Решение № 237 от 18.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пловдив, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330103908 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание член 31 ал.2 от ЗС.

Ищецът Д. Р. Т. ЕГН ********** и Г. Г. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, ул.

„***“ № *, чрез адв. С. В., със съдебен адрес: гр. ***, бул.“**“ №***, ап.***, с исковата си молба против Х. Х. П. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, чрез адв. Н.

А., със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, ет.*, са поискали от съда, да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 1 600,00 лева, представляваща дължимо обезщетение, за това, че от датата на връчване на нотариална покана на *** г. до датата на завеждане на исковата молба - ** г., Х. Х. П. използва изцяло съсобствената сграда разположена по протежение на регулационната граница откъм улица „***“ между жилищните сгради на ул.

„***“ № ** и „***“ № **, нанесена по негово заявление в КККР с идентификатор ***, площ 14.00 кв.метра и предназначение хангар, депо, гараж, като паркира вътре автомобил*** и едновременно с това прави невъзможно да бъде използвано жилищно помещение в първия етаж, тяхна собственост, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

Ищците твърдят, че са собственици на 1/3 ид. ч. от ПИ*** по КККР на град П. с административен адрес: ул. “***“ № *** (бивша „***“), а ответникът на 2/3 идеални части от имота. Освен два от етажите на триетажната жилищна сграда, по нотариален акт № ***, том *** от *** г., ответникът е придобил от *** си Л. П., масивен гараж в североизточната част на парцела (откъм ул. „***“) и стопанска постройка в югоизточната част на парцела откъм ул. “***“. Стопанската постройка била описана Нотариален акт № ***, том * от ***г.

1 като „***“. Същата сграда била заснета и по одобрения ЗРП на УПИ ***, в квартал **-***, като паянтова, с площ 9.00 кв. метра - видно от скица издадена от ***от ***г. Съгласно заповед *** г. на *** на СГКК описаната и заснета към момента на КККР на град П. сграда, била с идентификатор ***, с площ 8 кв. метра – предназначение „допълващо застрояване“.

През ** г., без строителни книжа и учредено право на строеж от съсобственика, Х. П. увеличил площта на постройката с около шест кв. метра, надстроил вътрешната стена откъм двора и излял масивен бетонов покрив върху надстроената стена до уличната регулационна линия и преместил дървената врата до самата ул.“***“. По този начин сградата достигнала до уличната регулационна линия и затворила достъпа на светлина до жилищното помещение на първи етаж, собственост на Т.. Ответникът започнал да нарича постройката „гараж“, поставил надпис „гараж-не паркирайте“, и да я използва за гараж.

Твърдят, че въпреки акта за констатирано незаконно строителство, ответникът се снабдил с удостоверение за търпимост на „гараж“, заличил стария идентификатор в СГКК и нанесъл нов идентификатор ***, с нова площ 14.00 кв.метра и ново предназначение - гараж.

Твърдят, че наследодателят на ищците започнал производство по чл. 109 от ЗС, което приключило в лицето на неговите наследници успешно, като това дострояване било признато от съда за незаконно. С влязло в сила на *** г., решение № *** от*** г., постановено по в.гр.д. № *** г. на ПОС, *** гр. състав, ответникът бил осъден да премахне застрояването в североизточната част на поземлен имот ***, върху площ от около 6 кв. м., разположена по протежение на регулационната граница откъм улица „***“ между жилищните сгради на ул. „***“ № *** и „“ № ***, осъществено незаконно, чрез включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор *** (старидентификатор ***). През цялото време ответникът афиширал, че сградата вече била негов гараж, ползвал същата като гараж и всячески демонстрирал, че само той има право да ползва т.нар. от него гараж. Имайки предвид, че чрез извършените СМР ответникът реализирал нов обект, който ползвал само за себе си и то като гараж, както и това, че по силата на приращението собственикът на 1/3 идеална част от дворното място ставал по закон съсобственик на новопостроеното, наследодателят Г. Т. връчил до ответника искане за заплащане на обезщетение за това, че е лишен от ползването на съсобствената новообразувана вещ в размер на 50 лева месечно.

Това било оформено чрез нотариална покана рег. №***, том *, акт *** от *** г. на ***, връчена лично на ответника на *** г. Въпреки осъдителното решение, ответникът не съборил масивният бетонов покрив в частта от 6 кв. метра, а демонтирал единствено дървената врата откъм улица ***. Така самата сграда, която била оформена от новия бетонов покрив между фасадите на двете сгради - ул. „***“ * - * продължавала да съществува с увеличената площ и се използвала от ответника за гараж, в който той паркирал автомобил ***.

Ищците твърдят, че от датата на връчване на поканата -*** г. до 29.02.2024 г. са изминали 40 месеца, на основание редовно връчена покана до съсобственика Х. П., който демонстративно ползвал съсобствена вещ като гараж и пречел на нормалното използване на 2 жилищното помещение от техния имот, като претендират да им бъде заплатено обезщетение по 40,00 лева за всеки месец.

