Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32173 от 03.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12800/2026
Вид
Определение № 32173
Подписан
03.09.2026
В сила
03.09.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32173 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110112800 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 12808/14.07.2025 г. по описа на РС – Хасково, с която е предявен е осъдителен иск от „Б* И*“ ООД срещу „Щ* БГ“ ЕООД с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 11 248,42 евро (22 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане до степен на пълна негодност за използване по предназначение на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 13“ с рег. № К *, собственост на ищеца, настъпило вследствие на действия на работник на ответното дружество при извършване на товароразтоварни дейности на 31.05.2024 г. в строителен обект в гр. К*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „Б* И*“ ООД твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К*, находящ се в гр. К*, кв. „В*“, ул. „З* З*“, с площ 5382 кв.м, ведно с всички подобрения и приращения, както и с издадените за имота строителни книжа, в който се извършвало строителство на пет жилищни сгради и съпътстващата ги инфраструктура. Поддържа, че между него и ответното дружество била постигната договореност ответникът да извърши натоварване на разглобен кулокран марка „Либхер“, собственост на ищеца, върху негови транспортни средства срещу уговорено възнаграждение. За изпълнение на възложената работа ответникът определил свой работник – краниста И* Б* Н*, който следвало да извърши товаренето посредством 1 мобилен кран „Д*“, тип АС-80-2, рег. № СПС 7144, монтиран на влекач с рег.

№ СВ * РХ, собственост на ответното дружество. Твърди, че преди извършване на товаренето работникът на ответника посетил обекта, като му било показано мястото, на което следвало да бъде позиционирана машината.

На 30.05.2024 г. мобилният кран бил разположен на предварително определеното място, като на всички участници в дейността било изрично указано, че товаренето следва да бъде извършено от това място. Ищецът сочи, че за ръководител на товаренето бил определен неговият управител Костадин Костов. Сочи, че на 31.05.2024 г. работникът на ответника самоволно преместил мобилния кран и влекача от предварително определеното място и ги позиционирал върху нестабилна основа – капак на шахта, без да уведоми възложителя за промяната. Поддържа още, че кранистът започнал товаренето без да изчака определеното лице, което следвало да ръководи процеса.

Вследствие на тези действия настъпила авария, при която мобилният кран и влекачът се преобърнали. За инцидента били уведомени компетентните държавни органи, извършен бил оглед и било документирано състоянието на машините и последиците от произшествието. Твърди, че вследствие на преобръщането на мобилния кран бил увреден до степен на пълна негодност за използване по предназначение товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 13“ с рег. № К *, собственост на ищеца, върху който паднали преобърналият се кран и влекачът. Поддържа, че стойността на причинената имуществена вреда възлиза на 22 000 лв. Сочи, че въпреки отправените до ответника покани за доброволно обезщетяване на вредите, последният не предприел действия за възст*яването им. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Щ* БГ“ ЕООД, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че осъществява дейност по продажба и отдаване под наем на автокр*е, автовишки, ножични платформи, телескопични товарачи, мотокари и друга строителна техника. Излага, че през месец май 2024 г. управителят на ищцовото дружество П* П* се свързал с него с искане да му бъде предоставен под наем автокран за извършване на дейности по преместване на кулокран в строителен обект в гр. К*. По този повод служител на ответното дружество посетил обекта, за да извърши оглед и да се уточни необходимата техника, като впоследствие между страните била постигната договореност за предоставяне на автокран срещу възнаграждение в размер на 1600 лв.

2

Поддържа, че на 30.05.2024 г. автокранът бил транспортиран до строителния обект и позициониран на място, посочено от управителя на ищцовото дружество П* П*. Сочи, че преди разполагането на машината теренът бил разчистен по указания на П* П*, като не били налице видими данни за съществуването на шахта, подземен канал или друга подземна комуникация.

Твърди, че кранистът е действал съобразно указанията на П* П*, който е определил мястото за разполагане на машината и е уверил краниста, че теренът е подходящ за извършване на дейността. Излага, че на следващия ден – 31.05.2024 г., във връзка с организацията на работа на обекта автокранът бил завъртян и позициониран съобразно указанията на работещите на строежа лица, без да бъде променяно местоположението на стабилизатора, който впоследствие пропаднал. Поддържа, че и към този момент кранистът е действал по указания на П* П*, който отново потвърдил, че мястото е подходящо за работа. Ответникът твърди, че на строителния обект не е присъствал технически ръководител, нито координатор по безопасност и здраве, както и че на краниста не е била предоставена информация за наличието на подземна шахта или канал. Поддържа, че съществуването на такава подземна комуникация не е било видимо при оглед на терена и не е било обозначено по какъвто и да е начин. Твърди, че непосредствената причина за настъпване на инцидента е пропадането на стабилизатора на автокрана в съществуваща подземна шахта или бетонов канал, намиращ се под земната повърхност и невидим за работещите на обекта лица. Поддържа, че нито дружеството, нито неговият служител са знаели и не са могли да узнаят за съществуването на тази опасност, поради което не са могли да предотвратят настъпването на инцидента. Ответникът излага, че строителните дейности в процесния имот са се извършвали въз основа на издадени разрешения за строеж, одобрени и*иционни проекти и пл*е за безопасност и здраве, като възложител на строителството е дружеството „Ш*“ ЕООД, строител – „А* К*“ ООД, а строителен надзор е упражняван от „Електро гарант“ ЕООД.

Поддържа, че ищцовото дружество е участвало в строителния процес като подизпълнител на обекта. Твърди, че демонтажът на кулокрана е бил възложен на „Тера Еко Билд“ ЕООД по силата на сключен договор с ищцовото дружество, като съгласно клаузите на този договор именно възложителят е поел задължението да осигури безопасни условия за работа на обекта, подходяща работна площадка за позициониране на необходимата техника, 3 както и подходящ автокран, съобразен с особеностите на терена. Поддържа, че съгласно договорните уговорки задължение на възложителя е било да следи за правилното позициониране на автокрана и за осигуряване на безопасни условия за извършване на демонтажните дейности. Ответникът сочи, че цялата дейност по организацията на демонтажа, позиционирането на автокрана, закачането на кулокрана и подготовката му за преместване е била осъществявана под ръководството и контрола на управителя на ищцовото дружество П* П*, който е определял мястото за разполагане на машината и е координирал работата на участниците в процеса. Поддържа, че наличната подземна шахта или канал не е била отразена в строителните книжа, не е била обозначена на място и не е била включена в пл*ете за безопасност и здраве на обекта. Твърди, че същата не е била видима към момента на настъпване на инцидента и поради това не е могла да бъде възприета при извършения оглед на терена. В подкрепа на изложените твърдения ответникът се позовава на констатации, съдържащи се в ст*ище на РДНСК – К*, както и на резултатите от извършените проверки от компетентните контролни органи след настъпване на инцидента. Ответникът твърди още, че в хода на административнонаказателно производство, образувано във връзка с инцидента, е било прието, че причината за настъпването му е наличието на необозначена и необезопасена подземна шахта или канал, както и липсата на необходимата организация по безопасност и здраве на строителния обект.

Поддържа, че от събраните в административното производство доказателства се уст*ява отсъствието на технически ръководител и координатор по безопасност и здраве при извършване на процесните дейности. Навежда твърдения, че единствено ищецът носи отговорност за настъпилите вреди, доколкото е допуснал разполагането на автокрана върху необозначена подземна комуникация, не е осигурил необходимите длъжностни лица по безопасност и здраве и е разположил процесния товарен автомобил в обсега на работа на автокрана в нарушение на правилата за безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения, поради което счита предявения иск за изцяло неоснователен.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът е направил искане за привличане като трети лица – помагачи на негова страна на „Ш*“ ЕООД, в качеството му на възложител на строежа, и на „А* К*“ ООД, в качеството му на строител на процесния обект. В обосновка на искането се твърди, че 4 същите са лица, имащи отношение към организацията и осигуряването на безопасността на строителния процес, както и към определянето на условията за извършване на дейностите, във връзка с които е настъпил процесният инцидент. Поддържа се, че съществуващата подземна шахта или канал е следвало да бъде отразена в строителните книжа и пл*ете за безопасност и здраве, както и да бъде обозначена и обезопасена по надлежния ред. Твърди се още, че на строителния обект не е било осигурено присъствието на технически ръководител и координатор по безопасност и здраве при работа при извършване на процесните дейности. Ответникът поддържа, че за него е налице правен интерес от привличането на посочените лица като трети лица – помагачи, доколкото мотивите на решението по настоящото производство биха имали значение за евентуалната им отговорност във връзка с настъпването на процесния инцидент и причинените вреди.

По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника:

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК всяка от страните може да поиска привличане на трето лице, когато има интерес решението да бъде пост*ено в нейна полза.

В случая ответникът обосновава искането си с твърдения, че причините за настъпване на процесния инцидент са свързани с действия и бездействия на възложителя и строителя на обекта, изразяващи се в неизпълнение на задълженията им по организацията и обезопасяването на строителната площадка, обозначаването на подземните комуникации и осигуряването на необходимите условия за безопасно извършване на процесните дейности.

Ответникът поддържа, че при евентуално уважаване на предявения иск би могъл да претендира отговорност от посочените лица за причинените вреди, поради което мотивите на решението по настоящото дело биха имали значение за отношенията между тях.

При тези твърдения съдът намира, че за ответника е налице правен интерес от привличането на „Ш*“ ЕООД и „А* К*“ ООД като трети лица – помагачи на негова страна, поради което искането следва да бъде уважено.

По доказателствената тежест на спора:

По предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на 5 вреда в своя патримониум, противоправно деяние на лице, на което ответникът е възложил работа, настъпването на вредите при или по повод изпълнението на възложената работа, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, както и размера на претендираните имуществени вреди.

При уст*яване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наведените с отговора правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. По възражението за изключителна вина на ищеца в тежест на ответника е да уст*и фактите, от които извежда това свое възражение, включително твърденията си относно действията и бездействията на представители на ищеца при организацията на работата на строителния обект и разполагането на процесната техника.