

3

Характер на такова може да има всеки акт, с който съдебният изпълнител определя дължимите разноски по изпълнителното дело. Без значение е как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, в поканата за доброволно изпълнение са приети претендираните от взискателя направени разноски за адвокатски хонорар за водене и защита по изпълнителното дело и направените разноски по ТТРЗЧСИ като същата е получена от длъжника на 30.04.2025 г., считано от когато е започнал да тече и двуседмичният срок по чл.

436, ал. 1 ГПК за подаване на жалба срещу обективираното в нея постановление за разноски по изпълнителното дело.В срока от страна на длъжника е подадено възражение с вх. № 543/02.05.2025 г. ,с което е оспорена поканата за доброволно изпълнение в частта относно определените такси и разноски, както и претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.По това възражение съдебният изпълнител се е произнесъл със самостоятелно постановление от 20.05.2025год., оставяйки без уважение всички негови искания, и именно този акт е обжалван от длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Ето защо съдът приема ,че частната жалба е допустима .Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат Е. Н.

У. представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие от 23.04.2025год. е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е 2 600 лева и е заплатено в брой. В този смисъл възражението на длъжника, че не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, са неоснователни.

По делото се установява, че извършеното процесуално представителство от страна на адвоката на взискателя се свежда до образуване на изпълнителното дело, като още с молбата за образуване е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит на молбата за образуване.След като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 14.05.2025год. е поискано ЧСИ да наложи запор на вземанията на длъжника в „Общинска банка“АД.

Други действия във връзка с изпълнението не са сторени.

Съдът намира, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценка за това се извършва с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело като приема за ориентир чл. 10, т. 1 от незадължителната Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на 4 паричното вземане.Или с вкючен ДДС адвокатското възнаграждение възлиза на 240лв.

В конкретния случай начислените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева се явяват прекомерни и следва да бъдат намалени до сумата в размер на 240 лева.