Решение № 623 от 02.12.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1445/2021
- Вид
- Решение № 623
- Подписан
- 02.12.2021
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 623 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20215300501445 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260871 от 17.03.2021г. по гр. д. № 6773 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, V бр. с., се прекратява с развод брака, сключен на 21.02.2007г. в гр. Пловдив, с акт за граждански брак № 0103/21.02.2007г. на Община Пловдив между Б. Д. Л., ЕГН ********** и П. КР. П., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.Предоставя се упражняването на родителските права по отношение на детето Н. П. П., ЕГН **********, родена на 02.05.2007г. на майката Б. Д. Л., ЕГН **********, при която се определя местоживеенето на детето.Определя се режим на лични отношения на бащата П. КР. П., ЕГН **********, с детето Н. П. П., ЕГН **********, на територията на Република България, както следва: всеки първи, втори и трети уикенд в месеца (от 17:00 ч . в петък до 17:
00ч. в неделя с преспиване); 30 дни през лятото по време, несъвпадащо с отпуска на майката; по време на Новогодишните и Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на 31 декември до 18:00 часа на 2 януари, респективно от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светли понеделник, по време на Коледните празници на всяка четна година за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 27 декември; всяка четна година на рождения си ден детето ще бъде при баща си от 9:00 часа до 18: 00 часа.Осъжда се П. КР. П., ЕГН ********** да заплаща на Н. П. П., ЕГН 1
**********, чрез нейната майка и законен представител Б. Д. Л., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 1 от СК, месечна издръжка в размер на 240 лева, до 20-то число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение в частта за издръжката до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като отхвърля претенцията за разликата над 240 лева до 260 лева.Предоставя на основание чл. 56, ал. 1 от СК семейното жилище – апартамент, находящ се на адрес: гр. П., ул. „*** за ползване на П. КР. П., ЕГН **********.Постановява на основание чл. 53 от СК след прекратяване на брака Б. Д. Л., ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име – Л..Осъжда Б. Д. Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на съда сумата от 25 лева допълнителна държавна такса.Осъжда П. КР. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на съда сумата от 25 лева допълнителна държавна такса.Осъжда П. КР. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на съда сумата от 345 лева държавна такса съобразно присъдената издръжка.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3540/07.06.2021г. от П. КР. П., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. Н.П. против постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н. на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, в частта, с която е определен режим на лични контакти с бащата и в частта, с която същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 240 лева в полза на детето.Твърди се, че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно.В първоинстанционното производство не били събрани доказателства за условията, при които живее детето при майката, като същата се местела всеки месец в ново жилище.Поддържа се, че детето се чувства отлично в жилището, където е израснало и където била роднинската и приятелската му среда.Жалбоподателят с помощта на родителите си, имал възможност да се грижи за отглеждането на детето, като то било много привързано към тях.Майката нямала родители или роднини в гр. Пловдив, които да й помагат при отглеждането на детето, а приятелят й Д. бил напълно непознат за Н. и тя не искала той да се грижи за нея.Жалбоподателят счита, че смяната на партньорите на майката, не е в интерес на детето.Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо което да бъде постановено друго решение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Н. да бъде предоставено на бащата, да бъде определено местоживеенето на детето при него на адрес: гр. П., ул. „*** и да се осъди майката да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 240 лева.Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.
С писмения отговор на въззиваемата се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.Посочено е, че от фактическата раздяла на съпрузите, майката с детето са живели последователно на два адреса.Промяната се е наложила поради смяната на едно училище с друго и има за цел домът да е в 2 непосредствена близост до новото училище на Н..Освен това се излага, че майката никога не е възпрепятствала дъщеря си да посещава баща си в неговия дом и извън определения режим, както и била съгласна детето да има разширен режим на лични контакти с него.Излагат се и новонастъпили обстоятелства, като се твърди, че детето е разочаровано от действията и поведението на баща си и от м. април 2021г. не желае да го посещава.В отговора на въззивната жалба се излагат и оплаквания, че с постановяването от съда издръжката на детето да се плаща след влизане в сила на съдебното решение, се накърнява сериозно правото му на издръжка за периода от м. ноември 2020г. до влизане на решението на съда в сила.В тази част оплакванията на въззимаемата се квалифицират от настоящия състав като насрещна въззивна жалба, доколкото са направени в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК и касаят правилността на първоинстанционното решение в оспорваната част.Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните с въззивната жалба части като правилно и законосъобразно, а в частта относно момента, от който да бъде заплащана издръжка в полза на детето, да бъде изменено, като се постанови друго, с което издръжката да бъде дължима от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2020г., с падеж: 5-то число на текущия месец.Претендират се направените по делото разноски.
Въззивният съд като обсъди оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, прецени събраните пред по делото доказателства и се съобрази с изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК и съединените с него искове по чл. 59, ал.
