Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 05.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 173/2023
Вид
Решение № 2
Подписан
05.01.2024
В сила
05.01.2024
Състав
Росица Бункова, Божана Манасиева, Крум Динев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Благоевград, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана А.ова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600173 по описа за 2023 година Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на адв.К., в качеството й на служебен защитник на Т. И. И.- подсъдим, и е за проверка на невлязлата в сила присъда №46 от 08.11.2022 год., постановена по нохд № 491 от 2021 год. по описа на Районен съд гр.П..

С цитираната присъда подсъдимия Т. И. И. с ЕГН - **********, е признат за виновен в това, че в периода от около 16.00 часа на 30.11.2020 г. до 12.00 часа на **** г. от двора на частна вила, находяща се в местността „С.Р.“ в землището на с.Р., общ. П., е отнел чужди движими вещи - 2 броя метални плочи с размери 32х47см. с отвори в тях, 6 броя кръгли метални шайби, предназначени за отвори на плочите; 5 броя метални „Т“-образни планки; 1 бр. метална кука; 2 бр. метални детайли с неправилна форма; 2 броя метални дръжки за брава; 1 бр. кожух за електрическа печка „Елва“ с размери 47х15см.-всичко на обща стойност 18.40 лева от владението на собственика С. А. Т. от гр. П., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои , като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив“, след като е бил осъждан два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени 1 престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанията по нито едно от тях не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: с определение № 318/20.06.2017г. по нохд № 267/2017г. по описа на РСП., по което му е наложено наказание в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“ ефективно при строг режим /изтърпяно на 26.10.2017г. / с определение № 605/27.11.2018г. по нохд № 926/2018г. по описа на РСгр. П., влязло в сила на 27.11.2018г. с което му е наложено наказание „ Лишаване от свобода“ за срок от 1 година ефективно при строг режим /изтърпяно на 15.08.2019г./, като от изтърпяване на наказанията по тези присъди не е изтекъл 5 годишния срок по чл. 30 от НК- престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК , във вр. с чл. 29, ал.1 буква „ Б“ от НК, поради което и на основание чл.303 от НПК във връзка с чл.196 ал.1 т.1 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК , във вр. с чл. 29, ал.1 буква „ Б“ от НК, във връзка с чл.55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е определил наложеното наказание да се изтърпи при първоначален „строг” режим.

С присъдата РС е постановил веществените доказателства по делото - 2 броя метални плочи с размери 32х47см. с отвори в тях, 6 броя кръгли метални шайби, предназначени за отвори на плочите; 5 броя метални „Т“-образни планки; 1 бр. метална кука; 2 бр. метални детайли с неправилна форма; 2 броя метални дръжки за брава; 1 бр. кожух за електрическа печка „Елва“ с размери 47х15см, намиращи се в склада на РУ П. да бъдат върнати на наследниците на С. Т.. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по делото разноски.

Недоволна от така постановената присъда останала адв.К.- З., която в срок е депозирала въззивна жалба и твърди в нея, че решаващия съд е извършил неправилна оценка на доказателствата, като не е кредитирал показанията на сина на пострадалия- свидетеля Г. Т., който твърди пред районния съд, че е дал разрешение на подсъдимия по делото да вземе посочените от обвинението вещи, поради което и нейния доверител не е извършил кражба на същите. На следващо място, като алтернативно становище, защитата намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.9,ал.2 от НК, тъй като макар и от формална страна подсъдимия да е осъществил състава на престъплението, то неговата обществена опасност е явно незначителна.

2

Излагат се и доводи, че разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК се намира в общата част на НК, поради което и е приложима към всички престъпления, а в настоящия казус са налични предпоставките за това, тъй като стойността на предмета на откраднатото е изключително ниска, касае се за вещи или части от тях, излезли от употреба, както и се сочи, че подсъдимия не се е укрил от органите на реда, както и че съдебното минало на подсъдимия не е от съществено значение при преценка малозначителността на деянието. В предвид на твърдяното моли атакуваната присъда да се отмени и подсъдимия И. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание служебния защитник- адв.К.- З. поддържа жалбата по наведените в нея доводи и направеното искане за оправдаване.

Подсъдимият поддържа изложеното от защитника си, като твърди, че предметите от вилата на Т. е взел след разрешение от сина му Г., който му посочил какво точно да вземе, но не е заявил това в хода на ДП, тъй като в полицията „ го били“. В право на последна дума моли присъдата да не е ефективна.

Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата и доводите, наведени в нея, като намира, че районния съд правилно е изяснил фактите по делото и въз основа на тях е извел верни правни изводи. Счита, че и наказанието е правилно индивидуализирано, поради което и пледира въззивния съд да потвърди атакуваната присъда.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните доказателства по делото и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК , намира следното:

Решаващият съд правилно е изяснил фактите по делото, тъй като е сторил това въз основа на верен анализ на доказателства, събрани по предвидения процесуален ред, тя се споделя и от настоящата инстанция и е следната:

Подсъдимият Т. И. И. е осъждан многократно за различни престъпления, вкл. и такива против собствеността на гражданите, като е търпял и ефективни наказания „лишаване от свобода“. Измежду осъжданията му са и следните:

С определение № 318/20.06.2017 г. по нохд № 267/2017 г. по описа на РС-П., 3 му е било наложено наказание в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“ ефективно при строг режим / изтърпяно на 26.10.2017 г. / С определение № 605/27.11.2018 г. по нохд № 926/2018 г. по описа на РС-гр.

П., влязло в сила на 27.11.2018 г. му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година ефективно при строг режим /изтърпяно на 15.08.2019 г./ Освободен е от затвора н а 15.08.2019 г. по изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода.

Към 2019 год., след освобождаването му от затвора, подсъдимия И. се завърнал на живее в родното си село- Р., община П.. В землището на същото село- на около 500 метра , в местността „С.Р.“ се намирали вилата и частното стопанство на свидетеля С. Т. от гр. П. . Този имот бил познат на подсъдимия И., тъй като преди години бил осъждан за извършена кражба на вещи от него.

Свидетеля С. Т. редовно посещавал имота си в м.“С.Р.“, като в него имал изградена тухлена вила с две врати. Едната врата се заключвала от собственика, но понеже бравата на другата врата била счупена, той я затварял, завързвайки я здраво с въже. Имотът бил ограден с телена мрежа и бодлива тел. В имота си Т. отглеждал и зеленчуци и лозе, като п рез есента на 2020г. Т. държал различни вещи, които използвал . Така, на двора държал стар кожух от печка „Елва“ и чугунени платна с отвори, които пригодил и използвал като печка за готвене на открито. Притежавал различни метални приспособления, които използвал при изграждането на оранжерии, като тежести за найлоните и други. На 30.11.2020 г. св. Т. бил до около 16.00 часа в стопанството си, което посещавал почти ежедневно, след което си тръгнал и се прибрал в гр.

П.. Там живеел в една къща, на различни етажи със сина си – свидетеля Г. Т..

През неустановено време в периода от 16.00 часа на 30.11.2020 г. до **** г. подсъдимият отишъл до имота на св. Т. , като знаел / от предишната му кражба и от това, че хората в селото се познавали/, че собственика не живее в този имот и в село Р.. Прескочил оградата и влязъл във вилата през вратата, която не се заключвала, като отвързал сезаловото въже , но не намерил ценни вещи вътре в помещението. Направил обиколка по двора и забелязал множество метални предмети, които решил да открадне, тъй като може да ги продаде за скрап. Взел 2 броя метални плочи с размери 32х47см. с отвори в тях, 6 броя кръгли метални шайби, предназначени за отвори на плочите; 5 броя метални „Т“-образни планки; 1 бр. метална кука; 2 бр. метални детайли с 4 неправилна форма; 2 броя метални дръжки за брава; 1 бр. кожух за електрическа печка „Елва“ с размери 47х15см и след като не намерил нищо друго, напуснал имота. Откраднатите вещи сложил в гаража си.

На **** г. отишъл до пункта за вторични суровини на „Н.М.“ ЕООД в гр. П..

Там провел разговор със св. Д.Г., като му казал, че има за предаване метални предмети, но нямало с какво да ги транспортира от с. Р. до гр. П.. Тогава свидетеля Г.ев казал на своя колега М.С. да отиде със служебен автомобил до дома на подсъдимия, за да натоварят и превозят вещите. Още същият ден св. С. с микробус марка „Форд“ с рег.№ **** и подсъдимия отишъл и до дома на И. в с.Р.. Натоварили множество метални вещи, които били в гаража на И. и се върнали в пункта. Претеглили вещите (желязото), при което се установило, че е с общо тегло 200 кг. За предаването на тези вещи била издадена покупко-изплащателна сметка №668/****г., като подсъдимият получил сумата от 45 лева за предадените железни вещи.

