Решение № 1006 от 25.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Бургас, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501242 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на адвокатския представител на М. С. Т. -ищец по гр.д. № 1279 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 871/25.04.2023 год. ,с което са отхвърлени исковете на въззивницата против ГД“Гранична полиция „ към МВР за присъждане на сумата от 4320 лв. – представляваща сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лв.,дължима за периода от 25.02.2019 г. до 26.10.2022 г.;500 лв. –представляващи сборната лихва за забава върху всяка от главниците от по 120 лв. за периода от датата ,на която е било заплатено съответното възнаграждение ,в което е следвало да бъде включена равностойността на храната ,до предявяване на иска на 27.10.2022 г.,като решението е атакувана в частта ,с която е отхвърлен иска за периода от 25.02.2019 г. до 05.06.2022 г./когато правоотношението с ищцата е прекратено /.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при неправилно 1 тълкуване на материалния закон..

На първо място се сочи ,че съдът стеснително е тълкувал закон ,вземайки предвид единствено разпоредбите ,които кореспондират с изначалния му извод ,като се подчертава ,че правният статут на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВ/сред които попада и ищцата /се урежда както от ЗДСл,така и от специалния ЗМВР.Затова и статутът на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 се урежда със ЗДСл –във вр. с чл. 1 ЗМВР-общите разпоредби на ЗДСл ще се прилагат при липса на специално правило в ЗМВР ,което би дерогирало общия закон.Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 ЗМВР от приложното поле на ЗДСл би противоречало на основни принципе на управление на държавната служба в ЗВР и най-вече – теци за забрана на дискриминацията.От друга страна по силата на § 86 от ПЗРЗИДЗМВР правоотношенията на заемащи длъжности на държавни служители с висше образование към влизане в сила на закона се преобразуват в служебни отношения по ЗДСл,считано от датата на влизане в сила на закона.Затова нелогично е защо служителите с трансформирано правоотношение била получили левовата равностойност за храна ,а тези със сходни длъжности ,но назначени като държавни служители изначално ,без трансформация ,не биха получили такава .Подходът на съда е неправилен и поставя в неравностойно положение не само служителите с приравнено правоотношение с изначално назначените,но и с тези ,работещи по трудов договор .Законодателят изчерпателно е посочил в разпоедбата на чл. 142 ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР,от където следва ,че нормата на чл. 181 ал.

1 ЗМВР трябва да се прилага по отношение на всички служители на МВР.

Моли се за отмяна на решението и изцяло на исковата претенция за посочените периоди ,заедно с присъждане на разноските пред двете инстанции .

Моли се да бъде задължен ищецът да представи първичните преводни документи на ответника или пълномощника му.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

2

Счита се,че в МВР има три категории служители ,чието правоотношение с ответника се регламенитра в три отделни закона –държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;държавни служители и лица,работещи по трудово правоотношение.На осн.чл. 142 ал. 4 ЗМВР статутът на държавните служители по ал.. 1 т. 2 се урежда със ЗДСл,а на осн.чл. 142 ал. 1 ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР.Двата специални закона – ЗДСл и ЗМВР намират приложение по отношение на различните категории служители в рамките на системата на МВР.Приложното поле на специалния ЗДСл въ връзка със служебното правоотношение на тази категория служители в системата на МВР изключва приложението по отношение на същото правоотношение на другия специален закон –ЗМВР.

Статутът на въззивника през целия период се регламентира с разпоредбите на ЗДСл,в които не е предвидено заплащане на левова равностойност за храна,поради което и на въззивницата не й е плащана такава.Затова неоснователно е и твърдението ,че с разпоредбите на Наредба на №8121з733/01.07.2015 г. министърът неправомерно е ограничил правото на служителите на МВР по чл. 181 ал. 1 ЦМВР,доколкото Наредбата е издадена на основание чл. 181 ал. 1 ЦМВР и в нея министърът конкретизира коя категория служители по чл. 142 от ЗМВР попада в кръга лица ,имащи право на получаване на храна или левовата й равностойнст.Формирането на работната заплата на държавните служители със статут по ЗДСл и ЗМВР е съобразено с нормата на чл. 32 ал.. 1 ЗДСл,а статутът на служителите по чл.

142 ал. 1 т. 2 ЗМВР не трябва да се сравнява с този на останалите служители в държавната администрация.