2 от СК.Ищцата е поискала да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права по отношение на детето Н., родено от брака им с ответника, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9, 00ч. сутринта в събота до 20, 00ч. вечерта в неделя с преспиване, както и един месец през лятната ваканция на детето, който месец не съвпада с платения й годишен отпуск.Да се осъди ответника, считано от датата на завеждане на делото, да заплаща до 5-то число на всеки месец по 260 лева месечна издръжка за детето Н., ведно със законната лихва за всяко закъснение.От своя страна бащата също е поискал упражняването на родителските права върху детето Н.. да бъде предоставено на него, като местоживеенето на детето също да бъде при него на адрес: гр. П., ул. „****.Поискал е да бъде определен режим на лични контакти на детето с майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 9, 00 ч. сутринта в събота до 20, 00 ч. вечерта в неделя, както и да се осъди майката да заплаща в полза на детето 160 лева месечна издръжка, считано от датата на образуване на делото.
По делото не е спорно, че страните са родители на детето Н., родена на 3
22.05.2005г. от брака им.Не е спорно, че до фактическата раздяла съпрузите са живели с детето си в семейното жилище на адрес: гр. П., ул. „***, собственост на ответника, дарено от родителите му.От 10.10.2019г. са във фактическа раздяла, като съпругата се е изнесла да живее на квартира.От този момент според твърденията в исковата молба детето прекарвало по равно време и с двамата, като разходите за издръжката му били поемани от майката, докато детето било при нея и от бащата през периодите, когато той полагал грижи за Н..И двамата родители желаят да отглеждат детето си и имат необходимите материални и битови условия за това и могат да разчитат в преките грижи за детето на подкрепата на близки.Тези факти и обстоятелства се установяват и от писмените доказателства, свидетелските показания и депозираните социални доклади по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живее детето, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между детето и другия родител и издръжката на детето.При решаването на спора между родителите съдът събира доказателства досежно това, кой от двамата родители притежава по-добри родителски и възпитателски качества и кой от тях може да гарантира на детето по-добри условия и подходяща за отглеждането му социална среда.
За да определи родителските права да се упражняват от майката, Пловдивският районен съд е съобразил, че съгласно задължителните разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016г., ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.В случая и двамата родители имат родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, както и добри битови условия за отглеждането му.Районният съд е приел, че родителският капацитет на майката е по-добър, тъй като тя, независимо от препирните със съпруга й, дълги години е осигурявала активно и пълноценно обгрижване на дъщеря си и е участвала превалиращо във възпитанието и отглеждането на детето.Ответникът има финансовата възможност да издържа семейството и детето, заради постоянния си трудов доход.Самото дете се чувства добре и обича и двамата си родители.При баща си, в семейното жилище обаче, детето обича да стои повече през свободното си време, което обстоятелство е отчетено от решаващия съд.Отчетено е също, че детето е момиче на 13 години, не е прехвърлило възрастта на кандидатстване след 7-ми клас, като нуждата от интензивно посещаване на уроци за подготовка е значителна, за което се изисква надзор от родител, като майката, която като педагог и учител по математика, е по-подходяща и подготвена да помага на детето в образователен план.Детето има повече приятелчета и възможност да общува с 4 тях, когато е при бащата, което следва да бъде отчетено от съда.По тези съображения упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето.Районният съд е взел предвид, че режимът на лични контакти с другия родител, в случая бащата, трябва да позволява запазване, поддържане и засилване на емоционалната връзка на родителя с детето, както и възможността този родител пълноценно да участва във възпитанието на детето.Приел е въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, че детето има силна емоционална връзка с баща си, обича го и иска да прекарва повече време с него.С оглед на това районният съд е определил разширен режим на лични контакти на детето с бащата.Размерът на издръжката, която бащата да заплаща в полза на дъщеря си, решаващият съд е определил съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.С оглед установеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социалноикономическите условия в страната, съдът е приел, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 440 лева, от които минимум 180 лева за храна, а останалите – за дрехи, пособия, медицински грижи, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, вкл. и такива, свързани с образованието и здравето на детето.При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него.Така районният съд е приел, че съобразно доходите си бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 240 лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение до отпадане на основанията за дължимост на издръжката.За разликата до пълния размер от 260 лева искът според районния съд следва да бъде отхвърлен, не защото ответникът няма възможност да заплаща издръжка в по-голям размер, а защото съобразно разширения режим на лични отношения, детето ще бъде по-дълго време при него, в който период той ще дава издръжка на детето в натура.Съдът е приел, че следва да бъде присъдена и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.С оглед посоченото от ищцата, че от фактическата раздяла на страните и двамата родители са поемали и разпределяли разходите за издръжката на детето, съдът е обосновал извод, че издръжката следва да се присъди от влизане в сила на решението.По тази причина е приел също, че не следва да бъде постановявано предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Разпечатката съдържа 22 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5c0a627-42b5-476f-8b3f-b835c628c236