Решение № 185 от 04.04.2023, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185 / 4.4.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на седми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 524 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалбата на Община Пазарджик, представлявана от кмета Т.П., срещу разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка от 10.05.2022 г. на главен инспектор в РИОКН-Пловдив в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата. Релевирани са доводи за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че министърът на културата е компетентният орган, който определя границите на недвижимите културни ценности (НКЦ), а не издателят на акта. Посочва се, че преди издаване на акта не е спазена процедурата по чл. 26 АПК, както и че не е съставен и връчен констативен протокол. Заявява се, че на сградата на Младежкия дом е извършено художествено боядисване по мраморни колони, тавани и проходи, с което не се засяга недвижимата културна ценност „Турска хигиенна баня“, като не се касае за консервация, реставрация и реконструкция по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗКН, нито се извършва текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ.

Твърди, че оспорената ПАМ е издадена при превратно упражняване на власт в несъответствие с целта на закона, доколкото компетентният орган не полага дължимата грижа за опазване на НКЦ и не може да замести същата чрез ПАМ, приложена без установена свързаност на Община Пазарджик с „Турската хигиенна баня“. В представени писмени бележки процесуалният представител юрисконсулт П.В. поддържа жалбата и претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – Главен инспектор в РИОКН-Пловдив в

Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата, в съдебно заседание лично и в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. Ш., изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С процесната ПАМ, на посочено правно основание чл.

192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „в“ ЗКН, с цел преустановяване на нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗКН, е разпоредено на Община Пазарджик в срок от три дни от получаване на разпореждането да преустанови изпълнението на външен текущ и авариен ремонт, при който се променят архитектурните и/или художествените характеристики на сграда „Младежки дом“ – Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 6, с идентификатор *** – публична общинска собственост, ПИ ***, попадаща в охранителната зона на декларирана недвижима културна ценност „Турска хигиенна баня“ с предварителна категория „местно значение“.

При извършена в периода 29.04-05.05.2022 г. проверка по документи и на място на „Младежки дом“-Пазарджик във връзка с публикации в социалните мрежи и електронни медии органът е установил, че сградата попада в охранителната зона на НКЦ „Турска хигиенна баня“, като върху фасадата на сградата от всички страни се изпълнява боядисване в различни цветове и геометрични форми. Посочено е, че цялата сграда е разчертана, от което е направен извод за цялостното й боядисване. Установено е, че Младежкият дом е с идентификатор ***, намираща се в ПИ № *** и попада в защитена зона – охранителната зона на НКЦ „Турска хигиенна баня“, находяща се в ПИ № ***, декларирана с Писмо изх.№ 4523/04.12.1981 г. на Националния институт за паметници на културата като архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение“, с висока културно-историческа стойност. Посочено е, че съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на единична недвижима културна ценност. При проверката е констатирано, че се извършва ремонт и боядисване на фасадата без съгласуван проект съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „г“ ЗКН, като собственикът на сградата – Община Пазарджик не е представила документи. Посочено е, че ПАМ е приложена за да се защитят особено важни обществени интереси и да се спре дейността, която създава опасност или уврежда недвижимото културно-историческо наследство.

По делото са приети и приложени: Констативен протокол вх.№ 24-00-82/10.05.2022 г. с резултатите от проверката; писмо от 29.04.2022 г. за изискване на документи от Община Пазарджик; декларационна карта на паметник на културата „Турска хигиенна баня“, деклариран с Писмо № 4523/04.12.1981 г.; извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти с ЕКАТТЕ 55155; договор от 13.04.2022 г., сключен между Община Пазарджик и „0511 Дизайнс“ ЕООД за художествено боядисване по облицовки от каменни плочи, по мраморни колони и по тавани и проходи; Акт за публична общинска собственост № 180/04.03.1999 г.; писмо от РДНСК-Пазарджик от извършена проверка със становище, че е „извършен само текущ ремонт, изразяващ се в боядисване на всички фасади на сградата“; отговор от директора на Националния институт за недвижимо и културно наследство; скица на ПИ с идентификатор *** и скица от дворищно-регулационния план.

