Решение № 86 от 31.05.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Петрич, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20211230200463 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. А. Г., ЕГН ********** от с. Т., общ. П., против Наказателно постановление № 21-0314-000576 от 18.05.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П..

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил визираното в акта и наказателното постановление административно нарушение. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната жалба, навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган – Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.

Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства – НП № 21-0314-000576 от 18.05.2021 г., 1

АУАН № 21-0314-000576 с Бл. № 729726 от 13.05.2021 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач касаеща жалбоподателя. Разпитани са свидетелите КР. ЗДР. З., А. Г. Г., Й. Г. Г. и Д. С. Г., изслушани са обясненията на жалбоподателя Г. АНД. Г..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

Установи се в процеса, че на 13.05.2021 г. служителите на РУ – П., свидетелите К. З. З. и Д.

С. Г., изпълнявали служебните си задължения по пътния контрол в К.-М. район, в това число и в село Т.. Около 11.30 часа, докато патрулирали по главната улица в с. Т., свидетелите забелязали мотоциклет, който е със стара регистрационна табела, която не отговаря на БДС. Полицейските служители извършили проверка и от изисканите документи от водача на въпросното МПС установили, че това бил жалбоподателят Г.Г., а след направена справка с оперативния дежурен се установило, че същият не притежава съответното свидетелство за управление на категорията, към която спада мотоциклетът, и който мотоциклет не отговаря на изискванията на ЗДвП и на издадената въз основа на него Наредба № I-45/2000г. на МВР.

За извършената проверка, КР. ЗДР. З., в качеството си на мл.автоконтрольор при ОД на МВР, РУ – П., в присъствието на свидетеля Д.Г., съставил АУАН серия АA № 21-0314000576 Бл. № 729726 от 13.05.2021 г., срещу Г. А. Г., за това, че на 13.05.2021г., около 11.30 часа в с. Т. улицата в близост до спирката на градския транспорт успоредно на главната улица, управлява мотоциклет MZ-150 с рег. № ***, собственост на С. К. С. от гр. П., МПСто не отговаря на изискванията за регистрация - нарушение по чл. 138 от ЗДвП, и водача не притежава категория за съответното МПС - нарушение по чл.150А от ЗДвП. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт, на 18.05.2021 г. Началникът на РУ към ОД на МВР – Б., РУ П. издал и обжалваното НП № 21-0314-000576, в което е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

185 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 20.00 лева, а за нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Г. А. Г. на 14.06.2021 г., в законоустановения срок – 15.06.2021 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят К. З. З., свидетелят по акта Д. С. Г., А.Г. Г. и Й.Г. Г., изслушани са обясненията на жалбоподателя Г.

А. Г..

Свидетелите З. и Г. твърдят, че на процесната дата и час, докато правили обход по главната 2 улица на с. Тополница, забелязали мотоциклет МZ да пресича главната улица в близост до спирката за градски транспорт, чийто задна регистрационна табела била стара и не отговаряла по БДС. Полицейските служители тръгнали след мотоциклета, като подали звуков и светлинен сигнал на водача да спре, но последният не спрял веднага и продължил да управлява МПС-то още известно време и тогава спрял. Свид.Г. уточнява: „Ние карахме с патрулен автомобил зад него. Той излезе от полето, пресече и тръгна направо нагоре по улицата и ние завихме по него. Наблюдавахме го през цялото време. Той спря на улицата.

Ние слязохме от автомобила и отидохме при него да поискаме документи. Той си даде документите и талона за регистрация на мотоциклета, който извади от под седалката на мотора. Това се случи на улицата.“ В хода на извършената проверка, която се осъществила на улицата, свидетелите З. и Г. установили, че водач на мотоциклета е жалбоподателят, съгласно представените им документи, както и че регистрационната табелата е стара и не отговоря по БДС, а мястото на което е спрял, е непосредствено пред къщата му, като излагат предположение, че това е причината, поради която не е спрял веднага. От извършената справка с оперативния дежурен, полицейските служители установили, че жалбоподателят не притежава съответната категория, необходима за управлението на мотоциклета. Изнасят, че актът е съставен на място и лицето е разбрало за какво е съставен, като последното навело, че управлява въпросното МПС единствено в полето. Свидетелите допълват, че на двора на къщата, в която жалбоподателят посочил, че живее, имало двама мъже, които оспорили действията им по повод извършената полицейска проверка, но след устно предупреждение от страна на полицейските служители да не им пречат, преустановили разговорите с тях.

