Решение № 323 от 10.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Сл., 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря В. В. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230200509 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от Г. Д. К. с ЕГН ********** против наказателно постановление №23-0804-001255/28.02.2023 година, издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сл., Сектор „Пътна полиция“ - Сл., с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП за нарушение на чл.137Б, ал.1 от ЗДвП и му са отнети общо 6 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва наказателното постановление по отношение на наложеното наказание по т. 3- за нарушението по чл.137Б, ал.1 от ЗДвП, моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен старши юрисконсулт Д. К. че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

1

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.02.2023 г. в 18:10 часа, в гр.Сл. по ул. „Самуиловско шосе“, посока с.См. се движел лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СН **** НН, когато бил спрян за проверка от полицейските служители, които били на смяна св.П. П. и св.С. Ч.. Контролните органи установили, че МПС се движи без задължително включените светлини за движение през деня.

Проверяващите установили, че водач на МПС е Г. Д. К.. Полицейските служители поискали за проверка документите на жалбоподателя, като същият не представил СУМПС и контролен талон към него, тъй като не ги носил със себе си. При проверката установили още, че в автомобила се движат и деца, които са без обезопасителни системи. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARDM 0203, като пробата отчела нула промила алкохол.

За извършеното нарушение на Г. Д. К. на 13.02.2023 г. е бил съставен АУАН № GA766691/13.02.2023 г., за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 13.02.2023 г., като същият посочил, че няма възражения. Не са представени възражения по него и в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН № GA766691/13.02.2023 г. на жалбоподателя било издадено НП №23-0804-001255/28.02.2023 год. за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 лв. и му са отнети общо 6 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично на 20.03.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите П. П. и С.

Ч.. Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

2

Наказателното постановление е обжалвано само в частта по отношение на наложеното наказание по чл.137б, ал.1 от ЗДвП,поради което съдът следва да се произнесе само в обжалваната част. В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила, поради което в тази част съдът не следва да се произнася.

По отношение на оспорено от жалбоподателя нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление в тази му част.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, дата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП . Цитираната разпоредба не съдържа конкретно правило за поведение нарушаването на което да води до ангажиране на административно - наказателната отговорност на дееца.

Съгласно посоченото в чл.137б, ал.1 от ЗДвП системите за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, се класифицират в пет групи: 1. група 0 - за деца с тегло под 10 кг.; 2. група 0+ за деца с тегло под 13 кг.; 3. група I - за деца с тегло между 9 и 18 кг.; 4. група II - за деца с тегло между 15 и 25 кг.; 5. група III - за деца с тегло между 22 и 3 6 кг. В така посочената разпоредбата на чл.137б, ал.1 от ЗДвП обаче,з аконодателят само е квалифицирал пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, без да е посочил фактически състав на обективирано съставомерно поведение.

Предвид горното,съдът счита,че както в АУАН така и в НП наказващият орган е допуснал несъответствие между фактическо и правното формулиране на нарушението и неправилно е приложен материалния закон. Освен това следва да бъде допълнено, че нито в акта за установяване на административно 3 нарушение, нито в обжалваното наказателно постановление са посочени колко деца са превозвани, тяхната възраст, тегло и в какво точно се изразява нарушението като в обстоятелствената част на наказателното постановление е описано единствено, че водачът превозва деца в нарушение без да използва обезопасителни системи. Липсва конкретизация,коя точно от петте хипотези на чл.137б, ал.1 от ЗДвП е нарушена. Това обстоятелство не се установи и в хода на съдебното дирене от разпита на актосъставителя на АУАН и свидетеля по него. Разпитаният в съдебно заседание свидетел П. П. заявява, че в проверявания автомобил се е возело едно дете и още един възрастен, а другият свидетел С. Ч. не можа да свидетелствува в тази връзка като заяви,че не помни конкретика по случая. Така посоченото нарушение, съдът приема за съществено и неотстранимо, доколкото препятствува жалбоподателя да разбере в както точно се изразява нарушението му, а това води до ограничаване на правото му на защита и е основание за отмяна на наказателното постановление.

С оглед пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че видно от представените по делото и приети по съответния процесуален ред писмени доказателства, а именно медицинска бележка към амб.лист 1904/29.03.2023 г. се установява, че по критерия възраст, детето Д. Д.а(л.56 от делото), доколкото се твърди,че именно то е превозвано в момента на проверката същото не попада в посочените по–горе групи и за него не се изискват обезопасителни системи. Видно от представената медицинска бележка и акта за раждане на това дете, същото е на 12 години, с тегло 47 кг. и ръст 160 см.

Физически няма как това дете да пътува в обезопасително столче или в каквато и да е система за деца,тъй като ако същото е с височина над 150 см. по закон това не е задължително да ползува обезопасителен колан.По отношение на другото дете, за което е представен талон за проведен профилактичен преглед (л.58 от делото) детето Митко Г.ев Д. към 29.03.2023 г. е с ръст 140 см. и тегло 35 кг., т.е същото попада в група III от посоченото в разпоредбата на чл.137б, ал.1 от ЗДвП. Въпреки това, обаче, съдът счита, че доколкото по делото не е изяснено дали едно или две деца са превозвани и дали точно тези деца са превозвани фактическата обстановка остава неизяснена .

Предвид горното,съдът счита,че в хода на административно – наказателното производство е допуснато съществено нарушение на 4 процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, тъй като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.В тази връзка,съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно и като такова следва да го отмени в обжалваната част.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебно деловодни разноски, в полза на жалбоподателя Г. Д. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно приложен Договор за процесуална помощ и съдействие.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0804-001255/28.02.2023 година, издадено от Началник Сектор в ОД на МВР гр.Сл., Сектор „Пътна полиция“- Сл., с което на Г. Д. К. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: с.Скобелево, общ.Сл., ул.“Съединение“ № 9,в частта с която на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП и му са отнети общо 6 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Сл. да заплати на Г. Д. К. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: с.Скобелево, общ.Сл., ул.“Съединение“ № 9 сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________ 5