Присъда № 46 от 05.04.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 46/05.04.2022 г. по НЧХД № 2345/2021 г. по описа на Районен съд Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на П.Х. Т.-П.

ЕГН ********** против В. К. М. – ЕГН ********** за това, че на 14.10.2020г. в гр. Бургас е депозирала писмено изявление до Управителя на „***“ – Бургас ЕООД, с което разгласила клеветнически твърдения спрямо тъжителката П.Х. Т.-П. ЕГН **********, като заявила, че на 28.09.2020г. в гр. Бургас, пред сградата на „***“ – Бургас ЕООД П.Х. Т. изрекла „грозни думи“, използвайки изразите „глупости“ и „глупаци“, адресирани до непосочени в оплакването лица, както и че на неустановена дата в гр. Бургас в болнична стая, находяща се на етаж 9 на сградата на *** АД П.Х. Т. злословила срещу д-р Х. и д-р Н. - престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. първо, във вр. чл. 148, ал. 1, т. 3 , във вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо от НК.

В съдебното заседание съдът е приел за съвместно разглеждане и граждански иск, предявен от частния тъжител срещу подсъдимата за сумата в размер на 1 лев – обезщетение за неимуществени вреди.

Неколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани свидетели, бяха приобщени доказателства.

Подсъдимата депозира обяснения като сочи, че това, което я навело да подаде оплакване до Управителя на *** било, че частната тъжителка изрекла на 28.09.2020г. думите „глупави”, „глупаци”. Излага своите съображения, които са довели до подаване на оплакване.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. К. – БАК намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, анализира подробно събраните доказателства и моли за постановяване на присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна.

Частния тъжител и граждански ищец излага емоционално съображения по същество като акцентира, че не е изричала думите, които са описани в оплакването, сочи на преживян стрес от нея и семейството й.

Защитникът на подсъдимата - адв. К. – БАК, излага подробни съображения, счита, че обвинението не е доказано и деянието не е съставомерно. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата заявява, че се придържа към становището на защитника си, като в предоставената от съда възможност за последна дума моли да бъде оправдана. Казва, че не е искала да злепоставя д-р Т., а подала жалба, защото се засегнала и считала, че доктор – психолог не трябва да реагира на такова събитие, точно пред онкоболните. Моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата В. К. М. с ЕГН ********** е родена на *** г. в гр.***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование, неомъжена, пенсионер, неосъждана.

Частната тъжителка и граждански ищец П.Т. работи в *** съгласно трудов договор № 147/01.10.2015г. на длъжност психолог.

Подсъдимата страдала от онкологично заболяване, за което била хоспитализирана 1 няколко пъти в ** за провеждане за химиотерапия в периода 2015-2017г. Тя била настанявана в обща стая с други пациенти, за което се правили съответни отбелязвания в температурни листи като всеки от пациентите бил свободен да осъществява контакт с останалите настанени в лечебното заведение пациенти. Била настанявана за лечение в различни периоди като на 19.01.2015г., 09.02.2015г., била лекувана в *** и съответно през това време се лекувала и пациентка С.Б.. Двете жени имали общи пролежавания и през месец август 2017г. като В.М. в периода 12.08.2017г. – 18.08.2017г., а С.Б. в периода 14.08.2017г.-16.08.2017г. съгласно представени по делото епикризи л. 34 и л.35.

На 14.10.2020г. В. К. М. депозирала до управителя на „***“ ЕООД оплакване, с което обяснила, че е дългогодишна пациентка на онкологичния център с три ракови заболявания като попаднала на лекари, които били любезни и състрадателни, но на 28 септември станала свидетел на грозни думи и поведение на г-жа Т. пред поликлиниката, които се отнасяли до благотворителната работа за онкоболните, правена от служители на диспансера, заедно с известната Нана и нейната организация. Посочено е, че г-жа Т. изговорила обиди с висок тон и самочувствие за това как били „глупости” и „глупаците се губели времето”. Предвид на тези думи подсъдимата решила да подаде оплакване пред Управителя на *** ЕООД и в оплакването изложила първата си среща с Т.. Започнала да мисли дали това е правилното лечебно заведение, в което поверила живота си.

В резултат от постъпилото оплакване започнала проверка от страна на Управителя като били поискани писмени обяснения от *** Т.-П., която депозирала такива на 19.11.2020г., с които отрекла изложените в оплакването на М. обстоятелства.

Започнала проверка в отделението във връзка с подаденото оплакване като била извършена проверка на работата на тъжителката от свидетелите д-р Н.К. и ст.м.сестра Г.

ИГН..

Било изготвено Становище от Комисия по управление на качеството към *** във връзка с подадената от г-жа В.К. жалба от д-р Я.М., П. Х. и членове А.К. гл.м.с. Д.С. и ст.м.с. М. Д.

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на 28.09.2020г. било организирано събитие от благотворителна организация „***”, на което присъствала известна личност Н. Г. На събитието присъствали немалко пациенти, лекари, медицински сестри, персонал от болницата, както и трети лица. Били правени снимки на пациенти, лекари медицински сестри, при желание от тяхна страна.

Д-р К. бил на кабинет в Поликлиниката, но когато разбрал, че събитието започнало слезнал, присъствал за малко и си тръгнал като *** П. видял в поликлиниката и чул от свои колеги, че *** П. си позволила да коментира събитието чрез използване на думи „Вие сте глупаци, защо се занимавате с тези! Това са безсмислени неща, какви са тези снимки, само да се показвате!”. На събитието присъствала и д-р А. К., която срещнала *** П. на входа на амбулаторията. Свидетелката дочула коментар, който касаел желанието на хора да си правят снимки пред караваната, който звучал като негативна оценка за събитието. Св. Д. и св. К. дочули коментар, който не бил позитивен, звучал негативно, но не успяват да го възпроизведат. Свидетелят, посочен като очевидец от д-р К. и д-р К. на изречените думи– св.

