Решение № 2974 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2974 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330102870 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът И. Т. В., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. С. М., е предявил против „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749 (като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: 204915054), със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път” № 260, представлявана от ****** ***** П.Д. и А.Я., иск за признаване на установено, че той не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 373, 71 леваглавница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, сумата от 52, 37 лева- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора за кредит за периода 20.08.2009 г.- 18.09.2009 г., сумата от 143, 20 лева- мораторна лихва за забава за периода 18.09.2009 г.- 24.07.2013 г., по издаден по частно гр. дело № 12419/ 2013 г. на ПРС, XVI гр. с-в, изпълнителен лист от 25.10.2013 г., по който е образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: 204915054, заявление по чл. 410 от ГПК, по което се образувало частно гр. дело № 12419/ 2013 г. на ПРС, XVI гр. с-в и се издал изпълнителен лист за следните суми: сумата от 373, 71 лева- главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, сумата от 52, 37 лева- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора 1 за кредит за периода 20.08.2009 г.- 18.09.2009 г., сумата от 143, 20 лева- мораторна лихва за забава за периода 18.09.2009 г.- 24.07.2013 г., ведно със законната лихва от 24.07.2013 г., до окончателното изплащане. На 21.01.2014 г. по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***. Поради влИ.е на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: 204915054, в „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, банката била конституирана като взискател по изпълнението. По делото не били извършвани никакви действия, а само се насрочвали описи на движими вещи, но нито един от тях не бил извършен реално. Самото насрочване не представлявало изпълнително действие, а действие по подготовка за извършване на изпълнително действие.

В тази връзка то не прекъсвало давността и вземанията по изпълнителни лист се явявали погасени по давност с изтичане на петгодишен срок, считано от 22.01.2014 г. Въпреки това обаче изпълнителното дело било още висящо и това именно обосновавало правния интерес от предявения иск за признаване на установено, че въпросните суми са недължими, на основание- изтекла погасителна давност. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Давността в случая била общата петгодишна, с начало- издаването на изпълнителния лист. Вземането по листа не било погасено по давност, защото тя била многократно прекъсвана. С молбата от 21.01.2014 г. за образуване на изпълнителното дело били направени искания за извършване на изпълнителни действия, което прекъсвало давността. Според ТР № 3/ 2023 г. на ОСГТК нас ВКС, погасителна давност започвала да тече чак от 26.06.2015 г. На 17.01.2019 г. се изпратила ПДИ за насрочен опис на движими вещи. По време на извънредното положение за периода 13.03.2020 г.20.05.2020 г. давността била спряла по силата на специалния закон. До длъжника били изпратени още няколко призовки за описи на движими вещи- на 03.12.2020 г., на 05.12.2022 г., на 26.11.2024 г. и на 19.02.2025 г. Според т. 10 от ТР № 2/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсвала с предприемане на каквото и да е изпълнително действие, като насрочването на опис представлявало такова действие по смисъла на чл. 116 буква „в“ от ЗЗД и прекъсвало давността. Без значение било дали опис е реално извършен, защото иначе длъжникът можел да възпрепятства получаване на книжата и така да постави кредитора в невъзможност да удовлетвори правата си. Твърди се, че с насрочването на описа се прекъсвала давността и след това започвал да тече нов давностен срок, който до момента на предявяване на иска не бил изтекъл. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява, но взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 25.10.2013 г., издаден по частно гр. дело № 12419/ 2013 г. на ПРС, XVI гр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ 2

ЕАД, следните суми: сумата от 373, 71 лева- главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК:

130697606, сумата от 52, 37 лева- добавка, представляваща печалба на кредитора по договора за кредит за периода 20.08.2009 г.- 18.09.2009 г., сумата от 143, 20 лева- мораторна лихва за забава за периода 18.09.2009 г.- 24.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото от общо 125 лева.

Видно от справка от деловодната програма за движение на делото, същото е унищожено след срока за архивиране.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 21.01.2014 г. кредиторът е образувал против ищеца изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***, за принудително събиране на присъдените суми. Още с молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършени са справка от НБД „Население“, справка от НАП, справка ИКАР за имущество на длъжника, справка от БУЛСТАТ, справка от Служба по вписвания, справка за МПС, като исканата информация е постъпила от съответните органи. Изпратена е и ПДИ, получена от длъжника на 23.05.2014 г., както и ППИ, връчена на 18.08.2015 г. чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника. Изпратена е нова ППИ, връчена на 29.09.2016 г., пак чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника. Изпратена е друга ППИ, връчена на 14.01.2017 г., пак чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 17.02.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Извършени са нови справки от НАП, КАТ, НОИ, БУЛСТАТ и БНБ. С разпореждане на ЧСИ от 17.01.2019 г. отново е насрочен опис на движими вещи на длъжника, в която връзка е изготвена нова ППИ.

Изпратена е поредна ППИ от 03.12.2020 г. за насрочен опис на движими вещи на длъжника, неуспешно връчена, поради ненамиране на лицето, за което е съставен протокол. С разпореждане на ЧСИ от 05.12.2022 г. отново е насрочен опис на движими вещи на длъжника, в която връзка е изготвена нова ППИ, но длъжникът не е бил открит на адреса си.

Изпратена е поредна ППИ от 26.11.2024 г. за насрочен опис на движими вещи на длъжника, неуспешно връчена, поради ненамиране на лицето, за което е съставен протокол. С молба от 28.01.2025 г. „Фронтекс Интернешънъл‘ ЕАД, ЕИК: 200644029, е поискал да бъде конституиран като нов взискател, на основание сключен договор за цесия от 18.12.2024 г., като с молбата са били възложени на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Представени са уведомление за цесия и самия договор за прехвърляне на вземания, ведно с пълномощни. До длъжника е изпратено съобщение за новия взискател, получено от пълномощника му на 28.02.2025 г.

Препис от горното изпълнително дело е приложено по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния 3 лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесните вземания, за които е издаден изпълнителният лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок- настоящата хипотеза, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с всяко едно действие, насочено пряко към имуществената сфера на длъжника. Следва да се има предвид още и ТР № 3/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС, според което във висящия изпълнителен процес погасителната давност започва да тече от 26.06.2015 г.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че с изготвяни ППИ от дати 04.05.2015 г., 19.05.2016 г., 13.12.2016 г., 03.12.2020 г. и 26.11.2024 г., както и разпореждания на ЧСИ за насрочване на описи от 17.02.2017 г., 17.01.2019 г. и 05.12.2022 г., са насрочвани описи на движими вещи на длъжника. Всяко едно от тези действия на ЧСИ е в двугодишния срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а отделно взискателят изначално е бил овластил ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, с което давността също е прекъсната. Оттук- не се установява от приложеното изпълнително дело да е настъпила перемпция на вземането, защото не е имало период по- дълъг от две години, в който да не са поискани от взискателя или пък да не са били предприети от ЧСИ редовни изпълнителни действия. С всяко едно тях давността е била прекъсвана, след което е започвала нова петгодишна давност, която и до момента не е изтекла.

Допълнително следва да се отбележи, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 буква „в” от ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“. В цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, 4 защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ, който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния изпълнителен способ.