Присъда № 67 от 16.12.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 67 от 16.12.2025 г. по НЧХД № 775/2025 г. по описа на РС-Кърджали Срещу подсъдимия А. Г. Б. от **** , с частна тъжба са повдигнати обвинения от Д. Д. Б. от **** за деяния, квалифицирани от съда като престъпления по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК и чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, извършени на 26.07.2025 г.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен граждански иск от тъжителя Д. Д. Б. срещу подсъдимия А. Г. Б., за сумата в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 26.07.2025 г. престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно й изплащане. Съдът прие за съвместно разглеждане в производството и предявен граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от извършено на 26.07.2025 г. престъпление по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно й изплащане.

Тъжителят Д. Д. Б. в съдебно заседание се явява лично и с повереник, който поддържа внесената тъжба. Намира за безспорно установено, че подсъдимият е направил изказвания и изявления в социалната мрежа „Фейсбук“ по отношение на тъжителя. От приложените по делото материали можело да се види точно на коя дата и какво е написано по отношение на тъжителя. Ставало въпрос за няколко изрази, които т о й възприел за клеветнически и обидни, а именно, че тъжителят е отишъл при подсъдимия А.

Б. и му предложил пари в една чанта, за да го вербува като представител на **** и го нарекъл, че е представител на **** и че всъщност тази вербовка трябвало да стане с тези пари. Б . казал, че можело да се направи такава вербовка, но трябвало да бъдат евро, а не рубли и затова го бил изгонил. На снимката се виждала чанта и явно ставало въпрос за тези пари. Подсъдимият си позволил да изрече и други обидни думи: „Д****а, цял живот **** тарикатлъци“. Сам по себе си този израз бил обиден, накърняващ честта и достойнството на тъжителя. На въпросната дата подсъдимият си позволил да нарече тъжителя „****“. Тази фраза представлявала обида и засягала честта и достойнството на тъжителя. Думите били изнесени в социална мрежа, която се чете от неограничен брой хора и възприемането на обидата било възприето не само от тъжителя, а от голям брой хора, които ползват „Фейсбук“. Свидетелят заявил, че много тежко тъжителят понесъл изразите. Нямало конкретна причина, която да е провокирала подсъдимия да ги изрече. Изнесените в социалната мрежа „Фейсбук“ изрази били несъмнено клеветнически и обидни и затова обвинението било по двата текста - за клевета и обида. В случая нямало съмнение по отношение на авторството и по отношение на кого са 1 написани. Доказателствата били достатъчни за признаване на подсъдимия за виновен, поради което моли на същия да се наложи законосъобразно наказание. Претендира да бъдат уважени предявените граждански искове, а също и на подсъдимия да се възложат направените разноски по делото от тъжителя.

Подсъдимият А. Г. Б. в съдебно заседание не се явява, редовно призован, като делото е разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК

Защитникът на подсъдимия пледира за п рисъда, с която той да бъде признат за невиновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд - по чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.148, ал.2 вр. чл.147, ал.1 от Н К . Изтъква, че в обстоятелствената част на тъжбата се твърдяло, че публикацията и коментарите в социалната мрежа, съдържащи обиди и клевети по адрес на тъжителя, са изготвени и публикувани от подсъдимия. В хода на съдебното следствие, а и към тъжбата имало само една извадка от „Фейсбук“, която в никакъв случай не установявала авторството на престъпното деяние и не потвърждавала фактите в тъжбата по отношение на авторството на деянието. По делото липсвали конкретни и безспорни доказателства относно автора на установените фактически действия спрямо тъжителя, а съобразно чл.303 от НПК присъдата не можела да почива на предположения и догадки.

Съдът можел да признае подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния случай не б и л о сторено. Авторството на престъпното деяние следва ло да бъде установено несъмнено, безспорно и то с доказателства, които са предвидени в НПК. По делото обаче н е било категорично доказано, че А. Б. е написал от профил с име „А. Г. Б.“ инкриминираните думи и изрази. Представената разпечатка от стената на профила, предвид свободния достъп и естеството на интернет общуването не доказвала авторството на деянието. „Фейсбук“ представлявал най-голямата безплатна онлайн социална мрежа в света, като създаването на личен акаунт профил или „влизането“ давало възможност на хората да се свързват с приятели, роднини и други познати, както и да споделят снимки и видеоклипове, да изпращат съобщения и други.

Общуването в тази мрежа се осъществявало чрез свободно регистрирани потребители, като регистрацията на потребители не се контролирала за достоверност на данните, напълно възможно било регистрираният профил с името на определен човек да не отговаря на неговата личност. Общоизвестна била порочната практика за създаване на т.нар. фалшиви профили, през които имало възможност за публикуване на текстове и изображения. Именно липсата на гаранции, че един профил отговаря само и единствено на една личност и че само тази личност има възможност да се изразява и да изпраща текстови съобщения, поставяла п о д съмнение авторството. Разпитаният свидетел заявил, че тъжителят му е показал от телефона си, това което е предоставил и на съда, което не било ясно защо е заверено „вярно с оригинала“, доколкото оригинал не съществувал. Това била разпечатка от 2 страница в социалната мрежа, в която е записано името „А. Г. Б.“ и по никакъв начин не установявала авторството на деянието. Разпечатката, която е приложена към тъжбата не била годно доказателствено средство по смисъла на НПК и не можела да представлява надлежно веществено доказателство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК, не била и документ. Затова защитата моли подсъдимият да бъде признат за невиновен, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Г. Б. е роден на ****, живущ в ****, обл.Кърджали, български гражданин, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

