Решение № 18447 от 09.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18447 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110123962 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 138,65 лв., представляваща неплатена цена на електронни съобщителни услуги за отчетен период от 13.01.2020 г. до 06.04.2020 г., предоставени със системен партиден номер М3975328, като част от Рамков договор, идентифициран с уникален номер 503794289; 2 273,14 лв., представляваща неплатена цена на месечни вноски за предоставяне на устройство по договор за продажба на изплащане; 1 215,02 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната съгласно чл. 54.12 от общите условия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане, както и 39,52 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 138,65 лв., начислена за периода от 13.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 636,20 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 273,14 лв., начислена за периода от 13.02.2020 г. до 09.01.2023 г. и 345,79 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 215,02 лв., начислена за периода от 22.02.2020 г. до 09.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 6783/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2023 г.

Ищецът ..... (считано от 18.05.2018 г. търговското наименование на ищеца е променено от „..... ЕАД на .....) твърди, че между него и ответника В. М. П. е съществувало облигационно правоотношение по Рамков договор № 503794289 от 13.01.2016 г., въз основа на който му е предоставял на комплексна мобилна телефонна услуга на мобилни номера .... и ...., мобилна услуга мобилен интернет на мобилен номер *** и фиксирана телефонна услуга на № 0882420977/024268654 и е продал на изплащане 3 броя мобилни устройства: апарат ...0 PRO BLA + Калъф ...0“, апарат ... 6/128 ... Л1000“ и апарат „.... Л600“.

Поддържа, че е изпълнил задължението си за предоставяне на мобилни услугите на абоната, но последният не е заплатил в срок пълния размер на дължимите суми за тяхното потребление за периода от 13.01.2020 г. до 06.04.2020 г., поради което считано от 21.02.2020 г. договорът е бил прекратен вследствие виновното неизпълнение на ответника. Допълва, че за същите са издадени 3 броя фактури съответно № 404719133/13.01.2020 г., № 406292990/12.02.2020 г. и № 407862642/12.03.2020 г. Сочи, че на основание чл. 54.12 от 1

Общите условия на абоната са начислени неустойки в общ размер на 1 215,02 лв., за които са издадени фактури, както следва: № 552550047/21.02.2020 г., № 552550050/21.02.2020 г., № 552550051/21.02.2020 г., № 552550075/21.02.2020 г., № 552550076/21.02.2020 г., № 552550077/21.02.2020 г., № 552550096/21.02.2020 г., № 552550174/21.02.2020 г., № 552550175/21.02.2020 г. и № 552550176/21.02.2020 г. Претендира и дължимите вноски за цената на всяко от предоставените мобилни устройства в общ размер на 2 273,14 лв. за отчетен период от 09.12.2019 г. до 08.03.2020 г., за което са издадени фактури № 404719133/13.01.2020 г., № 406292990/12.02.2020 г. и № 407862642/12.03.2020 г. Претендира и мораторна лихва върху всяка от главниците, подробно индивидуализирани по размер и период.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. М. П. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. Караколев е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът, на когото препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 6783/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно възлизат на 143,45 лв., от които: 93,45 лв. – платена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и на 192,48 лв., от които: 92,48 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за 2 правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.

1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна сложност на делото, пасивното процесуално поведение на ответника, както и приключването му в рамките на едно открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... срещу В. М. П., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. М. П. дължи на ..... сумите, както следва: 138,65 лв., представляваща неплатена цена на електронни съобщителни услуги за отчетен период от 13.01.2020 г. до 06.04.2020 г., предоставени със системен партиден номер М3975328, като част от Рамков договор, идентифициран с уникален номер 503794289; 2 273,14 лв., представляваща неплатена цена на месечни вноски за предоставяне на устройство по договор за продажба на изплащане; 1 215,02 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната съгласно чл. 54.12 от общите условия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното плащане, както и 39,52 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 138,65 лв., начислена за периода от 13.02.2020 г. до 09.01.2023 г., 636,20 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 273,14 лв., начислена за периода от 13.02.2020 г. до 09.01.2023 г., както и 345,79 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 215,02 лв., начислена за периода от 22.02.2020 г. до 09.01.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 6783/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2023 г.

ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 143,45 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 6783/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 192,48 лв., представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3