Присъда № 369 от 06.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №369/06.06.2024 г. по НОХД №13422 по описа за 2022 г. на СРС, НО, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Е. Б. М. за това, че на 11.03.2022 г. около 15.00 часа в гр. София, по бул. „**“ до №33, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***”, модел „***“ с peг. №***** след употреба на наркотично вещество - кокаин - високорисково наркотично вещество, включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“, Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от Наредба за реда и класификацията на растения и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), установено по надлежния ред: с протокол peг.№И-5171/17.06.2022 г. за съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на ВМА София, поради което на основание чл.343б ал.3 НК.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа внесеното обвинение като излага доводи, че събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, подкрепят изцяло внесеното обвинение. Предлага на съда да кредитира изцяло показанията на всички разпитани свидетели, вкл. и на тези посочени от защитата, защото те не само не разколебават, а изцяло подкрепят внесеното обвинение; да кредитира заключението по приетата от съда съдебна химикотоксикологична експертиза. Разпитът на двете вещи лица категорично подкрепя извода, че подсъдимият М. не само е бил употребил наркотично вещество-кокаин, но това е станало в един сравнително кратък период, преди установеното управление на моторно превозно средство.

Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК, като отчете съдебното му минало да определи наказание от 1 година лишаване от свобода, което той да изтърпи ефективно при строг режим с оглед предходните му осъждания, както и да му наложи глоба в размер на 1 000 лв. В тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските по делото.

Защитникът на подсъдимия М.– адв. ХХХСАК излага доводи, че прокуратурата не е успяла да докаже по несъмнен начин Д.ието по чл.343б ал.3 НК вменено на подсъдимия, тъй като от събраните доказателства се установява несъставомерност на същото. На процесната дата след спиране за проверка от полицейските служители, подсъдимият след като е бил изпробван с техническо средство, което е дало положителна проба за наличие на употреба на кокаин, доброволно се е съгласил да се подложи и да изпълни предписанието на органите на МВР за даване на биологични проби за извършването на химико1 токсикологично изследване. От показанията на тези свидетели се установява, че той е бил адекватен, не е създавал проблеми и, доброволно е дал проби за извършване на изследването. Свидетелят А. Г. заявява, че при извършената проверка М. е бил абсолютно убеден, че техническото средство няма да покаже положителна проба за наркотични вещества и е останал изключително изненаданот отчетения положителен резултат.

Подсъдимият не е бил повлиян по някакъв начин от наркотични вещества, което се установява и от отразените данни в протокола за вземане на биологичен материал – медицинско лице с опит е отразило, че при прегледа при подсъдимия не се установява мирис на алкохол, наличие на абстинентни явления, промени в съзнанието, координацията и поведението, няма неволево ритмино движение на оичте, като е установен активен контакт.

В обясненията си подсъдимият заявява, че е бил изключително изненадан да разбере на покъсен етап, че изследването е дало положителна проба за наличие на кокаин и метаболитите в кръвта и урината му.

Защитата излага доводи, че вещите лица заявяват, че ефектите на наркотичните вещества зависят и от това по какъв начин е прието наркотичното вещество, като в практиката установяване употребата на наркотично вещество се извежда само и единствено въз основа на доказване на присъствието на веществото на съответното наркотично вещество, а не на негов метаболит в биологичните проби на изследваното лице. При М. в кръвната проба е открит метаболит, а вещото лице пояснява, че след като в кръвта е открит метаболит, то това означава, че приема на наркотик е възможно да е бил 24, дори и повече часове, преди лицето да бъде спряно за проверка, което изцяло изключва съставомерност на Д.ието. Свидетелите Юри А. и К. Ц. установяват, че на 08.03.2022 г. са били с подсъдимия и съпругите им в нощен клуб. Там е имало много хора, а в разгара на вечерта е имало чаши на тяхната маса и от други посетители на заведението. След около час и половина след полунощ видяли, че М. видимо не е добре. Той им заявил, че има сърцебиене, чувства се много зле и главата му се мотае. А. заключил, че най-вероятно състоянието на М. се дължи на некачествен, „менте” алкохол, който му е сервиран. М. поседял още 15-20 минути, казал, че му е много зле и си тръгнал заедно с жена си. Свидетелите заявяват, че не им е известно подсъдимият да употребява наркотични вещества. Защитата излага доводи, че много често се случва в нощните заведения да бъдат настанявани различни и непознати хора на едно място особено в празнични дни и всеки да има достъп до чашата на другия, а и при такава обстановка, много често се случва да се обърка чаша, да се разменят питиета по невнимание. Защитата твърди, че ако подсъдимият М. е взел наркотични вещества, той е нямало доброволно да даде проба, като би предпочел да откаже тест, респ. да остане лишен от правоуправление за две години, вместо да влезе в затвора, с оглед предходната му съдимост. Това поставя и въпросът за умисъла на Д.ието, като съществува голяма вероятност М. инцидентно и не по собствено желание, дори без знание за това да е приел наркотично вещество.