Т.Д. разпитана в съдебно заседание заявява, че тъжителката била на събитието, изказала се на висок глас, но не може да възпроизведе точните думи, тъй като е минало време.

Свидетелката заявява: „Имаше нещо, което аз сега не мога да потвърдя точно. Тя каза нещо, което беше с по-висок глас, но точно думите й не мога да кажа. Това са неща, от които е минало време.“

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

2

От гласните доказателствени средства: от показанията на св. Н.Т. (л. 60); Н.К. (л. 87);

Г. ИГН. (л. 89 гръб и сл); А.К. (л. 91 гръб и сл.); Я. П. (л. 94 и сл.); Д. Ст. (л. 170 и сл); З. Т.

(л. 172 и сл.); Т.Д. (л. 173 и сл.); обясненията на подсъдимата;

От писмените доказателства: справка, именувана като становище от д-р К. (л.32); епикриза (л. 34, 35); оплакване (л. 37); покана за писмени обяснения (л. 38); отговор (л. 39);

Становище от Комисия по управление на качеството към *** (л.44); трудов договор (л.47); длъжностна характеристика (л. 48); свидетелство за съдимост (л. 54); трудов договор (л. 84); оперативна програма за 28.09-02.10.2020г., амбулаторен дневник (л. 107-110).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи: съдът намира, че липсва причина, поради която да не се довери на разпитаните по делото свидетели. Техните показания са емоционално наситени като всеки от тях е възприел отделни факти, но за съжаление предвид изминалия период от време, голяма част от свидетелите не си спомнят конкретните обстоятелства. Съдът не констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите като всеки от тях изразява своята лична оценка към събитията и това, което е възприел. По отношение на показанията на св. Н. Т. следва да се посочи, че тя не е възприела действия или поведение на частната тъжителка или на подсъдимата на събитието от 28.09.2020г., тъй като не е успяла да види на това събитие нито една от двете, но сочи за изненада у всички служители за подадената срещу тъжителката жалба предвид отношението й към пациентите и това, че не е конфликтен човек. Конкретни обстоятелства за събитието на 28.09.2020г. не е възприела и св. Я. П., която след подаденото оплакване до Управителя на *** е взела отношение чрез изготвено становище от Комисия по управление на качеството към ***. От св. Д. Ст. и З. Т. се установи процеса по настаняване на пациенти.

Дадените от св. А. К. и Т. Д. показания, както и на св. Н. К. подкрепят обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебно следствие. Свидетелите А. К. и св. Т. Д. са очевидци на събитието на 28.09.2020г., но предвид изминалия период от време не успяват да си спомнят в пълнота и конкретика точните думи и действия на участниците в събитието.

Всеки от свидетелите обаче в подкрепа на обясненията на подсъдимата сочи, че думите на частната тъжителка П. са били изпълнени според тях с негативно съдържание и смисъл, сочат, че се е говорило високо като коментарите намират, че не са били заредени с позитивно съдържание. Всеки свидетел изказа своите лични впечатления. Такива лични впечатления е изказала и подсъдимата в депозираното пред управителя на „***“ ЕООД оплакване.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 13 НПК съда, прокурора и разследващите органи имат задължение да разкрият обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Доказателствата в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното разкриване и са установени по реда на процесуалния закон. От друга страна, доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или други доказателствени средства, като не се допускат такива, които не са събрани или изготвени при условията и реда, предвиден в НПК. Законът изчерпателно изброява в чл. 114 и уточнява в следващите текстове видовете доказателствени средства гласни, веществени и писмени. С оглед на изложеното съдът не взема предвид депозирани становища от лекарите по преписката – становище на д-р К. (л. 33); становище от д-р К. и ст.м.с. И. (л. 41); становище от д-р Д. (л. 42), становище от д-р П. (л. 43), тъй като те по същността си представляват гласни доказателства, които следва да се съберат чрез способите, предвидени за това в НПК, а именно непосредствен разпит на свидетеля. Съдът обаче не намира причина да не кредитира представените епикризи, както и Становището на Комисията по качеството към ***, тъй като те имат характеристиката на официален 3 документ. Съдът даде вяра и на справката направена от д-р К. именувана като становище във връзка с настаняването на пациенти л. 32 като тази справка се подкрепя и от представените епикризи за настаняване на пациентите през месец август 2017г.

От правна страна:

С тъжбата е повдигнато обвинение по чл. 148, ал. 2, предл.първо, вр. чл. 148, ал. 1, т.

3, вр чл. 147, ал. 1, предл.първо от НК като се твърди, че на 14.10.2020г. в гр. Бургас В. К.

М. е депозирала писмено изявление до Управителя на „***“ – Бургас ЕООД, с което разгласила клеветнически твърдения спрямо тъжителката П.Х. Т.-П. ЕГН **********, като заявила, че на 28.09.2020г. в гр. Бургас, пред сградата на „***“ – Бургас ЕООД П.Х. Т. изрекла „грозни думи“, използвайки изразите „глупости“ и „глупаци“, адресирани до непосочени в оплакването лица, както и че на неустановена дата в гр. Бургас в болнична стая, находяща се на етаж 9 на сградата на *** АД П.Х. Т. злословила срещу д-р Х. и д-р Н..

За да се признае подсъдим за виновен, съдът следва да установи всички признаци от обективна и субективна страна на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.