За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото по искане на жалбоподателя са изслушани основно и допълнително заключения по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), които съдът кредитира изцяло. Според заключенията на вещото лице имот с идентификатор *** няма обща граница с имот с идентификатор ***, като между двата имота има обособена второстепенна улица с идентификатор ***. От представената от общината документация е установено, че на сградата на Младежкия дом са извършени: ремонт на покрив и на фасада, смяна на дограма и художествено боядисване на фасадата по три различни договора. От огледа на място е констатирано, че югозападната фасада на Младежкия дом, както и стените на сграда с идентификатор *** – трафопост, не са боядисани.

Вещото лице е заключило, че Младежкият дом попада в териториалния обхват на НКЦ „Турска хигиенна баня“. Посочило е, че в границите на единичната културна ценност попадат и сгради с идентификатори: ***; *** и

***, както и че в одобрения с Решение № 222/27.11.2020 г., взето по протокол № 14 на Общински съвет-Пазарджик общ устройствен план, „Турска хигиенна баня“ не попада в терени за обекти на недвижимо културно наследство.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Процесната ПАМ е приложена от компетентен орган.

Съгласно чл. 15 ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. А съгласно чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок и спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство. Според алинея 2 на чл. 192 ЗКН прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите.

Материалната компетентност на издателя на разпореждането – главен инспектор в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗКН, както и на Заповед № РД09-322/11.05.2018 г. на министъра на културата. В таи връзка е неоснователно твърдението в писмената защита на жалбоподателя, че обжалваният акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя му. В случая се касае за прилагане на принудителна административна мярка за преустановяване на нарушение върху декларирана недвижима културна ценност, а не за предоставянето й на статут, за което се издава заповед от министъра на културата.

Разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено в писмена форма съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването, вкл. с позоваване на резултатите от проверката, за която е съставен Констативен протокол с вх.№ 24-00-82/10.05.2022 г. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито доводи са изложени от Община Пазарджик. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на преките последици от тях. Тази законова дефиниция на целта на принудителните мерки ясно сочи, че те са обусловени от правонарушение и в частност от административно нарушение. Ако няма установено административно нарушение принудителната административна мярка не би имала своята законна цел. Но нито чл. 22 и 23 ЗАНН, нито чл. 192 ЗКН изискват като абсолютна предпоставка за издаване на заповед за прилагане на принудителната мярка издаването на констативен протокол на адресата на мярката.

От друга страна цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета „Издаване на административни актове“, раздел І „Индивидуални административни актове“, а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по чл. 192 ЗКН е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН, която има за основна цел незабавното преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне целта на нормативното регулиране на опазването и закрилата на културното наследство на Република България.

Не е налице и нарушение на материалния закон. Не е спорно между страните, че „Турската хигиенна баня“ е декларирана с Писмо № 4523/04.12.1981 г. като архитектурен паметник на културата с предварителна категория „местно значение“, с висока културно-историческа стойност и притежава статут на единична културна ценност, както и че същата се намира в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Пазарджик. Спорни по делото са въпросите дали сградата на Младежкия дом попада в охранителната зона на недвижимата културна ценност, съответно извършван ли е текущ ремонт на фасадата, при който се променят архитектурните и/или художествените й характеристики.

От представените по делото документи и от заключението по СТЕ се установява, че „Турска хигиенна баня“ се намира в поземлен имот № ***, НТП „Ниско застрояване“ с площ 785 кв.м. В този имот попадат четири сгради, като сградата на НКЦ е с идентификатор ***. Съгласно КККР на гр. Пазарджик съседните имоти на поземлен имот № *** са: имот с идентификатор ***, НТП „За търговски обект, комплекс“; имот с идентификатор ***, НТП „За площад“; имот с идентификатор ***, НТП „За паркинг“ и имот с идентификатор ***, НТП „За второстепенна улица“.