Ответникът Х. Х. П., оспорва предявеният иск като заявява, че фактите изложени в исковата молба са неверни. Твърди, че върху сграда с ИД № *** по КК, не е налице съсобственост с ищеца, с оглед на което и предявената от него претенция е лишена от правно основание, поради което моли същата да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забрана едно лице да се облагодетелства за сметка на друго; източник на вземането е едно фактическо положение – реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем.

Ищецът по този иск, трябва да докаже: че имотът е съсобствен с ответника, че е отправил писмена покана, че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността (достатъчно е да докаже, че ответникът е имал фактическата власт в момента на отправяне на поканата) и ползата, която е пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем.

По делото е установено, че процесната стопанска постройка-гараж е била построена преди повече от 50 години, като с Нотариален акт №***, том ***, дело №*** г. Л.Х. П. е продал на своя брат Х. Х. П., апартамент на втори етаж от триетажна жилищна сграда в гр. ***, ул.“***“ №**/сега ул.“***“ , ведно с идеални части от дворното място, като в същия нотариален акт е посочена и постройка в югоизточната част на парцела с вход от ул. „***“.

По делото са представени писмени доказателства – молба от *** г. Писмо на *** на гр. П. от *** г. и Скица за виза, съгласувана с НИПК, от които се установява, че А. Х. Г., е получила виза за строеж на гаражна клетка в собствен имот находящ се в „***“, с която съществуващата стопанска постройка, е била удължена към ул. „***“ с 5-6 метра, за да се обособи гараж.

С прехвърлителната сделка по посочения по-горе нотариален акт №***, том ***, дело №***г. Х. П. е придобил собствеността върху процесната сграда във вида и размерите, които е имала след обособяването й като гараж.

С Нотариален акт за замяна № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. А. Х. Г. е прехвърлила на Г. В. Т./праводател на ищците по настоящото производство/ и съпругата му Д. Р. Т. първи етаж от триетажна жилищна сграда в гр. П., ул.“***“ №*/преди ул.“***“, ведно с идеални части от дворното място и идеални части от общите части на сградата. В този нотариален акт не фигурира процесната стопанска постройка, нито друга такава.

В показанията си пред съда,*** Т. Х.Ч., съсед на имота, заявява, че процесния гараж е бил направен от малката *** на Х. П. – А.. Твърди, че това се случило около *-*** г. Той поискал да го наеме. Твърди, че преди това постройката се ползвала като ателие на ***. А. я 3 реконструирала и разширила към улицата, като я превърнала в гараж. Заявява, че след това постройката се е ползвала винаги като гараж. Заявява, че Х. ползвал гаража от много време.

Представено е Удостоверение за търпимост № * от г. , с което Х. П. се е снабдил от *** относно процесния гараж.

Не се представят доказателства за придобиване на собственост от страна на ищците или техния праводател, по отношение на процесния гараж, заснет с идентификатор №***и площ 14.00 кв. метра в имота съсобствен между страните по делото.

С оглед всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящия състав на съда намира, че ищците не успяха да докажат, че са придобили собственост в сградата разположена по протежение на регулационната граница откъм улица „***“ между жилищните сгради на ул. „***“ № ** и „***“ № ***, нанесена по негово заявление в КККР с идентификатор ***, площ 14.00 кв. метра и предназначение хангар, депо, гараж.

Не се доказа и придобиване на съсобственост по приращение към съществуващ обект.

С оглед липсата на съсобственост в процесния гараж, съдът намира, че не следва да обсъжда останалите предпоставки на иска по чл.31 ал.2 от ЗС и следва да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат заплатени направените по делото разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, предявен от Д. Р. Т. ЕГН ********** и Г. Г. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, чрез адв. С.

В., със съдебен адрес: гр. ***, бул. “***“ №***, ап.***, с против Х. Х. П. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, чрез адв. Н. А., със съдебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №***, ет.*, с който са поискали от съда, да бъде осъден ответника да им заплати сумата от 1 600,00 лева, представляваща дължимо обезщетение, за това, че от датата на връчване на нотариална покана на*** г. до датата на завеждане на исковата молба - *** г., Х. Х. П. използва изцяло съсобствената сграда разположена по протежение на регулационната граница откъм улица „***“ между жилищните сгради на ул. „***“ № * и „***“ № **, нанесена по негово заявление в КККР с идентификатор ***, площ 14.00 кв.метра и предназначение хангар, депо, гараж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д. Р. Т. ЕГН ********** и Г. Г. Т. ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***, ул.

„***“ № *, чрез адв. С. В., със съдебен адрес: гр. ***, бул.“***“ №***, ап.*, да заплатят на Х. Х. П. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, чрез адв. Н. А., със съдебен адрес: гр. ***, ул. “***“ №*, ет.*, сумата от 800,00(осемстотин) лева, представляващи 4 направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

5