Присъда № 53 от 14.12.2021, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 53 от 14.12.2021 г. по НОХД № 6903/2021 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав

Производството по настоящото наказателно дело от общ характер № 6903/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105-ти състав е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – С. срещу подсъдимия ИВ. Д. М., за това, че: На 31.08.2019 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице – "продавач-консултант" при търговско дружество „*“ ООД, ЕИК ***, присвоил – взел от касовата наличност на дружеството и задържал за себе си, чужди – собственост на дружеството „*“ ООД, пари – парична сума в размер на 999.33 лв /деветстотин деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, поверени му в това му качество да ги пази и управлява.

По делото не е конституирана допълнителна страна, като от ощетеното юридическо лице липсва изявление за конституиране в качеството на граждански ищец, не е предявен и граждански иск за вреди.

След проведеното на 14.12.2021 г. разпоредително заседание по искане на подсъдимия М. и неговия защитник производството протече по реда на глава двадесет и седма от НПК по чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът с определение прие, че самопризнанието на подсъдимия М. по фактите се подкрепя от доказателствената съвкупност, поради което ще ползва самопризнанието при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По време на съдебните прения представителят на обвинението – прокурор С. – поддържа изцяло повдигнатото обвинение и посочва, че самопризнанието на подсъдимия М. се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, които показват изцяло механизма, начина на извършване на деянието и длъжностното качество на подсъдимия към датата на извършеното престъпление.

Представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и счита, че при индивидуализацията на наказанието трябва да бъдат взети следните смекчаващите вината обстоятелства – необремененото съдебно минало на подсъдимия, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство и след това, както и невисокия размер на присвоеното имущество. Предвид изложеното моли съда 1 при постановяване на присъдата да приложи чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и наказанието „лишаване от свобода“ да се замени с наказание „пробация“, а по отношение на пробационните мерки същите да са по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК в размер около минималния и да не се налагат предвидените наказания „конфискация“ и „лишаване от права“.

Защитникът на подсъдимия – адв. К., моли съда предвид самопризнанието на подсъдимия да признае същия за виновен и да определи минимален размер на наказанието, като при постановяване на присъдата моли съда да вземе предвид чистото му съдебно минало и младата му възраст.

Подсъдимият М. поддържа казаното от своя защитник, като се признава за виновен и сочи, че не може да възстанови причинените вреди, тъй като има малки доходи и не успява да задели средства. В последната си дума подсъдимият М. моли съда да наложи по-леко наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност, направеното самопризнание и обсъди доводите на страни, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият ИВ. Д. М. е роден на *** г., ЕГН **********, в гр. K., българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен, работи в „*, с адрес гр. С., кв. Т., ул. *

На 28.08.2019 г., в гр. С., търговското дружество „*“ ООД, ЕИК ***, с управител св. Д. Г., и подс. И.М. сключили трудов договор № 28/28.08.2019 г., като подс. М. бил назначен на длъжност „продавач-консултант“ при юридическото лице срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева, като трудовите си задължения същият следвало да изпълнява в обект, находящ се в гр. С., ж.к. „Студентски град“, срещу бл. 55. На 29.08.2019 г. на подс. М. била връчена срещу подпис длъжностната характеристика, според която част от трудовите задължения на подсъдимия било приемането на парични суми от клиенти на дружеството, връщане на ресто и ежедневното отчитане на оборота.

На 31.08.2019 г., в гр. С., докато бил на работното си място, подсъдимият М. взел решение да се облагодетелства неправомерно. Около 01:54 часа подс. М. взел от касовата наличност на търговското дружество „*“ ООД и задържал за себе си парична сума в общ размер на 999.33 лв /деветстотин деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, част от които в размер на 750 лв /седемстотин и петдесет лева/ били изведени от касата чрез служебни бонове преди това от св. Н. и подс. М. и се съхранявали в синя папка, намираща се на стелаж в близост до касата, а другата част в размер на 249,33 лв /двеста четиридесет и девет лева и тридесет и три 2 стотинки/ взел от касата. Непосредствено след като взел паричната сума от синята папка и от касата, подс. М. заключил и напуснал обекта. На 31.08.2019 г. сутринта св. Д. Г. установила, че подс. М. не е на работното си място, както и липсата на паричната сума. След случилото се подс. М. преустановил контакт със своя работодател.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали, а именно: гласните доказателствени средства – самопризнанието на подс. М. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите Д. Т. Г. и КР. СТ. Н. /л. 60-61, л. 66/, писмените доказателства и доказателствени средства – трудов договор /л.

34/, длъжностна характеристика /л. 37/, дневен отчет и служебни бонове /л.

