Решение № 96 от 13.07.2023, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Свищов, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20224150100743 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на А. Д. К., ЕГН: **********, гр.

Свищов, **********, чрез адв. Б. М. от ВТАК, срещу „С.“ ЕООД , ЕИК:

******************, и Е. И. И., ЕГН: **********, гр. Велико Търново, ***********, с която са съединени за субективно и обективно разглеждане следните искове: (1) установителен иск (УИ) на К. срещу ЕООД и И. за частична нищожност по чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД; (2) осъдителен иск (ОИ) на К. срещу ЕООД с правно основание чл.

232, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и (3) ОИ на К. срещу И. при условията на евентуалност, – ако първият ОИ е неоснователен, – с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че А. Д. К. е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по ККР, одобрени на със Заповед № РД-18350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в ********, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – ***, ***, 23431,88,14, ***, ***, съгласно Договор за доброволна делба на наследници на земеделски земи от 23.06.2000 г., вписан в СлВп – гр. Свищов на 23.06.2000 г., и удостоверение за наследници от 06.12.2021 г., издадено от общ. Свищов.

Е. И. И. била (съ)собственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот. Между нея, като наемодател, и „С.“ ЕООД, като наемател, бил сключен Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г., вписан в СлВп – гр. Свищов на 05.11.2018 г., със срок на действие десет години – от 05.11.2018 г. до 30.09.2028 г. (чл. 2 от същ. дог.). А. Д. К. твърди, че договорът за наем е сключен от Е. И. И., която, макар и да е притежавала повече от 25 на 100 ид. ч. от имота (чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ), е могла да сключи договор за наем на земеделски земи за не повече от три години (чл. 229, ал. 2, във вр. с ал. 3 ЗЗД). Уговорката за срок по-дълъг от три години била частично нищожна: произвеждала действие само за срока до три години (чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Прочее А. Д. К. моли Свищовския районен съд (СвРС) да приеме за установено по отношение на Е. И. И. и „С.“ ЕООД, че Договорът за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г. е частично нищожен (24, ал. 4, във вр. с чл. ал. 1 ab initio ЗЗД): въпреки че бил сключен за срок от десет години (чл. 2 от същ. дог.), договорът за наем на н. и. пораждал действие за три години, тъй като съсобственикът, който го е сключил, е можел да извършва 1 само действия по управление на общата вещ, но не и на разпореждане с нея (чл. 229, ал. 2, във вр. с ал. 3 ЗЗД).

В договора за наем било уговорено, че наемната цена е 50 лв. на декар (чл. 6 от същ. дог.), а имотът се състоял от 6.243 дка. (чл. 1 от дог.), при възнаграждението възлизало ежегодно на 312.15 лв. и било изискуемо на 30. ноември на съотв. стопанска година (чл. 6, ал. 1 от дог.). А. Д. К. отстоява, че е изпратила покана за доброволно изпълнение до „С.“ ЕООД, в която посочила банковата си сметка, за да й бъдат изплатени припадащите й се възнаграждения от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г., но плащане не било последвало; вземанията й общо възлизали на 312.15 лв. (или по 104.05 лв. за всяка от трите стопански години). Ето защо И. моли СвРС да осъди „С.“ ЕООД да й заплати сумата от 312.15 лв., представляваща припадащия й се наем за трите стопански години (чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), тъй като, макар и договорът за наем да е сключен от името на И. (чл. 61, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), същият пораждал действие и за К. (чл. 21, ал. 1 in fine ЗЗД).

При условията на евентуалност – ако съдът установи, че „С.“ ЕООД е заплатило целия наем на другия съсобственик Е. И. И., – А. Д. К. моли СвРС да осъди Е. И. И. да й заплати същата сума, ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане: чл. 4а, ал. 2, изр. 2 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС. – Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) на „С.“ ЕООД се приема, че договорът за наем на земеделска земя за срок от десет години бил действителен. Искът за плащане на възнаграждението от договор за наем, ведно със законната лихва, било неоснователно, тъй като К. около шестнадесет години (считано от наследяването на баща си) не се е била интересувала от процесния н. и. Моли СвРС да отхвърли така предявените искове, прави се възражение за давност за вземането за стопанската 2018/2019 г.; възразява се и срещу искането за разноски, понеже пълномощното на адв. М. било на бял лист, а не в стандартната бланка (тип „кочан“), респ. при условията на евентуалност се моли съдът да намали вземането за разноски, тъй като делото било едно, макар и да имало два иска. – На Е.

