Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 09.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 59/2025
Вид
Решение № 61
Подписан
09.05.2025
В сила
09.05.2025
Състав
ПЕТЯ СТОЯНОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ, СЛАВКА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20254000600059 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения В. Н. В., подадено чрез адв.Н. К. ВТАК за възобновяване на ВНОХД №332/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново и отмяна Решение №180/13.11.2024 г., постановено по ВНОХД №332 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново и Присъда №12/07.04.2023 г., постановена по НОХД № 575/2022 г. на Районен съд - Горна Оряховица, с която В. Н. В. е признат за виновен, и се постанови нова оправдателна. Евентуално се моли за отмяна на Решение №180/13.11.2024 г., постановено по ВНОХД №332/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново и Присъда №12/07.04.2023 г., постановена по НОХД №575/2022 г. на Районен съд - Горна Оряховица, с която В. Н. В. е признат за виновен и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Горна Оряховица, поради допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения. На следващо място се моли, да бъде изменена присъдата, като намали определеното наказание от пет години на две години лишаване от свобода.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че искането е процесуално допустимо но е неоснователно. Не са налице твърдените в искането съществени процесуални 1 нарушения, респективно противоречия с материалния закон. Касае се за обоснован съдебен акт, с който е бил потвърден първоинстанционният такъв, при което са били съобразени наличните по делото материали в тяхната съвкупност. В направеното искане повечето доводи претендират наличието на необоснованост на съдебния акт, което не се явява основание за възобновяване на наказателното дело. Такова основание не е и евентуалната недоказаност на повдигнатото обвинение. Всичките те или поне в по голямата си част индикират наличието на недоказаност или необоснованост, което не може да бъде основание за възобновяване на наказателното дело. Окончателният извод на съда относно престъплението и неговото авторство отговаря на съвкупността от доказателствата по делото и не противоречи на материалния закон, тъй като на база на установената фактическа обстановка правилно е бил приложен НК с относимата в случая наказателно-правна санкционна разпоредба. Съответно наложното наказание не може да се разглежда като несправедливо, тъй като същото е определено към средния размер на законово предвидения диапазон и с оглед факта, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а напротив има редица отегчаващи такива напълно резонно дори с известен реверанс към осъденото лице, му е било наложено наказание към средния размер. То е съобразено с доказателствата, с високата степен на обществена опасност, както на извършителя, така и на извършеното престъпление, поради което се явява и справедливо.

Осъденото лице В. Н. В. поддържа изцяло становището на адвоката си.

Моли да се намали присъдата или да се върне делото за ново разглеждане.

Процесуалния представител на осъдения адвокат Н. К. моли да се уважи искането за възобновяване, във връзка с посочените пороци на правоприлагането на двете инстанции и на прокуратурата.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните:

2 е

С присъда №12/07.04.23г., постановена по НОХД №575/22г. РС-Горна Оряховица е постановил: Признава подсъдимия В. Н. В., за виновен в това, че: На 18.01.2022 г. в гр. Горна Оряховица, в съучастие с Р. Д. Г., като съизвършител, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението и без съгласието на законен представител на собственика „Илконика“ ООД, представлявано от И. С., както и без съгласието на собственика С. И. С., чужди движим вещи на обща стойност 1841.29 лв.(хиляда осемстотин четиридесет и един лв. и 29 ст.), като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал.1 вр.чл.29 ал. 1 б.“Б“ вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 54 и 36 НК го осъжда на пет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл.41 ал.6 НК вр. чл. 57 ал.1 т. 2, б.“Б“ ЗИНЗС, като на основание чл. 304 НПК го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение за това деянието да е извършено чрез използване на техническо средство. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

С Решение №180/13.11.2024 г., постановено по ВНОХД №332/2023 г.

Окръжен съд – Велико Търново, е потвърдил Присъда № 12/07.04.2023 г., по НОХД № 575/2022 г. по описа на ГОРС.

Във връзка с поставените от процесуалния представител на осъдения основания и доводи за възобновяване на производството следва да се посочи, ч е производството по възобновяване е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и съдът, при преценката на основателността на искането, е обвързан само от основанието и подкрепящите го доводи, изложени в иницииращия процесуален документ/ арг. Решение № 162 от 4.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 814/2022 г./.

След това уточнение е необходимо да се отбележи, че доводите изложени от процесуалния представител на осъдения са в голяма степен за необоснованост на изводите на съдилищата, въпреки, че се сочат съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Доводите, които са свързани с оплаквания за необоснованост на изводите на съда не попадат във възможните основания за възобновяване по чл.348 от НПК.

