Определение № 42 от 04.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 04.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600070 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ва от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Ц. И., защитник на подсъдимия Г. И. А. срещу определение на Окръжен съд гр.Търговище по НОХД №514/2024г., с което на 18.02.2025г. в разпоредително заседание, съдията- докладчик е отказал прекратяване на делото по реда на чл.248,ал.5, т.1 от НПК и връщане му на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.

С въззивната жалба се поддържат твърдените в РЗ съществени процесуални нарушения,като се иска отмяна на определението по чл.248,ал.5 от НПК и връщане на делото на прокурора.

Придвижването на жалбата и материалите по делото до Апелативен съд гр.Варна сочи, че съставът на ТОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете жалбата за допустима,а по същество- неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по внесен ОА на 20.12.2024г.. С разпореждане съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК, проведено на 18.02.2025г.

С жалбата се отправя упрек съм първоинстанционния съд, че се произнесъл бланкетно по всички възражения на защитата за пропуски, 1 противоречия и неясноти по всички пунктове на ОА, препятстващи правото на защита на подс.А..

На първо място в жалбата е поставя въпроса за незаконен съдебен състав, т.к. съдът е изложил съображения по правната квалификация на деянията в ОА, което е от компетентността на прокурора. Същите не са конкретизирани, като е посочено, че са обективирани в съдебен протокол л.2728 от обжалвания съдебен акт. Видно от протокола за проведеното РЗ, становището на съдията-докладчик по формулиране на ОА е изразено в проведеното РЗ по предходното наказателно производство по НОХД№ 285/2024г. С него съдът е изложил свои съждения по отношение правата конструкция на ОА.

Вън от съмнение е, че разглеждането на делото от независим и безпристрастен съд е едно от основните проявления на правото на справедлив процес съобразно чл.6 от ЕКПЧ. Съгласно практиката на ЕСПЧ, „безпристрастност“ означава липса на предубеденост или предразсъдъци по отношение на страните, като тестът за последното е в две форми: субективен и обективен. Субективният критерий се отнася до въпроса за личното убеждение/предубеденост/ на съдията по конкретното дело, а обективния-до наличието на адекватни гаранции, гарантиращи безпристрастността на съда.

Извършвайки проверка на плоскостта на посочените критерии в аспекта на заявените от жалбоподателя обстоятелства, настоящия състав не констатира основания, които да породят съмнение относно безпристрастността на съдията-докладчик.

Както и ЕСПЧ приема в своята практика, съмнения за предубеденост на съда биха били налични, ако в рамките на упражнения от него контрол съдът е демонстрирал че за него съществува „много висока степен на яснота по въпросите на вината“, по които отношение може да бъде взето едва в крайния съдебен акт. Процесуалното становище по посочените въпроси следва да бъде взето по начин и със степен на категоричност, навеждащи на вече предварително становище на съдията относно виновността на едно лице и убеденост в достоверността на доказателствата, послужили като аргумент за това становище. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Изразеното от съда принципно становище за наличие на предпоставките на чл.26 от НК по отношение на всички деяния, включени в престъпления по чл.201,ал.1 от НК първо не са послужили като основание за връщане на делото на прокурора и на второ място същите са в полза на подсъдимото лице. В своя акт съдът изрично е разяснил, че такава преквалификация е единствено и само в правомощията на прокурора. Видно от ОА инициирал настоящото наказателно производство, този извод на съда не е бил споделен. В посочения смисъл не са налице и основанията на чл.29,ал.2 от НПК за отвод на съда,респ.

2 твърденията за незаконен състав са неоснователни.

Оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на ОА са формулирани от защита общо. По същият начин се е произнесъл и първоинстанционния съд, който не е открил нарушения от вида на съществените, непозволяващи на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира своята защита. Следва да се отбележи, че съдебното производство веднъж е било прекратено, като делото е върнато за отстраняване на СПН, вкл. и визираните от защитника, като този съдебен акт е бил потвърден и от въззивната инстанция.

По обвинението по чл.201,ал.1 от НК.

Аргументите на защитата за неяснота на ОА се отнасят до липсата на конкретизация на механизма на деянията и действията на подсъдимия по присвояване. При внимателен прочит, настоящия състав намира, че тези възражения са неоснователни. За всяко едно престъпно деяние са изложени факти, които покриват обективната страна на престъплението. Подробно в обстоятелствената част и в юридическото обвинение са описани изпълнителното деяние, времето и мястото на извършването му, механизма и способа на осъществяването му, в т.ч. естеството на разпоредителните действия и присвояването с фактическо и юридическо разпореждане /разпореждане за съставяне на договори, фактури, РКО и други счетоводни документи/. Възражението на защитата, направено в хода на РЗ, че не е ясно кой е изготвял счетоводните документи не променя достигнатия извод. Този въпрос подлежи на доказване в хода на съдебното следствие, още повече, че на А. не са повдигани обвинения за изготвянето им.

Неоснователно е и възражението, че в обвинителния документ не са посочени доказателствата, подкрепящи обвинението. Видно от ОА, за всяко едно деяние, прокурорът изрично е отразил подкрепящите го доказателства. Доколко същите са достатъчни за да обосноват обвинителната теза е въпрос по същество.

В тази връзка следва да се отбележи, че „ изпълнителното деяние при присвояването се изразява до външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на организация ,предприятие и др., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес, или в интерес на другиго, във всяко противозаконно действие вещта да бъде отклонена от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото“ /вж

Решение

№459/29.07.1991г. по н.д.№295/1991г.,първо н.о./.