И. И. е бил връчен препис от ИМ, но същата не е взела становище по нея в едномесечния срок (чл. 131 ГПК).

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

С Договор за доброволна делба на земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, от 23.06.2000 г. (л. 8 и сл. от делото), е предоставена нива от 6.243 кв. м. в ********, имот № 088028, при граници: имоти № 088027, 088002, 088020, 0002333 (полски път) и 000412 (полски път), в общ дял от 4/6 ид. ч. на Д.М.Й., който придобива съотв. 2/6 ид. ч., и М.М.И..

– 2/6 ид. ч., а на Е.С.Й. – 1/6 ид. ч., и Л. И. К. – по 1/6 ид. ч.

Д.М.Й. е починал на 05.06.2006 г. и е бил наследен от съпругата си Ц.П.Й. и дъщеря си А. Д. К.; Ц.П.Й. е починала на 02.06.2019 г. и е наследена от единствената си дъщеря А.

Д. К. (вж. Удостоверение за наследници с изх. № 06-091316/06.12.2021 г. на общ. Свищов, л.

12). М.М.И.. е починала на 27.03.2004 г. е наследена от изцяло от дъщеря си Е. И. И. (вж.

Удостоверение за наследници с изх. № 99/29.10.2018 г. на общ. Свищов, л. 47).

От Скица на поземлен имот № 15-955004/23.08.2022 г. на СлГКК – гр. Велико Търново (л. 13) се установява, че това е поземлен имот с идентификатор № *** по ККР, одобрени на със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в ********, площ 6 243 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, IV. категория, номер по предходен план – 088028, при съседи – ***, ***, 23431,88,14, ***, ***.

Между Е. И. И., като наемодател, и „С.“ ЕООД, като наемател, бил постигнато 2 съгласие, обективизирано в Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г. (л. 6 и сл.), вписан в СлВп – гр. Свищов на 05.11.2018 г., със срок на действие десет години – от 05.11.2018 г. до 30.09.2028 г. (чл. 2 от същ. дог.). Възнаграждението било уговорено ежегодно в размер на 50 лв. за всеки дка. земя (чл. 6, ал. 1-2), която била 6.243 дка. (чл. 1).

То било изискуемо за всяка година на 30. ноември. Следователно то възлизало ежегодно в размер на 312.15 лв.

А. Д. К. отстоява, била изпратила извънсъдебна покана за доброволно изпълнение до „С.“ ЕООД, в която посочила банковата си сметка, за да й бъдат изплатени припадащите й се възнаграждения от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г. (л.

15). Поканата била получена от ЕООД на 20.09.2022 г. (вж. обратна разписка на л. 16), но плащане не било последвало.

По делото са приложени три платежни нареждания, с които ЕООД е платило на Е. И.

И. сумите от 413.60 лв. на 15.11.2019 г. (л. 48), 413.60 лв. на 01.09.2020 г. (л. 49), 454.96 лв.

(л. 50), като основание по всички платежни е посочено „рента на земеделска земя“. „С.“ ЕООД твърди, че с тези платежни е платило дълга си към А. Д. К. по процесния договор за наем.

От заключението на вещото лице (ВЛ) по ССчЕ (л. 79 и сл.) се установява, че ЕООД е платило на И. общата сума то 1 282.16 лв. ([413.60 лв. х 2] + 454.94 лв.); че ЕООД не е било представило на ВЛ документи за извършените плащания; че по първото плащане на сумата от 413.60 лв. за „рента земеделска земя“ сумата би могла да е образувана по следния начин: за 6.243 дка. е платено по 66.25 лв., същото било и по второто плащане от 413.60 лв., а по третото плащане сумата била 454.96 лв., или по 72.89 лв. на дка. В о. с. з. на 11.07.2023 г.