На този ден- ****г., около обяд св. Т. отишъл до вилата си до с.Р. и веднага установил, че в имота му е влизано, тъй като въжето на едната врата на вилата било отвързано. Огледал и видял, че от вилата вътре нищо не липсва.

Излязъл и на двора и установил липсите на горепосочените вещи (2 броя метални плочи с размери 32х47см. с отвори в тях, 6 броя кръгли метални шайби, предназначени за отвори на плочите; 5 броя метални „Т“-образни планки; 1 бр. метална кука; 2 бр. метални детайли с неправилна форма; 2 броя метални дръжки за брава; 1 бр. кожух за електрическа печка „Елва“ с размери 47х15см). Върнал се до гр.П. и още на същия ден- 03.11.2020 год. депозирал жалба в РУП П. за извършената му кражба, като описал откраднатите му метални вещи, които ползва за открито огнище и други, които ползва за оранжерията. Още същият ден били предприети оперативно-издирвателни мероприятия, като полицейските служители съвместно с пострадалия направили обход на пунктовете за вторични суровини в гр. П. , като в пункта на „Н.М.“ ЕООД разговаряли със св. Г.ев дали Т. И. е предавал метали в пункта. Пострадалият имал съмнение, че може подсъдимия да е извършил кражбата, тъй като той вече е влизал в този имота и еизвършвал и друга кражба. Св. Г.ев отговорил утвърдително и им показал всички вещи, които малко преди това бил изкупил от подсъдимия. Пострадалият Т. разпознал своите вещи, които били отделени от останалите и предадени с протокол за доброволно предаване на полицай Ц. И..

5

В хода на ДП е назначена и приобщена към доказателствената маса при провеждане на съдебното следствие и съдебно-оценъчна експертиза.

Заключението на същата сочи, че стойността на откраднатите вещи възлиза общо на 18,40 лв.

Свидетелят С. Т. е починал на **** год.

В хода на съдебното следствие пред РС- на 31.03.2022 год. показания е дал и свидетеля Г. Т.- син на С. Т., в които твърди, че той е разрешил на подсъдимия да вземе процесните „железа“.

От така установеното във фактическо отношение, въззивният съд намира, че решаващия такъв правилно е изяснил фактите, като е извършил верен доказателствен анализ и напълно олосновано е кредитирал показанията на свидетелите- Д.Г. и М.С. - служители във фирма „Н.М.“ - гр. П., която се занимава с изкупуване на железа за скрап и където са предадени предметите на престъплението от подсъдимия И.. Така от показанията и на двамата се установява по несъмнен начин, че именно подсъдимия И. е този, който е отишъл в пункта и е посочил, че има метални предмети, които иска да предаде. Изяснява се също така, че тези метални предмети се намирали във владение на И., тъй като били в дома му, където отишли да ги вземат заедно със свидетеля С.. От показанията на С. и Г.ев се изяснява също така и пхредмета на престъплението- същите са дали описание на металните предмети, като същевременно с това и свидетеля С. Т. при посещението в пункта за изкупуване е разпознал собствените си предмети. Поначало съмия подсъдим в обясненията си не оспорва факта, че именно той е взел металните предмети от вилата на С. Т., но твърди, че е взел същите след изричното разрешение на свидетеля Г. Т.. Тези обяснения са дадени за първи път от подсъдимия в хода на съдебното следствие пред РС, както и за първи път там показания е дал свидетеля Г. Т.. Единствено последния потвърждава версията на подсъдимия, че е взел „железата“ след разрешение на Т.. Достоврентостта на обясненията на подсъдимия винаги следва да се ценят внимателно, доколкото обясненията са и средство за защита и средство за изясняване на обективната истина по делото. В случая и въззивната инстанция намира, така както е приел и РС, че тези обяснения на И. са средство за реализиране 6 правото му на защита. Това е така, тъй като в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП същият е заявил, че се признава за виновен, като не знаел, че тези вещи се ползват, а мислел , че са изхвърлени. Не сочи, че е взел същите след разрешение на Г. Т.. Такива обяснения дава едва пред РС, като пред въззивната инстанция твърди, че в хода на ДП не е посочил, че е имал разрешение да вземе вещите, тъй като в полицията „го били“. Съдът намира тези обяснения за недостоверни, тъй като видно от разпита на И. в хода на ДП същият е даден с участието на служебен защитник, което от своя страна е абсолютна гаранция за гарантиране правото на защита на тподсъдимия.