Определение № 2891 от 14.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2891 гр. София, 14.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901237 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кран Комерс„ ЕООД против решение № 749/23.12.2024 г. по т.д.№ 775/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 746/23.05.2024г. по т.д.№ 939/2023 г. на Софийски градски съд, в обжалваната му част, като вместо това съдът: 1/ е отхвърлил предявените от касатора против ЗК „Уника„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 469 КЗ вр. с чл. 171, ал. 1 ЗУТ, за заплащане на обезщетение в размер на 26 354,66 лева за претърпени имуществени вреди върху автокран LIEBHERR, с рег. № СВ 12100СС, в причинност със застрахователно събитие от 06.01.2022г. на обект „Логистичен център с административна сграда в УПИ ІІІ – 365 „ в с. Гурмазово, Божурище, вследствие противоправното поведение на лица , за което отговаря „Бараж Груп„ ООД, както и иска, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 1 254,11 лева – обезщетение за забава в издължаването му, за периода 16.12.2022г. – 16.05.2023г.. и 2/ е уважил предявеният от ЗК „Уника„ АД насрещен иск, с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД, за връщане на сума от 65 886,63 лева, платена на ищеца на 22.12.2022г., като застрахователно обезщетение за същото застрахователно събитие, съставляващо плащане при начална липса на основание. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд за недоказаност на претенциите му, позовавайки се на извънсъдебно признание на ответника, за възникнала за същия отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, вкл. признанието му за размера на вредата – 146 414,74 лева без ДДС. Оспорва правилността на извода на съда, че по делото е останало недоказано главен изпълнител на обекта в с. Гурмазово да е дружеството „Бараж Груп„ ООД, на застрахователен договор между което и ответника, по задължителна 1 застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството„ – „ Професионална отговорност на строителя„, на който се основават претенциите. Позовава се на т. 2 от Общи условия „Професионална отговорност на строителя„, според която застраховката покрива имуществените и неимуществените вреди, причинени от застрахования на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при и по повод изпълнение на задълженията му. Без да оспорва обстоятелството, че се явява подизпълнител на възложител „Бараж Констръкшън„ООД, а не на „Бараж Груп„ООД, сключило застрахователния договор, касаторът акцентира на обстоятелството, че договора с възложителя е сключен при Общи условия - приложение 1 и Споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ – приложение 2, сключено между „Бараж Груп „ ООД и няколко дружества, с качество на изпълнители, между които и „Кран Комерс„ ЕООД, съответно се позовава на клаузи от същите. Позовавайки се на чл. 469 КЗ , чл. 171 вр. с чл. 163 и чл.163а ЗУТ и други законови разпоредби, касаторът обосновава довод, че според обхвата на дейностите, за които „строителят“ отговаря по смисъла на тези разпоредби, следва да се определи обема на действията, за които в качеството на застрахован по задължителна застраховка „Професионална отговорност„ той отговаря. Позовавайки се на постановките на ППВС № 17/1963 г., касаторът поддържа даденото от първоинстанционния съд тълкуване чл. 469 , ал.5 КЗ, според което тълкуване разпоредбата изисква писмено посочване в застрахователния договор на лица, на които застрахованият е възложил изпълнението, само в случаите, в които застрахованият не би отговарял за техните действия, на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като не той е бил длъжен да организира, ръководи и контролира работата им. По същество, неправилността на изводите на съда се извежда от игнорирането на фактите, че : 1/ „Бараж Груп„ ООД е главен изпълнител на обекта, строител по смисъла на чл.163, ал. 1 ЗУТ ; 2/ между „Бараж Груп“ ООД и „Бараж Констръкшън„ ООД, с което дружество ищецът има сключен договор и спрямо което има качество на подзпълнител, е сключен договор, по силата на който „Бараж Констръкшън“ООД има качеството на подизпълнител; 3/ „Бараж Груп„ ООД е организирало и контролирало целият строителен процес; 4/ по договорите с подизпълнителите „Кран Комерс„ ООД и „Мобо 17„ ООД са възложени конкретни строителни дейности, но не и организацията и контрола на целия строителен процес, респ. отговорността за вреди от действия или бездействия на служители на останалите изпълнители на обекта, вкл. „Кран Комерс„ООД и „Мобо 17„ ООД, следва да се понесе единствено от „Бараж Груп„ ООД.