Разпореждането може да бъде осъществено с фактически или правни действия, всяко от които представлява противозаконно разпореждане с чуждите пари. Фактическото действие, с което се осъществява съставът на престъплението, може да бъде извършено единствено в полза на субекта, като 3 той чрез активни действия потребява вещите. При юридическите действия, деецът извършва разпореждане с предмета на престъплението, като това действие е винаги в полза на трето ФЛ или ЮЛ. Видно от обстоятелствената част на ОА, в същата подробно е описано естеството на разпоредителните действия и същите са индивидуализирани, като изрично е отразено в чия полза същите са извършени.

Конкретно възражение в жалбата защитника е направил единствено по отношение обвинението по пункт 1 от ОА, аргументирано с липса на конкретни индивидуализирани разпоредителни действия на подсъдимото лице. Съставомерните факти, релевантни към това обвинение- конкретно това, че подсъдимият е изтеглил суми от банковите сметки на дружеството и не е внесъл същите в касата на дружеството са достатъчни да конкретизират обвинението. Самото теглене на суми от сметките по своята същност е правомерно действие, доколкото като управител подсъдимия е имал такива правомощия, поради което същото не е включено и в периода на своене.

Изложените факти в ОА, че сумата не е върната в патримониума на дружеството /за периода от 04.04.2018г. при освобождаването му от длъжност до 15.04.2018г.- в срока за предаването на материалните активи на дружеството/, а представените оправдателни документи са фиктивни, очертава пределите на обвинението. Престъплението е довършено в момента, в който дееца е превърнал имуществото в свое, т.е. с настъпването на престъпния резултат - имотната щета за пострадалия - ощетеното дружество.

„Отклоняването на имуществото окончателно безвъзмездно и безвъзвратно за собственика, обективира фактическият състав на присвояване от страна на лицето, на което то е било поверено да го управлява“ /вж Решение № 477 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 472/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова.

По отношение обвинението по чл.202,ал.1,т.1 от НК отново са изпълнени законовите изисквания за наличието на факти, покриващи елементите на изпълнителното деяние. Тук следва да се отбележи, че улесняващото престъпление може да се изрази в съставяне и използване, или само използване на подправен документ/официален или частен/. Документът може да бъде съставен и от друго лице /което може да не е длъжностно/, а деецът само да го е използвал, за да улесни присвояването. Такива факти подробно са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт: съставени граждански договори, РКО, споразумение в част от които подсъдимия се е подписал като възложител, респ. получател, като отново за изготвянето им същия не е обвинен. Съдът е длъжен да изясни кое е другото престъпление, връзката му с присвояването и дали то го улеснява, като изложи съображения за това в своя краен съдебен акт.

4

Възражението на защитата по пункт 8 от ОА, направено в РЗ, че не е ясно как А. е създал условия за разпореждане с парични средства в чужд интерес /в полза на търговско дружество/, обосновано с липса на подписи на пълномощника на това дружество във фактурите е изцяло неоснователно.

Видно от фактическите обстоятелства, залегнали в ОА, осчетоводените в „Тузлушка гора“ЕООД 9бр. фактури издадени от „ЛЕС-КО 2015“ЕООД, са били подписани от управляващия и представляващ дружеството св.Я.Я. като съставител и от подс.А.-като получател на услугата. Съставените РКО /подробно индивидуализирани/ за изплащане на фактурираните суми в поголямата си част били подписани от подс.А. като ръководител и като получател /вж ОА на л.17 от делото\.

По обвинението по чл.220,ал.1 от НК. Изпълнителното деяние се изразява в сключване на неизгодна сделка, като сключването й и нейните прави последици се преценява с оглед изискванията на гражданското право.

Дали същата е изгодна се преценява с оглед на всички условия, поради които същата е била сключена. „Една сделка може да е неизгодна или защото изобщо не е необходима за функционирането на предприятието, организацията, държавния орган, или защото клаузите й не водят до постигане на целения икономически ефект“/вж Решение №667/2006г., първо н.о., Решение №529/2010г., второ н.о./. Престъплението по чл.220 е резултатно, като от сключената неизгодната сделка трябва да произтече в причинна връзка с нея значителна вреда. Всички тези обстоятелства са намерили място в обстоятелствената част на ОА, като изрично е отразен вида на сделката, причината, поради което е сключена и дали същата е неизгодна за предприятието, респ. причинената вреда. В този смисъл възражения на защитата, за липса на фактически обстоятелства в ОА е неоснователно. По въпроса за доказателствената обезпеченост на обвинението, съдът дължи отговор със своя съдебен акт по същество.

Следва да се отчете, че с ОА инициирал настоящото производство са преодолени всички констатирани от съда пропуски и неясноти при предходното разглеждане.

Настоящият състав намира, че прокурорът е развил в дължимата пълнота предявената обвинителна теза от фактическа и правна страна, в съответствие с разпоредбата на чл.246 от НПК и изискванията на ТР 2/2002г. на ВКС спрямо обвинителния акт, който поставя рамките на предмета на доказване в процеса, предпоставящи и осъществяването на правото на защита - обвиняемият следва да знае в какво точно е обвинен и срещу какво да се брани. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изчерпателно е посочил всички факти, които е счел за обосноваващи правната оценка на престъпленията, извършени от обвиняемия, времето, мястото, 5 начинът, конкретните параметри на противоправното поведение. Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си. В случая, в съответствие с вътрешното си убеждение, прокурорът е отразил всички свои фактически и правни съображения, позволяващи да се узнае рамката на обвинението. Дали тези изводи са обосновани от доказателствената основа по делото е въпрос по съществото на обвинението.