Решение № 125 от 24.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000104 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба на Г. Й. Г., действащ като процесуален субституент на „И Ел Джи Финанс“АД, ЕИК 204695366, гр.Белоградчик, представляван от адвокат Я. Я., срещу решение № 509/21.12.2025 година по търг. дело № 264/2025 година на ВОС, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, гр.София за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от настъпило на 03.04.2024 г. ПТП в гр. Ямбол при движение по обходен път Север до кръстовището с ул.

„Ормана“, въз основа на договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № *****, клауза „Пълно каско“ за л. а. „Мерцедес С 350 Блутек 4 Матик“ с рег. № *****, ползван от Г. Й. Г. като лизингополучател, на основание сключен между него и „И Ел Джи Финанс“ ЕАД – клон Пловдив, като лизингодател, Договор за финансов лизинг № 05009225/00001/19.02.2024 г., за горницата над присъдените 17 478,51 евро (34 185 лева) до претендираните 30 005,16 евро (58 685 лева), както и в частта, в която е отхвърлен иска му за заплащане на мораторна лихва върху главницата за горницата над присъдените 2 266,39 евро (4 432,67 лева) до претендираните 3 902,05 евро (7 631,74 лева), за периода от 21.05.2024 г. до 27.04.2025 г. включително, на основание чл. 405, чл. 1 КЗ вр. чл. 384, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

1

Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че посочената в САТЕ сума от 24 500лв като стойност на запазените части следва да бъде приспадната от действителната стойност на автомобила, защото в противен случай би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване с имущественото състояние на съищеца преди увреждането, а не да го надвиши.

Счита, че при вреди на имущество застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на действително претърпените и доказани по размер такива към деня на настъпване на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната (чл. 400, ал. 1 КЗ) или възстановителна стойност (чл. 400, ал. 2 КЗ) на застрахованото имущество. Доколкото ищецът-въззивник е предприел действия по възстановяване на автомобила, а не действия по предаването му за скрап, застрахователното обезщетение трябва да се определи на база стойността, необходима за възстановяване на автомобила, но не повече от пониския размер от застрахователната или действителната му стойност. Видно от заключението на в.лице действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е в размер на 58 685лв. В този размер следва да е и обезщетението за неговото възстановяване. Дори и да се приеме тезата на съда за приспадане на стойността на запазените части, при определянето им в процесния случай следва да бъде съобразено, че застрахователят не е доказал действително съхранените детайли, които да могат да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части, за да се обосноват ползи за застрахования, съхранил увредения автомобил въпреки значителното му увреждане. За наличието на запазени части въобще се съди само по липсата на описанието им като повреди от застрахователя. Стойността им е определена само хипотетично, въз основа на анализ на обяви за продажба на увредени автомобили с обявена търсена цена, а не реализирана такава, която допълнително е намалена с 30 % с оглед по-голямата степен на увреждане на процесния автомобил. Счита, че без оглед и разкомплектоване на автомобила не може с категоричност да се заключи каква е степента на износеност на съответната част и респективно дали същата е годна за употреба, не може да се определи и нейната стойност без конкретна оферта от разкомплектоваща компания за конкретния автомобил. Намаляването на претенцията със стойността на запазените части води до неоснователно намаляване на обезщетението, което не може да изпълни основния си компенсаторен характер. Още повече, че според него не съществува правно основание да се приеме, че застрахованият е получил или може да получи стойността, определена от експертизата като цена на запазени части. Автомобилът реално е в процес на възстановяване, не е бракуван и не е разкомплектован. Не може едновременно да се възстанови и да се приеме, че неговите части са реализирани, стойността на запазените части е включена в действителната му стойност и поради това при възстановяване не е налице неоснователно обогатяване на застрахованото лице. В условията на евентуалност счита, че 2 ако съдът приеме, че въпреки възстановяване на автомобила се дължи приспадане на останките и при недоказана реална реализация на части стойността на остатъците следва да се приеме като стойност на скрап, тъй като това е най-ликвидния и реалистичен начин за реализирането им. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, по съществото на спора, с което застрахователят да бъде осъден да му заплати сумата от 12 526,65евро/24 500лв, представляващи разлика над присъдената до претендирана сума от 30 005,16евро/58 685лв, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на забавата – 21.05.24г. до подаване на исковата молба на 28.04.25г. Претендира разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.405 ал.1 КЗ вр.чл.384 ал.2 т.2 КЗ вр.чл.134 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между ищеца Г. Й. Г., в качеството му на лизингополучател и „И Ел Джи Финанс“ ЕАД (чрез клона в гр. Пловдив), в качеството на лизингодател е сключен Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 05009225/00001/19.02.2024 г., по силата на който лизингодателят е предоставил за ползване на лизингополучателя лек автомобил „Мерцедес С 350 Блутек 4 Матик“, срещу лизингова цена в размер на 28 632,35 евро, при уговорени месечни погасителни лизингови вноски, за срок от 48 месеца. Към договора е подписан приемо-предавателен протокол, от който се установява, че лизингодателят е предал на лизингополучателя и екземпляр от Общите условия, приложими към процесния договор за финансов лизинг. Видно от Застрахователна полица № ***** по застраховка „Каско на МПС“ и Анекс № 1 към нея е сключен и Договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, с покрит застрахователен риск „Пълно Каско“, между застраховател – ответникът ЗД „Евроинс“ АД; застраховащ – „И Ел Джи Финанс“ ЕАД; застрахован – „И Ел Джи Финанс“ ЕАД – клон Пловдив и ползвател (лизингополучател) – Г. Г. за процесното МПС, с период на застрахователно покритие: 22.02.2024 г. до 20.02.2025 г. Собственик на автомобила към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие е „И Ел Джи Финанс“ ЕАД – клон Пловдив, а ползвател на автомобила е ищецът.