38-39/, протокол за доброволно предаване /л. 41/, справка за съдимост /л. 78/, оптични носители, съдържащи записи от камери за видео-наблюдение /л. 69/, експертните заключения от извършените експертизи – фотосъпоставителна експертиза, фото-съпоставителна и лицевоидентификационна експертизи /л. 68, л. 73-74/. Всички те са приобщени към доказателствения материал, съобразно чл. 372, ал. 4 от НПК, поради което и на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът приема за доказано по несъмнен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира показанията на св. Д. Г. и св. К.Н. относно предадените и изведените парични суми, мястото на съхранение на паричните средства и установените липси в касовата наличност. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал и подкрепят направеното самопризнание от страна на подсъдимия М..

Съдът кредитира и представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които кореспондират с останалия доказателствен материал, подкрепят направеното самопризнание от страна на подсъдимия и установяват релевантни обстоятелства по делото относно трудовото правоотношение на същия с търговското дружество „*“ ООД, длъжностната му характеристика и предишната му съдимост.

Съставът се доверява и на заключенията от фото-съпоставителните и лицево-идентификационната експертизи, от които се установяват действията на подсъдимия – на 31.08.2019 г. около 00:19 часа заснетото лице пуска дневния отчет, преброява наличните парични средства, като оставя част от сумата на плота до касата, а на същата дата, около 01:54 часа заснетото лице взима папка от стелаж, изважда пари, преброява ги, връща папката на мястото и прибира парите в джоба си. От заключенията се установява, че при сравнително изследване на снимки на подс. М., доброволно предоставени като образци за сравнително изследване, и на експортирани от видеозаписите фотокопия се установяват сходства в следните признаци на главата и лицето – 3 форма на черепа, тип на косата и формата на границата с челото, контур на челото, форма, дебелина, размер на носа и на гънките оформящи ноздрите, външен и вътрешен контур на лява ушна вида и форма и контур на брадата и на лявата скула. Установените сходни признаци са достатъчни по обем и с достатъчна степен на категоричност да се направи извод, че най-вероятно е заснето едно и също лице, а именно подс. М.. Заключенията не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като обективни, компетентни и безпристрастно изготвени.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка и след като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът се е произнесъл с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, според настоящия съдебен състав се налага изводът, че подсъдимият ИВ. Д. М., е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по чл. 201, вр. чл. 2, ал. 2 от НК /съгласно редакция ДВ, бр.

75 от 2006 г./, а именно на 31.08.2019 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице – "продавач-консултант" при търговско дружество „*“ ООД, ЕИК ***, присвоил – взел от касовата наличност на дружеството и задържал за себе си, чужди – собственост на дружеството „*“ ООД, пари – парична сума в размер на 999.33 лв /деветстотин деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, поверени му в това му качество да ги пази и управлява.

Предмет на престъплението по чл. 201 от НК са пари, вещи или ценности, връчени на субекта на престъплението или поверени му с оглед особеното му качество на длъжностно лице.

От обективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението, е необходима външно обективирана промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено дружество, организация или лице. Промяната на отношението на дееца се изразява в противозаконно разпореждане с поверената чужда вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго, в което се състои т.нар. „ своене“.

Своенето се манифестира с предприемане на действия по окончателно разпореждане с чуждата поверена вещ – в свой или чужд интерес /в този смисъл Тълкувателно решение № 50/1980 г. на ОСНК на ВС/.

Изпълнителното деяние на престъплението „длъжностно присвояване“ се изразява в осъществяването на акт на противозаконно фактическо или юридическо разпореждане с повереното имущество от страна на субекта на престъплението. Престъплението по чл. 201 от НК е резултатно, като престъпният му резултат е причиняването на имотна щета на собственика на имуществото, което настъпва в резултат на акта на имуществено разпореждане.

4

Престъплението „длъжностно присвояване“ има особен субект – длъжностно лице, на което чужди пари, вещи или други ценности са връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. В настоящия случай особеното качество на дееца е установено безспорно – в инкриминирания период подс. М. е имал качеството „ длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „ б“ от НК, което е видно от доказателствата по делото – трудовия договор и длъжностната характеристика на подсъдимия, според които същият е бил назначен на длъжност „продавач-консултант“ при търговско дружество – „*“ ООД – срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева, а според връчената длъжностна характеристика трудовите задължения на подсъдимия са включвали приемането на парични суми от клиенти на дружеството, връщането на ресто и ежедневното отчитане на оборота.

С оглед на изложеното съставът на съда счита за безспорно установено по делото, че от обективна страна подс. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 201 НК. На 31.08.2019 г., в гр. С., в качеството си на длъжностно лице, на което по силата на трудов договор е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество – „продавач-консултант“ при търговското дружество „*“ ООД, с ЕИК ***, подс. М. е присвоил – взел от касовата наличност на търговското дружество и задържал за себе си – чужда пари – парична сума, собственост на юридическото лице, в размер на 999.33 лв /деветстотин деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки/, поверени му в това му качество да пази и управлява.