Решение № 4091 от 11.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57610/2024
- Вид
- Решение № 4091
- Подписан
- 11.03.2025
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4091 гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110157610 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 17.10.2023 г. в гр. София, на ул. „Черковна“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ......... и л.а. „Опел Астра“ с рег. № ........., управляван от Б. В. Ж., при следния механизъм: при неправилно изпреварване от страна на водача на л.а. „Опел Астра“, в причинна връзка с което са нанесени щети на л.а. „Пежо 5008“, застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна полица № 67012301782 със срок на валидност 09.10.2023 г. – 08.10.2024 г.).
Твърди, че на 24.11.2023 г. в качеството на застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата 20 446, 44 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 20 446, 44 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и за заплатената сума 94, 80 лв. за репатриране, или общо за сумата от 20 556, 24 лв., от която ответникът е погасил задължението до размера на сумата 10 278, 12 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 10 лв. – частичен иск от 10 278, 12 лв., представляваща регресно вземане по щета № 67012301782, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 26.09.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира 1 разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че е заплатил на ищеца сумата 10 278, 12 лв., с което е погасил изцяло задълженията си към него, която сума включва: 10 168, 32 лв., представляваща половината от стойността на щетите, сумата 15 лв. ликвидационни разноски и сумата 94, 80 лв. разноски за репатриране. Твърди, че е изплатил половината от стойността на щетите, тъй като е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Пежо 5008“, който не се е уверил, че при предприемане на маневра завой наляво няма да създаде опасност за останалите участници в движението и не се е съобразил с положението на изпреварващия го л.а. „Опел Астра“, което е в размер на 1/2. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от 27.02.2025 г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато увеличение в размера на предявения иск до сумата 10 278, 12 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че на 17.10.2023 г. в гр. София, на ул.
„Черковна“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ........., управляван от Й. С. И., и л.а. „Опел Астра“ с рег. № ........., управляван от Б. В.
Ж..
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че произшествието е настъпило при следния механизъм: л.а. „Опел Астра“ с рег. № ......... се движи по ул. „Черковна“ в посока от бул. „Мадрид“ към бул. „Ситняково“ и в района на кръстовището с ул. „Калиманци“ водачът предприема маневра за изпреварване на движещото се пред него МПС. По същото време и посока водачът на л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ......... предприема маневра за завой наляво, вследствие на което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар помежду им, като от съприкосновението л.а. „Пежо 5008“ се отклонява и се удря с дясната си част в бордюр и впоследствие в метален знак, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, възлиза на сумата 21 171, 12 лв.
Вещото лице е уточнило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че в участъка, където е настъпило ПТП, движението е двупосочно, като л.а. „Опел Астра“ е предприел изпреварване на място, където това не е разрешено, през насрещното, както и че на това място е бил разрешен предприетият от л.а.
„Пежо 5008“ завой наляво.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Пежо 5008“ с рег. № ......... е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка 2
„Каско“ (застрахователна полица със срок на валидност 09.10.2023 г. – 08.10.2024 г.).
С уведомление за настъпване на застрахователно събитие от 17.10.2023 г. застрахователят е уведомен за настъпване на произшествието, във връзка с което е образувана щета № 67012301782. Съставени са опис и калкулация на щетата.
Безспорно е между страните, че на 24.11.2023 г. ищецът в качеството на застраховател е изплатил обезщетение в размер на сумата 20 446, 44 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател е изплатил и сумата 94, 80 лв. за репатриране.
Безспорно е между страните, че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ......... е била застрахована при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно е между страните, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 10 278, 12 лв., представляваща сбор на: сумата 10 168, 32 лв., представляваща 1/2 от приета от ответника стойността на щетите, сумата 15 лв. ликвидационни разноски и сумата 94, 80 лв. разноски за репатриране.
Пред СРС е разпитана свидетелката Й. С. И., която депозира показания, че си спомня да е участвала в ПТП на 17.10.2023 г. в гр. София, на ул.