Безспорно е още, че на 03.04.2024 г., в срока на действие на полицата, е реализирано ПТП с процесното МПС, че водачът е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на 04.04.2024 г., както и че по образуваната ликвидационна преписка по щета № 0500914038/04.04.2024 г. е представил всички необходими документи на 3 застрахователя, като дружеството е отказало изплащане на застрахователно обезщетение. Направените оспорвания, свързани с основателността на застрахователната претенция, не са въведени в предмета на настоящото производство. Така пред въззивната инстанция не се поддържа възражението на застрахователя за хипотеза на изключен застрахователен риск, доколкото водачът на автомобила е действал при условията на груба небрежност. От съставения протокол за ПТП и допуснатата пред първата инстанция САТЕ се установява, че причина за застрахователното събитие е самокатастрофиране на лизингополучателя, като водач на лекия автомобил. Не се спори и по механизма на настъпилото произшествие. Не се поддържа възражение основано на чл. 23, ал. 1, т. 4 от ОУ към договора, даващо възможност на застрахователя да откаже плащане ако лицето, претендиращо обезщетение, ако то си е послужило с измама или се е опитало да въведе застрахователя в заблуждение относно настъпването на застрахователното събитие или размера на възникналите вреди, включително чрез представянето на неистински или подправени документи.

Така основният спорен между страните въпрос в настоящото производство е свързан с размера на дължимото застрахователно обезщетение, съответно следва ли да се приспаднат запазените части при имуществена застраховка „Каско“ и в какви хипотези.

По данни от САТЕ налице е пряка причинно-следствена връзка между механизъм на ПТП и нанесените материални вреди. Констатираните повреди съответстват на удара и преобръщането в канавката. Според експертът, възстановителната стойност на щетите се определя по следния начин: 86 896,24 лв. – при използване на оригинални части с качество на производителя;

58 679,91 лв. – при използване на алтернативни части; 3 600 лв. средна пазарна стойност на необходимия труд (над 100 работни часа общо).

Определена е действителната пазарна цена на автомобила към 03.04.2024 година, датата на застрахователното събитие, в размер на 58 685 лева. Вещото лице е извършило оглед на процесния автомобил, като установява, че са започнати начални частични възстановителни дейности. Като взема предвид стойността на ремонта, вещото лице смята, че се касае за хипотеза на „тотална щета“. Стойността на автомобила при предаване за разкомплектоване е определена на 24 500 лв. (т. нар. „запазени части“), а стойността му при предаване за вторични суровини (скрап) – 809,82 лева. При изслушването на експертизата в съдебно заседание, посочва, че сумата от 24 500 лева представлява пазарна цена на автомобила при продажба в неразкомплектован вид след произшествието. Заключва, че бъдещо възстановяване на МПС с нови части е икономически нецелесъобразно, а използването на части втора употреба, не би довело до съществено отклонение от посочената стойност.

Уговореният по полицата лимит на застрахователната сума е в размер на 65 000 лева. Действителната пазарна стойност на застрахованото имущество, стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, е определена на 58 685 лева, съответно до този 4 размер следва да се определи и обезщетението. В конкретния случай, не се спори, че доказателства за прекратена регистрация на автомобила липсват по делото. Все пак според трайната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение) – така Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2024 г. на I Т. О. на ВКС. В аналогичен смисъл са и разясненията на върховните съдии, обективирани в Решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на I Т. О. на ВКС, Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д.

№ 1256/2014 г. на I I Т. О. на ВКС, Определение № 144/16.03.2020 г. по т. д. № 1681/2019 г. на I I Т. О. на ВКС. Тоест представянето на удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС не е предпоставка за уважаване на иска за присъждане на застрахователно обезщетение и не следва да повлияе на извода за наличие или липса на хипотеза на „тотална щета“, която преценка е обективна.