На неустановена дата през лятото на 2025 г. в социалната интернет платформа „Фейсбук“ била налична публикация от профил на потребител с изписано на латиница име „A. G. B.“. В тази публикация бил написан следният текст: „Беше няколко месеца след началото на войната, когато бях посетен от Д. Б., представител на **** и отговорник за квартал „****“ в Кърджали с цел вербовка. Работата беше хазър, само дето аванса се оказа пълна чанта с рубли?! Изгоних го, казах му да се върне с евро, ако иска да се върши работа. Де****а, цяло живот **** тарикатлъци…“. След тази публикация имало качена снимка, както и коментари от лица с различни профили. Потребителят с фейсбук профил „A. G. B.“ написал също: „Как какво - че той идеално си става за един „****“?!“. Тъжителят Д. Д. Б. видял тази публикация и я показал на своя приятел - свидетелят П. Б. Пострадалият се почувствал засегнат и унизен. Той възприел написаните изрази като позорящи обстоятелства, обидни и унизителни за честта и достойноството му, поради което подал настоящата тъжба срещу подсъдимия.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания свидетел П. Б.; разпечатки на хартиен носител от публикация във „Фейсбук“ и коментари под нея, в които липсва достоверна дата; справка за гражданско състояние на подсъдимия; справка за съдимост на подсъдимия; характеристична справка на подсъдимия. При оценката на гласните доказателства, съдът кредитира показанията на свидетеля П. Б.. Те обаче не установяват пряко и непосредствено обстоятелствата от предмета на доказване по делото, доколкото този свидетел не е възприел и няма впечатления от кого точно са написани цитираните в тъжбата клеветнически и обидни изрази. Свидетелят Б. изнася сведения само за това, което му е съобщил тъжителят и за това, което е видял в неговата „Фейсбук“- страница, а също и за емоционалното състояние на тъжителя. По тази причина показанията на П. Б. нямат характер на преки доказателства, установяващи извършеното деяние и неговия автор.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

3

На подсъдимия А. Г. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК, а именно квалифицирана клевета. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка на личността. При клеветата обект може да бъде само конкретно физическо лице. Ако липсва конкретно назоваване на пострадалия, то няма да е налице клевета. Неперсонифицираните клеветнически твърдения /например отправени към определна група хора, без да се отнасят до конкретна личност или личности/ не представляват клевета.

Субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице.

Изпълнителното деяние е дадено в закона в две форми - разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление. В настоящия случай повдигнатото от тъжителя обвинение е за осъществено изпълнително деяние в първата уредена от закона хипотеза, а именно клевета, реализирана чрез разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. Клеветата се осъществява чрез разгласяване на твърдения с конкретно съдържание, като те следва да носят информация за конкретно обстоятелство - факт, конкретизиран по време и място. Няма да има клевета, ако твърденията са абстрактни и не става ясно за кое лице или за какви факти се отнасят. За да е осъществен съставът на клеветата, е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско. Клеветата е резултатно престъпление и е довършена, когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за пострадалия обстоятелство, когато това твърдение е възприето от адресата. От субективна страна деецът може да действа с пряк или евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписваното престъпление.

Освен това, деецът съзнава и неистинността на позорното обстоятелство.

Обвинението срещу подсъдимия е за квалифициран състав на клевета, която е разпространена „по друг“, аналогичен на средствата за масова информация, начин, какъвто представлява уебсайта „Фейсбук“ - чл.148, ал.1, т.2 от НК.

Във връзка с изложеното и предвид доказателствата по делото, съдът намира, че не се установи подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението клевета. Така в тъжбата се твърди, че подсъдимият е извършил престъпление, като на 26.07.2025 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ разгласил позорно обстоятелство за Д. Д. Б. от ****, като го нарекъл представител на **** и отговорник в това му качество за квартал „****“ в ****, както и че се е опитал да го вербува, предлагайки му пълна чанта с рубли. В случая не се доказа подсъдимият да е извършил 4 вмененото му с тъжбата престъпление и да е оклеветил тъжителя Д. Б., а още по-малко, това да се е случило на датата 26.07.2025 г. Действително горепосочените изрази, публикувани в социалната мрежа „Фейсбук“, доколкото няма данни да са истина, са от естеството да накърнят доброто име на тъжителя в обществото, поради което и той ги е възприел като позорни. Не се доказа обаче по делото и по никакъв начин не може да се направи извод за авторството на написания текст в социалната мрежа, за който са представени само разпечатки на хартиен носител. Не ясно, че именно подсъдимият е регистриран във „Фейсбук“ с профил на име „A. G. B.“, както и че той е написал клеветническите изрази. За това не се ангажираха и не се представиха доказателства от страна на частното обвинение. „Фейсбук“ е уебсайт, найголямата безплатна онлайн мрежа в света, предлагана на над 110 езика.