Решение № 42 от 12.10.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Дряново, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно наказателно дело № 20264220200118 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от М. Л. К. от с. ***, ул. *** № ***, чрез пълномощник адв. В. Ч. от САК, съдебен адрес гр. **я, бул. ***, ет.**, офис **, сграда ***, срещу Електронен фиш № 8506075250, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро/300 лв.

Искането е обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по 1 същество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:

От фактическа страна:

На 26.01.2023 г., в 10:39 ч. е установено нарушение с ППС – лек автомобил Фолксваген Голф, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 1750, в община ***, при движение по път I-5 км. 118 + 999 м., в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 40372, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-5 км 118+999.

В електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП съобразно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към който са приложени статични изображения – 2 бр. снимки.

За установеното нарушение Агенция "Пътна инфраструктура" е издала Електронен фиш № 8506075250, с който на жалбоподателя, като собственик на автомобила, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв./153,39 евро/.

От допълнително изисканата информация и представената от Агенция "Пътна инфраструктура" справка, се установява, че процесният Електронен фиш № 8506069575 е издаден на 18.10.2023 г., изпратен е за връчване на 13.07.2026 г. и е връчен на 16.07.2026 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран жалбоподателят, регламентира задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 300 лв.

2

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че при издаване на обжалвания електронен фиш не са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл.

39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от 3 гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 26.01.2023 г., на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 18.10.2023 г., от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 26.07.2023 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП противоречи на правото на Европейската общност, предвиждайки фиксиран размер на санкция, без да държи сметка за принципа на съразмерността, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури. Според Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В решението е посочено, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с 4 тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. В решението на СЕС е изтъкнато, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран. В т. 48 от същото решение съдът е коментирал и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лв., наложена на жалбоподателя, която също, доколкото е с фиксиран размер, е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Горното обосновава незаконосъобразност на процесния електронен фиш № 8506075250, доколкото наложената с него санкция, противоречи на правото на ЕС, поради което и на това основание подлежи на отмяна.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Относно разноските:

Съгласно чл. 63д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро/400,95 лв., т.е. в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сумата е изплатена изцяло по банкова сметка на адвоката, съгласно представеното извлечение.

Предвид минималния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото, възражението за прекомерност е неоснователно и с оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 205,00 евро.