Свид.Андон Г., баща на жалбоподателя, твърди, че той, брат му и синът му са земеделци и всички работят на полето, като на процесния ден се прибрали на обяд в къщи от полето, при което синът му останал на двора, а той от вътре, от прозореца видял, че отвън има полицаи и след като синът му влязъл вътре и пак излязъл навън, го последвал. Посочва, че полицаите са искали документи за мотора, писали акта на сина му на улицата без да е извършена проверка и накарали последния да свали регистрационната табела на мотора и да им я даде.

Свидетелят изнася, че в конкретния ден мотоциклетът не е използван, като твърди, че същият не се управлява, а само се съхранява в двора.

Идентична фактическа обстановка изнася и свидетелят Й. Г. – чичо на жалбоподателя.

Потвърждава, че са били на полето, че жалбоподателят е останал на двора, че е влязъл в къщата и е излязъл с документи касаещи мотора, предварително поискани от полицейските служители, че моторът е собственост на бащата на свидетеля и че същият не е управляван от жалбоподателя, изразява съмнение процесният мотор да „работи“. Допълва, че през прозореца на къщата видял, че по улицата минала полицейска кола и се върнала, както и че полицейските служители не са слизали от служебната кола и разговаряли с жалбоподателя през прозореца на автомобила.

В синхрон с изложеното от баща му и чичо му, жалбоподателят твърди, че след като се прибрал от полето с кола, все още се намирал на двора на къщата когато минала патрулна кола и след разговор с длъжностните лица в нея, им дал отговори на поставени въпроси, че 3 притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, че моторът е собственост на дядо му и им предоставил талона на мотора. Жалбоподателят навежда, че полицейските служители го информирали, че са го видели да управлява мотора, а в обясненията си твърди, че последните го извикали от двора, където се намирал при спирането на полицейската кола, като към момента на разговора с полицаите, моторът се намирал на двора, на около 5-6 метра от вратата водеща към дворното място, както и че в този ден никой не е управлявал мотора. Потвърждава, че е разбрал за какво му е съставен актът.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в същия закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., а НП е издадено от компетентен АНО – началник РУ към ОДМВР Б., РУ П., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за 4 отмяна на НП само на това основание.

В настоящия казус административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.Г. е ангажирана за това, че на 13.05.2021г., около 11.30 часа в с. Т. улицата в близост до спирката на градския транспорт успоредно на главната улица, управлява мотоциклет MZ150 с рег. № БЛА0289, собственост на С.К.С. от гр. П., МПС-то не отговаря на изискванията за регистрация – нарушение по чл. 138 от ЗДвП, и водача не притежава категория за съответното МПС – нарушение по чл.150А от ЗДвП.

В случая основополагащо при преценката за законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя е обстоятелството, дали към момента на констатиране на административните нарушения, последният е управлявал мотоциклет MZ-150 с рег. № ***.

Именно въз основа на това обстоятелство жалбоподателят гради защитната си теза, като твърди, че не е управлявал процесния мотоциклет.

По този въпрос в събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства се установяват сериозни противоречия, поради което издирването на обективната истина по делото предполага тяхното внимателно анализиране, като същите, условно могат да се обособят в две групи. В първата група следва да се поставят показанията, дадени от полицейските служители З. и Г., които са категорични, че установили движение на мотоциклет със стари регистрационни табели, неотговарящи на изискванията на съответната наредба, като подробно описват маршрута на движение на жалбоподателя и извършените от него действия; че се движели непосредствено след нарушителя, който не спрял на подадения от тяхна страна светлинен и звуков сигнал; че зрителният контакт между длъжностните лица и нарушителя не е прекъсвал; че след извършената на улицата, непосредствено пред дома на жалбоподателя проверка, установили неговата самоличност, както и второто нарушение - че не притежава категория за съответното МПС, управлявано от него; че несъмнено жалбоподателят е управлявал мотоциклета по време на установяване от страна на полицейските служители на административното нарушение, както и че жалбоподателят е признал, че „кара“ мотора само в полето. Във втората група гласни доказателствени средства следва да се поставят показанията дадени от свидетелите А. Г. и Й. Г., както и дадените от самия жалбоподател обяснения. Според същите, жалбоподателят не е управлявал процесния мотоциклет, и Г. и МПС-то били в двора на къщата, в която живее жалбоподателят, а полицейските служители пристигнали на място – пред дома им, извикали жалбоподателя от двора и впоследствие му съставили акт.