„Черковна“, при управление на л.а. „Пежо 5008“, с варненска регистрация, преди обяд. Заявява, че се е движела съвсем спокойно по път с предимство, в посока Румънското посолство по път, който е двулентов с непресечена указателна лента, след което е подала мигач за завой наляво в една от разрешените улици по „Черковна“, на която не може да посочи името, но уточнява, че там има заведение – ресторант, отсреща на Военноисторическия музей. Заявява, че е намалила скоростта, подала е мигач, както и че е видяла в огледалото за задно виждане, че черен автомобил „Мерцедес“, който е трета кола зад нея, се показва от колоната отзад, за да предприеме маневра да изпревари, но се е прибрал обратно; че се е уверила, че всички зад нея я виждат, след което е предприела нейната маневра и точно в този момент я е ударил автомобил, който е дошъл зад нея, не непосредствено движещият се зад нея, а поне четвърта според свидетелката кола от колоната, която се е изнесла да извършва изпреварване. Заявява, че автомобилът е бил „Опел“, който я е ударил странично в лявата врата или по-скоро – във веждата и леко от вратата. Заявява, че при предприемане на маневрата, при която е завила в малка тясна улица, е била почти в спряло положение, а той я е ударил толкова силно, че е изгубила управление на автомобила, завъртяла се е, качила се е през бордюр, ударила е колче на бордюра и се е врязала в оградата на Военноисторическия музей, а другият автомобил се е врязал в стълб на 3 електропреносната мрежа. Депозира показания, че са извикали КАТ, както и че са съставили протокол за произшествието, като потвърждава, че това е предявеният й протокол за ПТП, намиращ се на лист 17 от делото, на който разпознава подписа си за „участник 2“. Заявява, че водачът на другия автомобил е било младо момче, като не са имали разногласия, че той е виновен за произшествието. Заявява, че не е забелязала ударилия я л.а.
„Опел“ преди самия удар и че той е дошъл отзад от колоната зад нея; че е виждала три коли назад и се е уверила, че жената зад свидетелката и тази зад нея са я видели, както и че и двете са спрели като свидетели на местопроизшествието, за да кажат какво са видели.
Пред СРС е разпитан и свидетелят Б. В. Ж., който депозира показания, че си спомня да е участвал в ПТП на 17.10.2023 г. в гр. София на ул.
„Черковна“, сутрешно време, при управление на л.а „Опел Астра“ със софийска регистрация; че е идвал от „Подуяне“ и се е движел в посока Румънското посолство по ул. „Черковна“, където движението и двупосочно; че там има един съд. Заявява, че доколкото си спомня, в неговата посока е имало автомобил „Тойота“, спрян на аварийки, който е заобиколил и е продължил движението си; че е тръгнал да изпреварва автобус 120 през насрещното, но насреща е имало трафик и се е прибрал зад него, след което е тръгна втори път през насрещното, при което автомобилът, който се е движел пред автобуса, е завил наляво в пряка, където завой наляво е разрешен и помежду им е настъпил удар. Заявява, че не е могъл да е реагира да намали скоростта, навил е волана наляво и се е ударил в кол; че всичко е станало много бързо; че неговият автомобил се е качил на тротоара и се е ударил в намиращия се там стълб, а другият автомобил се е врязал в оградата на съда. Заявява, че в другия автомобил е имало дете и че с другия водач не са имали разногласия, че свидетелят е виновен за произшествието, както и че са съставили протокол за ПТП, като потвърждава, че това е предявеният му такъв на лист 17 от делото, на който разпознава подписа си за „участник 1“. Заявява, че когато за втори път е тръгнал да изпреварва през насрещното, не е имало как да вижда, че пред автобуса има друг автомобил и за пръв път го е видял вече след изпреварването.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
4
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства, заключението на АТЕ и показанията на свидетелите.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се установи от представените писмени доказателства, заключението на АТЕ и показанията на свидетелите по делото. Като е предприел изпреварване през лентата за насрещно движение на място, на което това не е разрешено, и то пред пряка, по която е разрешен завой наляво, водачът на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ......... е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № .......... Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.