Решение № 4720 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4720 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110200978 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Наказателното производство е образувано по жалба на И. В. В., чрез упълномощения му процесуален представител - адв. С. В. С.- САК, против Наказателно постановление № СОА 22-РД-11- 580/13.06.2022г. на зам.кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт на формално основание. Посочва, че не е извършител на описаното нарушение. Навеждат се твърдения, че процесния акт е издаден от некомпетентен орган. На самостоятелно основание излага съображения, че описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като автомобилът бил спрян на паркомясто, собственост на етажната собственост. Акцентира, че в процесния акт не са обсъдени подадените възражения и представените доказателства към съставения АУАН.

На следващо място намира, че издаденото постановление не обсъжда доказателствата, на основание на които е издадено, което води до съмнения за недоказаност на вмененото нарушение. Релевира доводи за неяснота по отношение на авторството на атакуваното наказателно постановление. Моли за съдебен акт в тази насока. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редно призован, не се явява,представлява се от 1 надлежно упълномощен представител адв. С.. По делото е постъпило и допълнение към жалбата от жалбоподателя чрез упълномощения процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призовани се представляват от надлежно упълномощен юрисконсулт, която спорова жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, притежава всички необходими реквизити, в това число и подробно, вярно и разбираемо описание на нарушението. Намира, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 10.01.2022г. св. С. М.- инспектор при Център за градска мобилност издал Глоба с фиш Серия СО №9059202, за това че в 10:59 часа в гр. София, на ул.“Юндола“ №26, И. В. В. като водач на л.а.БМВ Х3 Х драйв 20Д с рег.№ ХХХХ неправилно паркирал на тротоара, на място неопределено за паркиране на ППС, като пречи на пешеходците.

Св. М. намерил, че е налице нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 186 вр. чл. 178е от ЗДвП наложил глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Към посочения фиш били изготвени и съответния брой фотоснимки на неправилно паркираното МПС, от които се виждал регистрационния му номер и разположението му в спряло състояние. Депозирана била жалба срещу съставения фиш.

На 05.04.2022г. в присъствието на упълномощената адв. С. и свидетел по съставянето на АУАН, св. М. съставил против В. АУАН Сер. А, бл. № 003501/05.04.2022г., в който квалифицирал нарушението като такова на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.

Упълномощения представител се възползвал от правото си и в бланката вписал възраженията си срещу така съставения АУАН.

В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили допълнителни писмени възражения с приложени към тях доказателства.

Въз основа на така съставения АУАН, при възприемане на идентична фактическа обстановка било издадено атакуваното Наказателно постановление № СОА 22-РД-11-580/13.06.2022г. на зам.кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на И. В. срещу подпис на 28.12.2023г., след което е било обжалвано с жалба, подадена от адв. С. чрез СО до СРС на 11.01.2024г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на 2 събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: показанията на свидетеля М., писмени доказателства – АУАН с бл. № 003501/05.04.2022г., Глоба с фиш Серия СО № 9059202 от 10.01.2022г., Заповед № СОА20- РД09-69 от 01.06.2021г. на Кмета на Столична община, Заповед № СОА21-РД95-62 от 11.03.2021г. на Кмета на Столична община, списъци на служителите на сектор „Контрол паркиране „Синя“ и „Зелена“ зона“, запознати със Заповед № СОА-21-РД95-62 от 11.03.2021г. и Заповед № РД-09-69 от 01.06.2021г. , трудов договор и длъжностна характеристика на С. М. и др.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. М. като ясни, логични, последователни и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства, съобразявайки изминалия период от време и спецификата на служебните им задължения.

Приложените по делото снимки, както правилно е отбелязала адв. С. в допълнението към жалбата си, не са изготвени по предвиден в закона ред, нямат достоверна дата, нито е отбелязан техния автор. Поради това те не са годни доказателства и съответно следва на не бъдат приобщени към доказателствената маса.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложени по делото заповеди, поради което съдът намира, че наведените в жалбата твърдения в тази насока са несъстоятелни.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

3

В АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на един свидетел, и то такъв който не попада в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН не е съставен въз основа на официални документи, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че присъствието на свидетели при съставяне на АУАН не е самоцелно, а гарантира законосъобразното протичане на процедурата и е гаранция за спазване на правата на нарушителя. ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.

Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, в случаите, в които е налице обективна невъзможност се осигури присъствие на някоя от първите групи свидетели се присъства към последната такава - свидетели по съставяне на АУАН.

В конкретния случай АУАН е съставен именно в присъствието на свидетел- присъствал на съставянето му, но е нарушено императивното изискване при този вид свидетели те да бъдат двама съобразно чл. 40, ал.3 от ЗАНН.

АНО не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на издадения АУАН съобразно чл. 52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на него е издал атакуваното наказателно постановление.

Фактологията, описана в АУАН и в НП е една и съща. Според настоящия съдебен състав тя, обаче е недостатъчна, за да бъде описано нарушението по чл.94, ал.3 от ЗДвП. В АУАН и НП е посочено, че става въпрос за МПС, паркирано върху тротоар, то явно се има предвид деяние по чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП. За съставомерността му обаче не е достатъчно да се отбележи, че става въпрос за паркиране на лек автомобил върху тротоар на място, неопределено за паркиране на превозни средства и че с това се пречи на пешеходците, а съобразно посоченото в текста на закона е нужно да се посочи каква е допустимата максимална маса на ППС (дали е до 2,5 тона), следва да бъде посочено дали конкретното превозно средство е било паркирано успоредно на оста на пътя или перпендикулярно, а също така и дали откъм страната на сградите (ако е имало такива) е имало или не разстояние 4 най-малко 2 метра. Посочените детайли в АУАН и НП липсват. В тази връзка СРС намира, че нарушението по чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП не е достатъчно ясно описано, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи всички факти, срещу които да се защитава.Непосочването на тези съставомерни факти обуславя процесуално нарушение по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в тази връзка са налице формални основания за отмяна на процесното НП, тъй като нарушението е неясно и непълно описано с думи, липсват съставомерни елементи от състава на деянието, срещу които жалбоподателят не се е защитавал и няма как за първи път с този съдебен акт да му бъдат предявени. Посоченото по-горе процесуално нарушение е толкова съществено, че влече след себе си и недоказаност на конкретно повдигнатото административно наказателно обвинение, тъй като нито от Глоба с фиш, нито от АУАН , нито от показанията на св. М.. може да се установи как МПС-то е било паркирано спрямо оста на пътя както и дали откъм страната на сградите е имало или не е имало разстояние най-малко метра, каквото условие има в закона.

Доколкото няма нито преки, нито косвени доказателства, сочещи автора на деянието, съдът намира, че и това обстоятелство е останало недоказано, каквито твърдения има посочени в жалбата. В своя акт наказващия орган не е посочил И. В., в какво му качество е привлечен като извършител на административно нарушение, като пряк извършител на същото или в качеството му на собственик на процесното МПС.