Защитата твърди, че по отношение на установения в кръвта му специфичен метаболит на кокаин, последният е фармакологично неактивен, поради което няма необходимата съдебно-токсикологична значимост, 2 доколкото доказва единствено предходна употреба на кокаин, като цитира Решение №259/23.01.2020 г. на ВКС по нд №938/2019 г. на I-во НО, следите в организма от неактивен метаболит представляват само биомаркер на предходна употреба на наркотично вещество, но не доказват наличие на такова в човешкия организъм, тъй като по естеството си конкретният метаболит не представлява активно вещество и не влияе върху реакциите на човека. В този смисъл Д.ието не може да се приеме, че е осъществено от обективна страна и М. не е осъществил с действията си състава на чл.343б ал.3 НК, тъй като откритите метаболити в кръвта няма как да проявят психоактивно действие, не се класифицират като наркотично вещество и не се определят като такова съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. По отношение на установеното в урината на М. вещество кокаин, то е без правно значение тъй като съгласно редакцията на чл.23, ал.1 от Наредба №1 - “При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.”. Затова, в случай че в кръвта не е открит кокаин, а негов метаболит, установяването на наркотичното вещество в пробата от урина, няма правна значимост и не налага извод за престъпление по смисъла на чл.343б ал.3 НК, защото както заявиха и вещите лица при непосредствения си разпит пред съда, детекцията в урината може да отнеме повече от една-две седмици.

Защитата излага доводи, че не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, а е необходимо и поведението му да е повлияно от техния прием, а това следва да се установи с допустимите от НПК средства. /арг. Решение №483 от 17.12.2015 г. по н. д. №1488/2015 г. на ВКС, 1-во нак. Отделение/. Предвид липсата на доказателство относно момента на приемане на НВ и без да установена количествената концентрация на наркотичното вещество, както и периода от време преди инкриминирания момент, не може да се направи извод за извършено престъпление само поради наличието на положителна проба за употреба на НВ и то само в урината. Фактът, че не може да се установи точния момент в който е прието НВ и начинът по който е прието веществото, а още повече че според спецификите на всеки организъм, което може да доведе до значително период на детекция, който не може да бъде точно определен спрямо момента на управление на МПС, би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на Д.ието му.

Защитата предлага на съда да признае подсъдимия за невиновен, поради недоказаност на обвинението. Алтернативно излага доводи за основания за приложение на чл.9 ал.2 НК.

Подсъдимият Е. Б. М. дава подробни обяснения, че няма нищо общо с така повдигнатото му обвинение и отрича да е употребил кокаин. Заявява, че през годините е правил много грешки, за които е понесъл последствията, но този път не извършил това, в което е обвинен. Бил спрян за за рутинна 3 проверка от органите на МВР и когато те решили да го изпробват за употреба на алкохол и наркотици, той се съгласих, защото нямал никакво съмнение в себе си. На 08.03.2022 г. излязъл с приятели и посетили дискотека „Мегами”, където празнували Деня на жената. В заведението имало много хора, като се настанили на кръгла маса до самия дансинг. Поръчал си водка с ред бул, но в един момент му станало адски зле, получил силно сърцебиене и го обляла студена пот. Помислих си, че това се дължи, на факта, че отдавна не бил пил алкохол. Възможно е в заведението да е пил чуждо питие или пък някой да е сипал нещо в неговото. Никога не се е чувствал толкова зле. Ако е имал и наймалко съмнение, че тестът му ще бъде положителен за наркотици, щял да откаже, респ. такива не е употребявал и бил уверен, че така ще покаже и тестът.

В правото си на лична защита моли съда да се съобрази с изложеното от защитника му. В последната си дума моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение, тъй като не е извършил нищо незаконно. В конкретния случай дори не е знаел защо се е случило така и няма общо с повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Е. Б. М. е роден на *** г. в гр. ***. Живее в гр.София, със средно образование е.

Работи като управител на фирма „Клийн Мастер” ЕООД. М. е баща на две малолетни деца – дъщеря на 10 години и син на 5 месеца, видно от удостоверения за раждане /л.147 и л.148 от делото/.

На дата 11.03.2022 г. свидетелите А. К. Г. и Г. И. С. - служители на 05 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения като ППГ-449.

Около 15.00 часа те спрели за проверка водач на лек автомобил марка „***”, модел „***“ с peг. №*****, който се движел по бул. „**“ с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“. Установили водача по лична карта като подсъдимия Е. М., който обаче не могъл да им предостави СУМПС.

Автомобилът управляван от подсъдимия бил собственост на Анелия Денева Иванова, с ЕГН ********** – майка на второто дете на подсъдимия, видно от база данни ОПП-СДВР /л.54 от ДП/ и удостоверение за раждане на дете /л.148 от делото/.

Свидетелите Г. и С. при проверка в ОДЧ установили, че СУМПС е отнето и лицето е с код „3,6 и 8” /3-кражби, 6-наркотици, 8-други престъпления/.

4

Свидетелите се обадили за съдействие на колегите си от ОПП-СДВР и на място пристигнал екип в състав П. Б. С. и М. Л. Г.. Същите извършили проверка на подсъдимия за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.

Свидетелите С. и Г. извършили и проверка за употреба на наркотични вещества с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №ARLK0001, проба 109, като последната дала положителен резултат за употреба на кокаин в 15.45 часа на 11.03.2022 г.

Свидетеялят С. съставил АУАН серия GA № 341721/11.03.2022 г., връчен надлежно на М.. Била издадена заповед за ППАМ №22-4332001125/14.03.2022 г.