Моли се за потвърждаване на решението .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са /в резултат на допуснато с влязло в сила определение от 04.01.2023 г. на основание чл. 228 ГПК изменение на предявените от ищцата Т. искове против ГД“Гранична полиция „към МВР за присъждане на следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща сборната левова 3 равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от 25.02.2019 г. до предявяване на иска, и сумата от 500 лева, представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците от по 120 лева, за периода от датата на която е било заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена и равностойността на храната, до предявяване на иска, чрез замяна на ответника, като производството е прекратено по отношение на ответника Министерство на вътрешните работи, с и на негово място е конституирана като ответник по делото Главна дирекция "Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото районният съд е обявил обстоятелството, че със заповед № 8121к-2461/07.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи ищцата е назначена на длъжност " младши експерт " в сектор "Човешки ресурси " при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, считано от 01.02.2017 г., на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, каквато длъжност заема и към момента на подаване на исковата молба. Затова съдът е определил ,че спорът между страните е правен и се свежда до това, дали ищцата с оглед заеманата от нея длъжност по служебно правоотношение има право на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност, в рамките на исковия период от 25.02.2019 г. до 26.10.2022 г. (датата, предхождаща датата на постъпване в съда на исковата молба срещу ответника ГДГП), т. е. за приложното поле на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на лицата по чл.

142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

В тази връзка ,както е посочил съдът ,следва да се отбележи ,че категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. На основание чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) статутът на държавните служители по т. 2, каквато е и ищцата, се урежда със Закона за държавния служител, който не предвижда основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 4

1.10.2020 г.) предвижда, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151,ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон, т. е. нормата препраща към конкретни разпоредби от ЗМВР, сред които не попада правилото на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

На основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. Съгласно чл. 181, ал. 3, изр. 1 ЗМВР (изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. По делото не се твърди и не се установява ищцата, заемаща длъжността "младши експерт " в сектор "Човешки ресурси. " при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда, поради което не са налице посочените законови основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност.Затова районният съд е приел ,че , не е налице основание за приложението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, доколкото по делото не се твърди и не се установява ищцата, заемаща длъжността "младши експерт" в сектор "Човешки ресурси" при РДГПБургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда.Поради това е прието и че предявените искови претенции са неоснователни .

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първостепенния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .

Още веднъж следва да се отбележи ,че съгласно чл. 181, ал. 1 и ал. 3, изр. 1 ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. В чл. 2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно изброени дейностите, приети за специфични. Не се установява ищецът да е извършвал дейност, дефинирана от нормативния акт като специфична.

Основанието за заплащане на сумите за храна /отменени и действащи / са разпоредбите на ЗМВР/,а именно – чл. 223 ал. 2 от ЗМВР /отм.-обн. ДВ бр.

122 /1997 г./;чл. 204 ал. 1 от ЗМВР/отм.-обн.ДВ бр. 17/2006 г.,в сила от 5

01.05.2006 г. / и чл. 181 ал. 1 от сега действащия ЗМВР.

За периода до 02.02.2017 г. /със заповед № 8121к-2461/07.02.2017 г. / статутът на ищцата като държавен служител се е уреждал по реда на ЗДСл и тя е имала право да получава левовата равностойност на храната ,като законодателят е регламентирал размера й да се определя със заповед на министъра на вътрешните работи .След 02.02.2017 г. на ищцата не е била изплащана левовата равностойност на храна поради обстоятелството ,че съгл.§68 ал. 6 ПЗР ЗИЗЗМВР на служителката е определена индивидуална основна заплата ,включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181 ал. 1 ЗМВР .

В чл. 1 от ЗМВР от 1991г.,отм.ДВ бр. 122/19.12.1997 г. се уреждат функциите ,устройството и органите на управление ,правата ,задълженията и отговорностите на личния състав ,като в чл. 57 законодателят е изброил личния състав ,а в чл. 58 на служителите от администрацията са присъждани военни звания ,т.е. статутът им изцяло е бил определен от отменения ЗМВР.

В ДВ чл. 122 /1999 г. е обнародвам ЗМВР,според чл. 192 ал. 1 от който личният състав се състои от офицери ,сержанти и гражданска администрация ,чиито права и задължения се определят от този закон .С изменението на чл.

192 в ДВ бр.29/2000 г. изрично в ал. 3 е посочено ,че възникването ,съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения с държавни служители –граждански лица се урежда по реда на ЗДСл,доколкото в ЗМВР не е предвидено друго.Разпоредбата на чл. 192 ал. 3 е изменена в ДВ бр.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5c96700-8f55-4ccd-86ab-92b81cc3fd38