Определение № 1356 от 07.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1356 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501247 по описа за 2023 година Производството е по чл. 278 ГПК

Образувано е по частна жалба на Г. Г. Б., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат Б. З., срещу Определение № 5089 от 02.05.2023г., постановено по г р . д . № 5292/2023г. на ПРС, XII гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателката срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна на клаузата по чл.4 от договор за кредит от 23.09.2022 г. и е прекратено производството в тази част като недопустимо.

В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска за нищожност на клаузата на чл.4 от договора за кредит с довода, че същата е основание за сключване на договора за поръчителство и в случай, че бъде обявена за нищожна договорът за поръчителство се явява сключен изначално при липса на основание. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не се дължи поради сключването на целия договор на основание на клаузата, който се твърди за нищожна - тоест, че липсва правно основание за сключването на договора за поръчителство. Така и се сочи, че признаването на клаузата на чл.4 от договора за кредит за нищожна е предпоставка за уважаване на иска срещу втория ответник.

Отделно от горното намира, че двата договора за кредит и за поръчителство следва да се разглеждат съвместно поради взаимната им свързаност. Моли съда да отмени обжалваното прекратително определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Не е представен препис от частната жалба за връчване, съгласно чл.130 ГПК.

1

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна поради следните съображения:

Производството по гр.д.№ 5292/2023 г., ПРС, е образувано по искова молба на Г. Г. Б. против „Изи асет мениджмънт“ АД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 от договор за паричен заем от 23.09.2022 г., както и против „Файненшъл България“ЕООД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 23.09.2022 г.

Ищцата е изложила твърдения относно следното съдържание на оспорения чл.4 от договора, в който е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Според клаузата, поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодателя за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране на задължението с предварително одобрено от заемодателя дружество - гарант.

В исковата молба се твърди, че на датата на сключване на договора за паричен заем, ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник, по който се е задължила да му заплати възнаграждение. Намира, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. По отношение на спорната клауза в чл.4 от договора за паричен заем се сочи, че същата представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не практика не предоставя избор за потребителя, както дали да бъде предоставено обезпечението, така и какво да бъде то. Намира, че изискванията в клаузата за неосъществими, с което длъжникът е бил насочен към единствената възможна форма на обезпечение - сключването на договора за предоставяне на поръчителство. Същевременно ищцата излага съображения за недействителност на договора за потребителски кредит на осн.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и на договора за предоставяне на поръчителство като изначално лишен от основание и сключен при накърняването на добрите нрави.

С разпореждане № 9762 от 18.04.2023 г. районният съд е указал на ищцата да изложи правен интерес от предявяване на иск за нищожност на клаузата по чл.4 от договора за кредит, какви неблагоприятни последици създава същата за ищеца, 2 доколкото допри при отпадането й възнаграждението по договора за поръчителство продължава да се дължи.

С молба от 24.01.2023 г. ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на иска за нищожност на процесната клауза на клаузата с довода, че същата е основание за сключване на договора за поръчителство. Посочила е, че възнаграждението по договора за поръчителство не се дължи поради сключването на целия договор на основание на клаузата, който се твърди за нищожна - тоест, че липсва правно основание за сключване на договора за поръчителство. Навела е довода,че признаването за установено, че клаузата на чл.4 от договора за кредит е нищожна е предпоставка за уважаване на иска срещу втория ответник.

С обжалваното определение от 02.05.2023г. районният съд е намерил, че ищецът не е обосновал правен интерес от предявяване на иска за прогласяване за недействителна на клаузата по чл.4 от договор за кредит от 23.09.2022 г. Според районният съд посочената клауза има декларативен характер, не създава негативни последици за ищеца – потребител и не е скрепена със санкция, а съдържа единствено съгласие да се предостави обезпечение в някоя от посочените форми. Районният съд е изложил и съображения за възможността вземанията да бъдат обезпечавани чрез посочените в договора обезпечения и правото на кредитора да изисква същите за сключване на договора. Приел е, че дори при отпадане на посочената клауза, ищецът ще продължава да дължи възнаграждението по договора за поръчителство, доколкото неговата дължимост е въпрос, който се разглежда при преценка валидността на договора за поръчителство, а не на атакуваната от ищеца клауза по договора за кредит.

Наред с това е посочил, че ищецът е изложил различни обстоятелства за недействителност на договора за поръчителство, а не ги е обвързал с чл.4 от договора за кредит.

Определение е неправилно.

Правният интерес за ищцата от предявяване на иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем от 23.09.2022 г. с „Изи асет мениджмънт“ АД е следствие от качеството й на страна по този договор. Според възприетото в съдебната практика, правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по -голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред./ Определение № 362 от 7.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1046/2017 г., I т. о., ТК /.

Следователно за ищцата винаги съществува интерес от установяване със сила на присъдено нещо на действителността на правоотношенията, в които е встъпила.

3

Изложените от районният съд доводи са евентуални такива по същество на спора и не опровергават правния интерес на ищцата.

Настоящият съдебен състав обаче констатира нередовност на исковата молба по отношение на обстоятелствата, на които се основава иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем от 23.09.2022 г. (чл.127, ал.1, т.4 от ГПК). Следва да се има предвид, че съдът, сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдения от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства / в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК/.

Предмет на предявения иск, очертан в петитума на исковата молба, е прогласяване нищожността на клаузата по чл.4 от договора за паричен заем. В тази насока не се възвеждат основания за нейната нищожност, нито се излагат факти и обстоятелства, сочещи на такива основания. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба са за недействителност на целия договор за паричен заем по чл.22 ЗПК, без изрично да се твърди, че те са основание за нищожността на клаузата.

Горното съставлява нередовност на исковата молба, съгласно чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, за отстраняването на която не са давани указания от районния съд.

С оглед на изложеното, обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да се отмени. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия като исковата молба се остави без движение с даване на конкретни указания на ищцата за отстраняване на нередовността на исковата молба, съобразно гореизложеното.

Сторените разноски в производството по чл. 274 ГПК се дължат според изхода по материално правния спор и се присъждат от съда при постановяване на съдебното решение, евентуално при прекратяване на производството.

Мотивиран от горното съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5089 от 02.05.2023г., постановено по гр.д. № 5292/2023г. на ПРС, XII гр.с., с което е върната исковата молба на Г. Г. Б., ЕГН:

**********срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна на клаузата по чл.4 от договор за кредит от 23.09.2022 г. и е прекратено производството в тази част като недопустимо.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5