ВЛ Ж. Д. заявява, че ЕООД не е й е предоставило никакви документи, от които да може да констатира защо са направени плащанията; предполага, че плащанията, вероятно, са били „преиндексирани“ по процесния договор за наем.

От представените по делото решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи от 20.03.1995 г. (л. 87) и от 08.05.1998 г. (л. 88); удостоверението за наследници (изх. № 06-09-33/18.05.2020 г. на общ. Свищов) на А.Ф.И., починал на 30.03.1954 г. (л. 90 и сл.); удостоверение за данъчна оценка на Е. И. И. (л. 96) и скици на посочените три земеделски имота, описани подробно по-долу (л. 97 и сл.), се установява, че Е. И. е съсобственик с М. Й. Д.-Ц. на следните три н. и.: (1) н. и. с идентификатор № ***, находящ се в м. „******“, с площ от 35 848 кв. м., представляващ нива, кат. 3.;

(2) н. и. с идентификатор № ***, находящ се в м. „********“, с площ от 14870 кв. м.; и (3) н. и. с идентификатор № ***, в м. „********“, с площ от 5 008 кв. м. Първият н. и. бил арендуван то М. Й. Д. – Ц., ЕГН: **********, гр. Свищов, **********, като ареднодадтел, на „С.“ ЕООД, като арендатор, с Договор за аренда от 21.03.2016 г. (л. 68 и сл.); а вторият и третият н. и. – с Договор за аренда от 05.05.2016 г. (л. 65 и сл.). На 26.11.2021 г. е било постигнато съгласие между Е. И. И., първоначално, като дарител, а после като продавач, да прехвърли 1/9 ид. ч. на „В.А.“ ЕООД, ЕИК: *************, първо като надарен, а послед като купувач, по отношение на същите три н. и. (вж. Нотариален акт за дарение на н. и. от 26.11.2021 г. и Нотариален акт от същ. за покупко-продажба на н. и., л.

60 и сл.).

ПО ПРАВОТО:

СвРС намира, че е сезиран с УИ на А. Д. К., за да бъде обявена по отношение на Е. И.

И. и „С.“ ЕООД за частично нищожна (чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, пр. 1 ЗЗД) уговорката в чл. 2 от Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г., вписан в СлВп – гр. Свищов в частта, с която И. като наемодател е отдала на ЕООД като наемател земеделска земя за срок над три години до десет години, понеже И. като съсобственик, който притежава повече от 1/4 ид. ч. от имота (чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ), е могла да извършва само управителни, но не и разпоредителни, действия, при което договорът за наем имал действие само за три години (чл. 229, ал. 2-3 ЗЗД). „С.“ ЕООД заявява, че договорът е валиден; Е. И. И. не взема становище по иска.

По делото е предявен и ОИ от К. срещу ЕООД, с който се иска дружеството да бъде осъдено да й плати сумата от 312.15 лв., представляваща припадащите й се възнаграждения 3 от договора за наем за стопанските 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г. (чл. 6 от Договор за наем на земеделска земи от 05.11.2018 г. и чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до окончателно й изплащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД), тъй като договорът за наем е бил противопоставим К. (чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 21, ал. 1 in fine ЗЗД) и тя черпела права от него – право вземане за наема, съответстващо на ид. й ч. в съсобствеността.

„С.“ ЕООД възразява, че е платило всички вземания за наем на Е. И. И.; последната не взема становище по иска.

При условията на евентуалност е предявен и (втори) ОИ от К. срещу И. за същите суми, като процесуалното му условие е, – ако намери, че ЕООД е платило наемните вземания на И., – СвРС да осъди И. да плати на К. предаде получения наем, ведно със законната лихва (чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД), от отдадения общ имот съобразно квотите му в съсобствеността (чл. 4а, ал. 2, изр. 2 ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС).