Определение № 261 от 18.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500315 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение №7514 от 09.06.2025г., постановено по гр.дело №8730/2025г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд-Пловдив за определяне на родово компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе относно предявените от „В и ******т“ООД, ЕИК **********, против „М *Г“ООД, ЕИК ******, искове, по които е образувано производството по делото.

Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:

Пред Окръжен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.

№13770/11.04.2025г. от „В и ******т“ООД против „М *Г“ООД, по която е образувано гр.дело №1035/2025г. В исковата молба се твърди между страните да е бил сключен на 11.05.2020г. договор за наем, по силата на който ответникът като наемодател предоставил на ищеца като наемател за временно и възмездно ползване сграда за обществено хранене в гр.П, ул. С“, която да се използва с предназначение за кафе-бар и ресторант за срок от пет години.

Договорът бил прекратен едностранно от ответника, който ограничил достъпа на ищеца до отдадения под наем имот, считано от 18.02.2022г., на която дата 1 била сменена охранителната система в имота, до който ищецът нямал достъп.

В сградата останали движими вещи, собственост на същия, описани в 15 пункта като отделни вещи и групи от вещи с посочена единична и обща стойност. Въпреки водената електронна кореспонденция и извършен съвместен оглед и опис на движимите вещи, ответникът и до настоящия момент не предоставил достъп на ищеца и задържал вещите без правно основание. Заявеният петитум е да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесните движими вещи и да бъде осъден да му ги предаде, евентуално да заплати левовата им равностойност от общо 86406,61лв., ако те или част от тях са погинали, липсват или не могат да бъдат намерени в собствения на ответника имот. С Определение №1121 от 15.04.2025г. окръжният съд е приел, че са предявени множество обективно съединени искове за ревандикация на движими вещи с евентуално съединени множество обективно съединени искове за присъждане на равностойността на всяка от ревандикираните вещи, която е погинала или не може да бъде намерена, описани в 15 пункта и групирани по видове признаци /столове, маси и стойки, огледало, компютри и принтери, вентилатори и т.н./ с посочена обща стойност на всяка група вещи, при което цената на така предявените искове е под 25000лв. и на основание чл.104,т.4 във връзка с чл.103 от ГПК спорът е подсъден като първа инстанция на Районен съд-Пловдив, на който делото е изпратено.

Пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело №8730/2025г. По същото е изискано приложеното гр.дело №2284/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, образувано след изпращане на гр.дело №6611/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив по подсъдност за разглеждане на исковете, които са предявени понастоящем, прекратено с влязло в сила Определение №2241 от 29.09.2022г. поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. С Определение №7514 от 09.06.2025г. районният съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност по съображения, че, според изложеното в исковата молба, че процесните вещи се намират в отдаден под наем на ответника обект /кафебар и ресторант/ по силата на сключен между страните договор за наем, който вече е прекратен, но вещите са останали вътре и ищецът няма достъп до обекта, а ответникът ги държи без правно основание, и се претендира установяване на правото на собственост и връщане на тези вещи не поотделно, а като съвкупност – част от ресторантско оборудване, според както 2 са и групирани, а не описани самостоятелно, а и като се има предвид, че в наемния договор, с който те са били използвани, изрично е посочено, че обектът се предава с опис на цялото движимо имущество в него, т.е. процесните вещи са разположени в търговския обект, който е бил предмет на наемното правоотношение, и предназначението им е да го обслужват за целите, за които се ползва, и се намират там като част от оборудването на имота, то не се касае за множество отделни претенции, а за общ правопораждащ юридически факт, от който произтича основанието на иска – връщане на наето оборудване след прекратен договор, поради което и с оглед посочената в исковата молба цена на иска от общо 86406,61лв. и на основание чл.104,т.4 от ГПК същият е родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Като допълнителен аргумент е изложено, че, ако се приеме становището на окръжния съд, че цената на иска се определя от пазарната стойност на всяка една вещ, това би означавало, че по същия начин трябва да се определи и държавната такса, която в този случай би била в значително повисок размер отколкото при определянето й на база общата стойност на всички вещи, включени в оборудването. Районният съд се е позовал и на приетото относно родовата подсъдност на спора по приложеното дело.

Апелативният съд намира, че при определяне на правната квалификация на иска и неговата цена, обуславяща родовата подсъдност за разглеждането му, съдът изхожда от изложените в исковата молба обстоятелства и заявеният с нея петитум. В случая, противно на приетото от районния съд, не се касае за връщане на наето ресторантско оборудване като съвкупност от движими вещи, предадени с опис като находящи се в наетия обект, след прекратен договор. Изложените от ищеца обстоятелства недвусмислено сочат, че се касае за движими вещи, останали в наетия от него търговски обект след прекратяването на договора за наем, които са негова собственост, а не за движими вещи, които ответникът като наемодател му е предоставил за ползване като находящо се в наетия обект оборудване. Претенцията е за връщане на вещите в защита на правото на собственост върху им, а не въз основа на облигационно основание. Вещите, макар и само по родови признаци, са индивидуализирани поотделно в 15 пункта, а не като съвкупност, представляваща ресторантско оборудване. Вещите не са описани като строго индивидуални, с оглед спецификата и предназначението на обекта, в който се твърди да се намират и да са обслужвали, нито да са свързани по начин, който 3 прави самостоятелното им съществуване и функциониране невъзможно, за да се приеме да се касае за съвкупност. Приетото относно подсъдността по предходното дело със същия предмет, производството по което е било прекратено, не е обвързващо за съда относно сега предявените искове, тъй като, според чл.118,ал.1 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Определянето на размера на държавната такса е неотносимо към родовата подсъдност. При това положение се касае за обективно съединени главни искове за ревандикация на отделни движими вещи, евентуално за присъждане на паричната им равностойност, цената на всеки от които, съгласно чл.69,ал.1,т.2 от ГПК и според както е посочена в исковата молба, е под предвидения в чл.104,т.3 от ГПК праг от 50000лв., съответно по чл.104,т.4 от ГПК праг от 25000лв., което обосновава прилагане на основната подсъдност по чл.103 от ГПК на районния съд като първа инстанция и изпращане на делото по компетентност на Районен съд-Пловдив.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявените с искова молба вх.

№13770/11.04.2025г. от „В и ******т“ООД против „М *Г“ООД, по която първоначално е образувано гр.дело №1035/2025г. по описа на Окръжен съдПловдив, искове е Районен съд-Пловдив.

ДА се изпрати делото на Районен съд-Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4