Ответната страна – ЗК „Уника„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия селективен критерий, доколкото формулираните въпроси се основават на факти, неотносими към решаващите мотиви на съда за неоснователност на главните искове, извадени от контекста на решаващите съображения на съда. Оспорва установима от мотивите на въззивния акт очевидна неправилност.

Третото лице – помагач на ответника – „ Мобо 17„ ООД – оспорва 2 касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, като идентично счита, че формулираните въпроси не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд, нито с фактологията на спора.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът „Кран Комерс“ ЕООД е предявил срещу ЗК „Уника„ пряк иск, за заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение, в размер на 65 886,63 лева, в качеството на лице, увредено при застрахователно събитие от 06.01.2022г., настъпило на обект, застрояван от „Бараж Груп„ЕООД, като последното дружество е сключило със ЗК “Уника„ АД застрахователен договор при Общи условия „ Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството - Отговорност на строителя „ . На основание този договор се претендира отговорността на застрахователя.

Ищецът твърди , че с уведомление рег. № 34020422/16.12.2022г. ответникът е признал настъпването на застрахователното събитие и размера на дължимото обезщетение от 146 414,74 лева, а предвид договореното 10 % - но самоучастие на застрахования - в размер на 131 773, 26 лева. Твърди, че му е изплатена само половината от сумата и претендира остатъка .

От соченото уведомление застрахователят поддържа отговорност за настъпване на застрахователното събитие на работници на „ Кран Комерс“ ООД и на „Мобо 17„ООД, които, при възложен монтаж на колони - част от конструкция на новострояща се сграда, са допуснали накланяне и впоследствие падане на колона върху автокрана – собственост на „Кран Комерс„ ЕООД, при което са го увредили. Приел е, че са нарушени строително-технически правила и норми, не е спазена технологията за монтаж от страна на монтажниците на „ Мобо 17 „ ООД и и на краниста на „ Кран Комерс“ЕООД. Застрахователят е счел, че отговорността следва да се разпредели по равно между двете дружества , в качеството им на делинквенти, по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Отговорността на „ Бараж Груп„ ООД застрахователят приел, че се основава на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 171 ЗУТ.

Изплатено е половината обезщетение, тъй като застрахователят е приел съпричиняване в размер на 50 % от страна на увреденото дружество.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск и последващо предявява насрещен такъв за връщане на изплатената сума, като платена при начална липса на основание. Позовава се на следните факти: 1/ Застрахованото дружество „Бараж Груп„ ООД е главен изпълнител на обекта ;

2/ „Бараж Груп„ ООД няма сключен договор с „Кран Комерс“ ЕООД ; 3/ „Кран Комерс„ ЕООД и „Мобо 17„ ООД са подизпълнители на „Бараж

Констръкшън„ ООД, с което имат сключени договори. Поддържа становището си, че увреждането е настъпило в резултат на нарушаване на технологични 3 правила за изпълнение на монтажа от страна на работници на двете дружества – подизпълнители. Като цитира чл. 469, ал. 5 КЗ вр. с чл.171 ЗУТ и чл. 429, ал. 1 КЗ, се позовава на обхвата на сключената задължителна застраховка - покриваща отговорността на застрахования, вкл. на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. В евентуалност е поддържано съпричиняване от ищеца, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

С поръчка от 18.11.2021г. „ Бараж Констръкшън „ ООД е възложило на „ Кран Комерс„ ЕООД извършването на строително–монтажни работи /услуга с автокран/ на обекта в с. Гурмазово, където е настъпило застрахователното събитие. Ищецът е поел изпълнението на свой риск и за своя сметка, със свой квалифициран персонал и подходяща техника, което е изрично упоменато в договора. Към същия са приети за приложими Общи условия за възлагане на СМР / Приложение 1 / и Споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда /Приложение 2/, страна по което е и застрахованото дружество.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва вина на своя служител – кранист, за настъпване на застрахователното събитие. С отговор на насрещната искова молба оспорва иска и акцентира на първоначално направеното от застрахователя признание.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява съображения, че първоначалното признание и изплащане на застрахователно обезщетение не изключва основателността на претенция за връщането му, като получено при начална липса на основание. Поддържа, че по визирания застрахователен договор се явява застрахована отговорността единствено на „Бараж Груп“ ООД за причинени от действия/ бездействия на служители на същия вреди към трети лица . С оглед обстоятелствата и възникналите правоотншения между отделните участници в строителството на обекта в с.

