Определение № 260214 от 14.04.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 109/2021
- Вид
- Определение № 260214
- Подписан
- 14.04.2021
- Състав
- СТОЯН АТАНАСОВ ГЕРМАНОВ, МИХАЕЛА ХРИСТОВА БУЮКЛИЕВА, ВЕЛИНА ЕМАНУИЛОВА АНТОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260214 град Пловдив, 14.04.2021 год.,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ при участието на секретаря Елеонора Крачолова и на прокурора Иван Даскалов, като разгледа докладваното от съдия Стоян Германов ВЧНД № 109 по описа за 2021 г., за да се произнесе две предвид следното:
Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С Определение № 260045/09.02.2021 г., постановено по ЧНД № 669/2020 г., Окръжен съд – Хасково на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наложените наказания лишаване от свобода на осъдения Е.Н.Х. със съдебни актове по НОХД № 4171/2019 г. на Районен съд – Пловдив; НОХД №
62/2020 г. на Районен съд – Хасково; НОХД № 2161/2020 г. на Районен съд – Пловдив и НОХД №
690/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, като е определил едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6-шест години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 2-две години и е постановено да се изтърпи едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 8-осем години, при първоначален „строг“ режим, като съобразно чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната му част.
От така постановеното определение е останал недоволен осъденият Е.Н.Х., който е подал саморъчно написана жалба, в която възразява срещу увеличаване на наказанието му с две години, тъй като това не отговаряло на целите по чл. 36 от НК и моли да му бъде назначен „служебен адвокат“.
На Окръжна прокуратура гр.Хасково е бил изпратен препис от така постъпилата жалба, но не е взето отношение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище за основателност на жалбата, поради съществено процесуално нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. II от
НПК, а именно – отказ да бъде назначен защитник на осъдения при разглеждане на делото в окръжния съд.
Назначеният от въззивния съд служебен защитник на осъдения Е.Н.Х. поддържа жалбата, като моли съдът да бъде благосклонен към него и се позовава на младостта, добрите характеристични данни и доброто излъчване на молителя.
Осъденият
Х. в лична защита поддържа жалбата и казаното от защитника си. Моли да бъде намалено наказанието.
Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и провери правилността на атакуваното определение изцяло, приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея доводи.
Констатира се, че при разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 09.02.2021 г. от Окръжен съд гр.Хасково осъденият Х., който изтърпява наказание „лишаване от свобода“, се е явил без защитник. Въпросът за необходимостта от защита е бил поставен своевременно от прокурора. След изявление на осъдения Х., че не желае защитник, първоинстанционният съд е дал ход на делото, като осъденият се е защитавал сам и след това първостепенният съд се е произнесъл по същество и постановил атакувания съдебен акт.
В конкретния случай е нарушен балансът между осъществената процесуална икономия и императивните правила на наказателния процес. Обжалваният съдебен акт е постановен от решаващия съд при съществено процесуално нарушение - разглеждане и решаване на делото без защитник, въпреки че неговото участие е било абсолютно задължително съгласно разпоредбата на чл.
94, ал. 1, т. 6 от НПК. Правото на задържания осъден да се откаже от защита е в други хипотези, уредени в чл. 94, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 и 5 от НПК. Правото на защита на задържан обвиняем, подсъдим или осъден следва да бъде гарантирано във всички фази, стадии и етапи на наказателното производство, затова и допуснатото нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК може да бъде отстранено единствено с отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Всички резултати от процесуалните действия, извършени без защитник са недействителни и не могат да бъдат санирани от това, че във въззивната инстанция е бил назначен служебен защитник. Същите могат да бъдат валидирани единствено, ако бъдат законосъобразно повторени.
С оглед изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т.
1 от НПК Апелативен съд – Пловдив
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
260045/09.02.2021 г., постановено по ЧНД № 669/2020 г. Окръжен съд – Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.