Решение № 906 от 20.08.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. Бургас , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120101744 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от П. Н. Н. против “Креди Йес“ ООД.

Ищцата твърди, че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 113/2021г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за връщане на сумата 10.12 лв., като получена без основание – част от платената на 31.08.2016г. вноска по договор за паричен заем № ...................... г., общо 34 лв., и представляваща неустойка, клаузата досежно която се твърди да е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради проти-воречие на добрите нрави, както и на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, ведно със законната лихва върху нея считано от 08.01.2021г., и за деловодните разноски. Сочи също, че след като е получил препис от заповедта, ответникът е подал възражение. Предвид това, мо-ли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на “Креди Йес“ ООД , че същото дължи тази сума. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че клаузата, с която е уговорена неустойката по договора не е нищожна, а евентуално възразява и че вземането е погасе-но по давност. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени до- 1 казателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

По заявление на ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК про-тив ответника за исковата сума – по ч. гр. дело № 113 /2021г. на РС Бургас , приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК дружеството е подало възражение срещу нея.

Това обуславя и наличието на правен интерес у Н. от воденето на предя-вения установителен иск.

На 26.08.2016г. между “Креди Йес“ ООД и Н. е сключен Договор за па-ричен заем № ..........., по силата на който дружеството й е предоставило сумата 400 лв. – чл.4, т.1, а тя се е задължила да я върне, ведно с договорна лихва от 3.34 % месечно – общо 429.83 лв., на осемнадесет равни седмични вноски, всяка от по 23.88 лв., в срок до 30.12.2016г. /л.5-7/ Съгласно чл.6, т.1 и т.2 от договора, ответницата се е задължила в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя поне две обезпечения, а именно: запис на заповед, банкова гаранция или поръчител отговарящи на определени условия. В чл.8 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение същата дължи неустойка в раз-мер на 182.17 лв., платима заедно с погасителните вноски, по 10.12 лв. към всяка от тях.

С исковата молба е представен ПКО № .................., издаден от ответното дружест-во, видно от който е, че на 31.08.2016г. ищцата е платила първата вноска по процесния договор за кредит – общо 34 лв., в това число: 23.88 лв. – главница и договорна лихва, и 10.12 лв. – неустойка. /л.8/

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.

Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.

№ 1/2009г. , ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В настоящия казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на 45.54 % от главницата по договора за заем за липсата на обезпечение, което с оглед поставените условия е твърде вероятно да не бъде осигурено, особено в рамките на 3 дни, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с възможните вре-ди при неизпълнението му от заемателя /законната лихва върху дължимата парична су-ма, която 2 така или иначе се начислява/. Подобен несправедлив правен резултат е несъв-местим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обогатяване на кре-дитора и води до извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, още към момента на уговарянето.

Предвид горното, Съдът намира, че клаузата за неустойката по чл.8 от договора нарушава добрите нрави и съобразно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищожна, респективно – получаването от ответника въз основа на нея на сумата от 10.12 лв., като част от плате-ната от ищцата на 31.08.2016г. първа вноска по заема – общо 34 лв., се явява лишено от правно основание.

Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Безспорно, по отношение на вземанията, възникнали в резултат на неосновател-но обогатяване, е приложима общата – 5 годишна давност, която в случая – към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно – 08.01.2021г., считано от тази – на плащането /31.08.2016г./, не е била изтекла.

При това положение следва да се приеме, че за “Креди Йес“ ООД съществува задължение да върне на П.Н. процесната сума по издадена заповед за изпъл-нение.

Предявеният иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Основателен е и акцесорният иск – за законната лихва върху нея от 08.01.2021г. до окончателното й изплащане.

На ищцата следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 50 лв. за ДТ и 600 лв. платени адвокатски възнагражде-ния, съобразно искане за това в депозираното по делото на 07.06.2021г. становище.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Креди Йес“ ООД, с ЕИК:

................., седалище и адрес на управление: ................., че също-то дължи на П. Н. Н., с ЕГН: **********, ..........................., сумата 10.12 лв., като получена без основание – част от заплатената от нея на 31.08.2016г. вноска по договор за паричен заем № .........................г. – общо 34 лв., представляваща неустойка, клаузата досежно която е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави, ведно със закон-ната лихва, считано от 08.01.2021г. до окончателното плащане, за която е издадена за-повед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 113/2021г. на РС Бургас.

3

ОСЪЖДА “Креди Йес“ ООД да заплати на П. Н. Н. на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 50 лв. за ДТ и 600 лв. платени адвокатски възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: Ж. С.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4