Гурмазово, ответникът счита, че ищецът има основание за претенция към другото дружество – делинквент - „ Мобо 17 „ ООД . Същото е конституирано в процеса като трето лице – помагач на ответника, оспорило е исковата молба, в това число сочения механизъм на увреждането и виновно поведение на свои работници, в причинност с което да е настъпило застрахователното събитие. Третото лице – помагач поддържа, че изключителна вина за настъпване на вредите има краниста на „Кран Комерс„ ЕООД / неправилно боравене със стрелата на крана /.

Със заключения – основно и допълнително – на допусната по делото СТЕ е установено, че причина за застрахователното събитие са нарушения на технологията на монтажа на сглобяема стоманобетонна колона във фундамент с двойна чашка, допуснати както от монтажниците на „ Мобо 17„ ООД, така и от краниста на „Кран Комерс„ ЕООД. В допълнителното заключение е допусната възможност да се касае и за нарушения а служители на застрахования, при подаването на сигнали между прикачвачите и лицата, управляващи повдигателните съоръжения. За механизма на увреждането са разпитани свидетели. Касационни доводи, свързани с установения механизъм 4 на злополуката и виновните за това лица, не са въведени, поради което е излишен детайлен коментар на съдържанието на заключенията.

Първоинстанционният съд е уважил главния и отхвърлил насрещния искове. Приел е за спорно единствено обстоятелството налице ли е покрит застрахователен риск. В аспект на последното е счел за необходимо да се установят лицата, чиято гражданска отговорност е покрита от застраховката и наличие на тяхно противоправно поведение. Навел е следните съображения:

Съгласно чл. 2 от Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането, професионалната отговорност на лицата, които задължително следва да имат застраховка съгласно чл.171 ЗУТ е разграничена с оглед осъществяваните от тях дейности в проектирането и строителството, като тази на строителя е за цялостно изпълнение на строителството или на отделни СМР . Съгласно чл.163 , ал.1 ЗУТ „строител е физическо или юридическо лице , включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа“. Насетне са възпроизведени отговорностите на строителя / чл.163, ал.2, ал.4 , чл.163а, ал.1, , ал.2 и ал. 4 ЗУТ /. С оглед обхвата на дейностите за които отговаря строителят, в това число и като работодател на техническия ръководител, според съда следва да бъде определен обема на действията, за които строителят, в качеството му на застрахован отговаря. Съобразявайки задължителните указания на ППВС № 17/1963г., съдът е приел, че писмено посочване в застрахователния договор на лицата, на които застрахованият е възложил работа, съгласно чл. 469, ал. 5 КЗ, е необходимо само в случаите, когато застрахованият строител не би отговарял за техните действия, на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като не той следва да организира, ръководи и контролира работата им. Тъй като от събраните доказателства се установява, че като главен изпълнител на обекта „Бараж Груп„ ООД е отговаряло за организацията на цялостния строителен процес на обекта, в това число за координацията между отделните подизпълнители и за осигуряването на безопасни условия на труд, то това дружество носи отговорност за вреди от действията на двамата свои подизпълнители – „Мобо 17„ ООД и „Кран Комерс„ЕООД, която отговорност не се изключва от предвидената в договорите на тези подизпълнителни с „Бараж Констръкшън„ ООД тяхна отговорност, респ. се касае за тяхна солидарна с тази на „Бараж Груп„ ООД отговорност. Насетне, въз основа на приетите заключения на СТЕ и гласните доказателства, съдът е обосновал противоправно поведение както на работници на ищеца и на „Мобо 17„ ООД, така и на работници на застрахования – „Бараж Груп„ ООД. Обосновал е съпричиняване от ищеца в размер на 30 %, предвид което е уважил претенцията до размера на 26 354,66 лева, ведно с лихва за забава за период до предявяване на исковата молба, в размер на 1 254,11 лева. В отхвърлителната му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.