Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 12.03.2019, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 4674/2018
Вид
Решение № 316
Подписан
12.03.2019
В сила
20.11.2020
Състав
СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………12.03.2019 година………………....Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………..Седми граждански състав

На…двадесет и шести февруари……….…………………………...…..Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова………………………………………………………….

Прокурор……….………………………………………….….……………………….. като разгледа докладваното от………………………..………съдията Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 4674……………по описа за 2018……….………...година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103

- 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата К.Р.Г., твърди че е работила при ответника по безсрочен трудов договор от 01.10.2005 г., с място на работа Районна лекарска колегия при Български лекарски съюз –

Стара Загора като първоначално е заемала длъжността „технически секретар-касиер“, а впоследствие „технически секретар“. Ищцата сочи, че със заповед № 1/19.07.2018 г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. Ищцата изяснява, че заповедта не била мотивирана, не било посочено кога и кой орган е извършил съкращаването на щата за нейната длъжност, т.е. било извършено от некомпетентен орган. Според ищцата промените в щатното разписание били от правомощията на Общото събрание на колегията, а решение на общото събрание не било налице. Не била посочена нейната длъжност, а друга такава, която тя не заемала. Заповедта й за уволнение била подписана от лице без представителна власт, тъй като към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника в регистър БУЛСТАТ бил вписан за председател на Районна лекарска колегия – Стара Загора д-р Георги Бакоев, а не подписалата предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение д-р Г.п.. Освен това не била спазена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ, тъй като уволнението било проведено без да се вземе разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ и мнение на ТЕЛК, а ищцата сочи, че била с онкологично заболяване и се водела на отчет в „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД. Ищцата твърди, че след уволнението е останала без работа и е претърпяла вреди, тъй като не е получавала доходи. Моли съда да отмени уволнението, наложено със Заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя на Управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора, като я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „технически секретар“, както и да й присъди обезщетение за оставане без работа в размер на 5818,56 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 20.01.2019 г., претендира разноски.

Ответникът Районна лекарска колегия при Български лекарски съюз – Стара Загора оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че е съкратена длъжността на ищцата „технически секретар“, като съкращаването на щата и издаването на заповедта и предизвестието били извършени от компетентно лице, представляващо работодателя. Сочи, че не е от компетентността на Общото събрание на Районната лекарска колегия да приема промени в щатното разписание, а подписалата заповедта за уволнение и предизвестието д-р Г.п. била избрана за председател на Управителния съвет на Районната лекарска колегия – Стара Загора на 03.04.2018 г., а моментът на нейното вписване в регистър БУЛСТАТ бил без значение, тъй като вписването имало единствено декларативно действие. Твърди, че по отношение на предварителната закрила работодателят е предприел действия за събиране на предварителна информация, като на запитването от него ищцата отговорила, че не страда от болест посочена в чл.1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г. По съображения за неоснователност на главния иск счита за такива и акцесорните искове по чл. 344 ал.1 т. 2 и т. 3 КТ. Моли съда да отхвърли обективно съединените искове, като неоснователни и недоказани, претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.

Не е спорно обстоятелството, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор № 2/01.10.2005 г. на длъжност „технически секретар“, с място на работа Районна лекарска колегия – Стара Загора. Освен това с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че вписването на д-р Г.п. като председател на Управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора в регистър БУЛСТАТ е извършено на 07.08.2018 г., както и че при извършена проверка от Инспекцията по труда не са констатирани нарушения на трудовото законодателство, като от представения по делото протокол от общо отчетно изборно събрание на РК на БЛС – Стара Загора се установява, че д-р Г.п. е избрана за председател на управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора на 03.04.2018 г.

От представената заповед № 1/19.07.2018 г. на председателя на управителния съвет на Районна лекарска колегия – Стара Загора и предизвестие от 29.06.2018 г., се установява, че на осн. чл. 328 ал.1 т. 2 КТ, считано от 20.07.2018 г. се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена лично на ищцата на 19.07.2018 г.