След горната уточнение отговорът на оплакванията в искането за възобновяване е следния:

Първото оплакване се свежда до това, че в хода на първоинстанционното производството съдът допуска нарушаване на правилото на чл. 93, ал. 1, точка 3 от НПК, съгласно което правило не може да бъде защитник адвокат, който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия. Адв. Р. Т. е адвокат първоначално на подсъдимия Р. Г., а впоследствие и на подсъдимия В. В. (вж. стр. 4 от протокол от с.з. № 70/02.02.2023 г.). Съобразно приетото в Постановление № 6/1978г. на Пленума на ВС, при решаване на въпроса дали е налице противоречие в интересите на обвиняемите, „следва да се изхожда от това, 3 щото на всеки обвиняем да бъде предоставена пълна възможност за осъществяване правото му на защита. Интересите на обвиняемите са противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им (признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия, когато единият изобличава другия и др.) “. Такъв е процесният случай, доколкото с показанията си от досъдебното производство Г. е признал, че е участвал в твърдяната от обвинението кражба, твърдейки, че в нея е участвал като съизвършител и В. В., който категорично се противопоставя на това твърдение. Налице е противоречие в твърденията, а от там и интересите на двамата подсъдими, поради което е неприемливо те да са били представлявани от един адвокат в рамките на едно и също производство. Този порок на първоинстанционната присъда е своевременно посочен в депозираната до ВТОС жалба. Въззивната инстанция обаче изобщо не е обсъдила това процесуално нарушение в мотивите на потвърдителното си решение, с което е направен опит да бъде легитимирана неправилната първоинстанционна присъда.

Горното оплакване е неоснователно. Видно е от протокола от с.з. на 15.12.2022г. че подсъдимия Г. отрича участие в деянието и също отрича да е извършил деянието с подсъдимия В.. Същата е позицията и на подсъдимия В..

При това положение въобще не може да се приеме, че е налице противоречие в интересите на двамата подсъдими. Освен това е видно от протокола на съдебното заседание от 02.02.2023г., че съдът прекратява наказателното производство по отношение на подсъдимия Г., тъй като лицето е починало на 21.01.2023 г. В това съдебно заседание се представя пълномощно от адв.Токмакчиев, като пълномощник на подсъдимия В.. При това положение адв.Токмакчиев става пълномощник на подсъдимия В. в момент, в който вече Г. не е подсъдим. Това означава, че няма как защитата на единия подсъдим да противоречи на защитата на другия, защото вече има само един подсъдим.

Оплакването е напълно неоснователно, въпреки липсата на обсъждане на въпроса от въззивната инстанция, защото не е допуснато процесуално нарушение.

Второто оплакване се свежда до твърдение за съществено процесуално нарушение на двете съдебни инстанции. Видно от мотивите на посочените два съдебни акта, съдилищата са кредитирали безусловно показанията на няколко свидетели, които са служители на МВР и които са осъществявали разузнавателни беседи по процесния случай и са извършвали други следствени действия (съставяне на протоколи, сведения и пр.). Тези лица са М. Г., П. Р. и А. К.. Посочените трима свидетели са преразпитани пред въззивната инстанция по инициатива на съда.

Гласните доказателствени средства, събрани чрез разпитите на тримата служители на МВР, са недопустими, поради което първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение се явяват неправилни, доколкото изводите на съдебните състави са се градили на недопустими доказателства. Съгласно чл. 118, ал. 2 от НПК (в актуалната й редакция към ДВ, бр. 18 от 01.03.2024 г.), „лицата, които са извършвали действия по 4 разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс “. Св. Р. няколкократно признава по делото, че е беседвал както с В. В., така и с Р. Г.. Р. поясни още, че по време на беседата с Г. е присъствал и другият служител на МВР - М. Г., който на свой ред също призна, че е беседвал с Г. - стр. 9 от съдебен протокол № 1107/15.12.2022 г., изготвен по НОХД № 575/2022 г. на ГОРС. Изрично признание за провежданите беседи е обективирано в няколко съдебни протокола, в това число и на стр. 5 от протокол № 347/27.06.2024 г. На лист 118 от ДП № 24/2022 г. се съдържа сведение от разпита на лицето В. С. М., което сведение е изготвено от третия служител на МВР - А. К., също разпитан като свидетел по делото. Нормата на чл. 118, ал. 2 от НПК е процесуалноправна. Действието на процесуалноправните норми по време, е незабавно. Това означава, че новата процесуалноправна норма незабавно отменя породените до влизането и в сила правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, заменяйки ги с нови, освен, когато в новия закон, респ. изменението на закона, което я въвежда, изрично е уредено запазване на правните последици от отменената процесуална норма. Подобно на първоинстанционния съд, при постановяването на решение № 180/13.11.2024 г. по ВНОХД №332 ВТОС е допуснал съществено процесуално нарушение като е обосновал изводите си на базата на недопустими доказателства.