От представеното по делото длъжностно щатно разписание на Районна лекарска колегия – Стара Загора от 05.04.2018 г., утвърдено от председателя на управителния съвет – д-р Г.п., се установява, че в административния персонал са предвидени две щатни бройки за длъжност „технически секретар“. От длъжностно щатно разписание на Районна лекарска колегия – Стара Загора от 01.06.2018 г., утвърдено от председателя на управителния съвет – д-р Г.п., се установява, че щатните бройки за длъжността „технически секретар“ /административен персонал/ са съкратени.

По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че ищцата не страда от онкологично заболяване „карцином на кожата“ и е оздравяла напълно още след първите лечебни манипулации още през 2011 г., т.е. тя е излекувана непосредствено след установяването на онкологичното заболяване през 2011 г. Вещото лице дава заключение, че ищцата е клинически здрава от 2011 г., като единствено се води на административен отчет.

В съдебно заседание вещото лице изяснява, че ищцата е клинически здрава по отношение на заболяването и не боледува от тази болест.

От приложената по делото трудова книжка на ищцата и от констатацията на съда на оригинала на трудовата книжка извършена на 12.02.2019 г. /датата на съдебното заседание/ се установява, че в периода 20.07.2018 г. – 08.01.2019 г. не е била на работа при друг работодател. Въпреки това съдът отчита факта, че от представения по делото трудов договор № 9/09.12.2018 г. ищцата е започнала работа считано от 10.12.2018 г. Това е и признанието от нейния процесуален представител от съдебното заседание.

По иска с правно основание чл. 344, т. 1 КТ:

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност и 5/ в случай че ищцата се е ползвала от закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ, преди уволнението да е получено разрешение от Инспекцията по труда.

Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции /така решение № 763/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2009 г., IV г. о., решение № 126/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №

1227/2010 г., III г. о./. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно основание.

Настоящият съд се съобразява с практиката на ВКС обективирана в решение № 160/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 222/2016 г., IV г.о, решение № 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о., решение № 155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о., решение № 177/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2011 г., IV г.о, решение № 57/13.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5905/2013 г., IV г.о., решение № 149/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г.о., решение № 503/05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г.о., решение № 218/18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2011 г., IV г.о., съгласно която ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.

Ищцата е оспорила уволнението на следните основания:

1/ заповедта е немотивирана, тъй като в нея не е посочено кой орган и кога е извършил съкращаването на щата за заеманата от ищцата длъжност, не било налице решение на общото събрание за съкращаване на щата, в това число не са посочени фактическите и правни основания за прекратяване на трудовия договор, 2/ заповедта за уволнение и предизвестието били издадени от лице без представителна власт спрямо работодателя и 3/ не била преодоляна от работодателя предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ преди провеждане на уволнението. Тези са наведените основания за незаконност на уволнението, на които ищцата се е позовала в исковата молба и други основания за неговата отмяна съдът не може да разглежда.

Преди да вземе отношение по доводите за незаконност на уволнението съдът намира за необходимо да отново да посочи относно двукратно оспорените от ищцата, както със становището по чл. 312, ал. 2 ГПК, така и в откритото съдебно заседание длъжностни щатни разписания с дати 05.04.2018 г. и 01.06.2018 г. /представени от ответника/, с твърдения за тяхно по-късно съставяне/антидатиране - м. август 2018 г., че от една страна доводи за липса на реално съкращаване на щата не са релевирани с исковата молба и от друга страна във връзка с оспорването на момента на съставяне на щатните разписания следва да се изясни на ищцата, че „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Частни документи, каквито са заповедите на работодателя за утвърждаване или изменение на щатно разписание не обективират разпореждане с права. Работниците и служителите не могат да черпят права от заповедите за утвърждаване или промяна на щатното разписание, нито пък могат да черпят права от работодателя или негов представител, подписал документа. Щатното разписание е вътрешен за дружеството документ, съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното разпределение по длъжности. Само по себе си щатното разписание не създава или прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по силата на документа.