Решение № 1848 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1848 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110205773 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № СОА20-РД11-3290 от 04.12.2020г., издадено от Заместник кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С. Б. К. е наложена „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Недоволна от издаденото Наказателно постановление е останала С. Б. К., която го обжалва в срок. В жалбата (подадена чрез адв. Д.) се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че С. К. живее и работи в гр.

София, бул. „Македония“ № 9, вх.А, ет.4, ап.9, а нейният баща е с 86 % намалена работоспособност съгласно Експертно решение № 6755 от 176 от 10.12.2015г., издадено от МБАЛ Враца. В жалбата се цитира медицинска документация, издадена на името на бащата на жалбоподателката и се заявява, че на 01.11.2020г. бащата на К. бил изписан от болница с назначени промивки и подмяна на превръзките на място в лечебното заведение. Именно поради това на 06.11.2022г. жалбоподателката е придружавала баща си до болница и именно при спиране пред дома й, докато съдейства с придвижването на баща си до апартамента, контролните органи били започнали проверка. В жалбата се сочи, че К. не само е разполагала с надлежно издадена карта за хора с увреждания, но е била и в присъствие на 1 лицето, на което му е издадена същата. Твърди се, че никъде в закона не е посочено, че инвалидизираният човек следва да седи в моторното превозно средство (МПС) непрекъснато. Посочва се, че идеята на така дадената карта е да се улесни придвижването на хора с увреждания, като се предостави възможност, въпреки заболяването им, да се чувстват максимално улеснени. В жалбата се твърди, че когато е започнала проверката жалбоподателката не се е намирала в колата. Отрича се К. да е паркирала МПС и се твърди, че то е било в престой от 5-10 минути, през което време С. Б. К. се качила до 4-я етаж на жилищната сграда и се върната до МПС-то, за да вземе допълнителен багаж. Освен това се сочи, че на жалбоподателката не по доброволен начин е била отнета инвалидната карта с № VR 2475. По-нататък в жалбата се твърди, че на С. Б. К. не е връчен АУАН, за да може същата да се запознае със съдържанието му и да възрази срещу него в срок. Отбелязва се и това, че административно-наказващият орган бил издал повторно карта за паркиране на хора с трайни увреждания с № VR 3711, валидна до 31.12.2023г. По съществото на спора се казва, че жалбоподателката е разполагала с валидно издадена карта за превозване на хора с трайни увреждания. С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление. Освен това се претендират и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатски хонорар.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателката С. Б. К. не се явява лично, но се представлява от адв. Д., която в съдебно заседание на 13.07.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 13.12.2022г. адв. Д. пледира за отмяна на Наказателното постановление, като подробни съображения е развила в писмени бележки.

В тях се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Упреква се наказващият орган, че не е извършил разследване на спорните обстоятелства, преди да се произнесе по преписката в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Твърди се, че при съставяне на Акта не е била дадена възможност на К. да обясни, че ползвател на автомобила е инвалид. Отрича се С. К. да е извършила нарушение, тъй като законът не въвежда изискване по какъв начин да бъде доказано правото на паркиране върху място, определено за хора с трайни увреждания, а единствено форма за облекчено доказване на това право - с карта, валидна за територията на цялата страна, която е била представена на административния орган. Издадените административни актове се определят като немотивирани. Твърди се, че изброяването на конкретни нормативни разпоредби не е достатъчно да изпълни изискването за мотивиране на административния акт. Непосочването на фактически основания за издаване на АУАН възпрепятствало адекватния съдебен контрол за законосъобразността му и като съществено нарушение на изискванията за форма представлявало самостоятелно основание за отмяната му. Недоказано било и твърдението, че именно С. К. е извършила нарушението по чл.98, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като според показанията на свидетелката Г. автомобилът не е бил паркиран пред тях. На следващо место се твърди, че жалбоподателката, дори и да се приеме, че е паркирала автомобила на място за хора с увреждания, то в конкретния казус тя е спазила законоустановените правила като е поставила правилно инвалидния стикер и е 2 оставила автомобила, за да помогне на баща си да се придвижи до сградата. Според адвоката събраните свидетелски показания в частта за поставения стикер/карта за преференциално паркиране са разнопосочни и противоречиви и от тях не можело да се направи извод дали е липсвал поставен стикер, а в случай, че такъв е имало, се приема за нелогично служител на Център за градска мобилност да е поставил бележка с начален час на паркиране. По-нататък в писмените бележки се казва, че е без значение, че лицето Б.К. по време на проверката не е бил в лекия автомобил, тъй като е житейски логично и приемливо, че той след придвижването от медицинския му преглед, е оставен да почива в дома на неговата дъщеря — С. К.. След съдействие на лицето с увреждания жалбоподателката се е върнала при автомобила, за да го премести, но към момента на паркирането е била налице личната необходимост да се спре на посоченото паркомясто. Доколкото нарушението е първо за С.

К., се претендира и за маловажност на случая. На последно место в бележките се посочва, че констатациите в АУАН нямат обвързваща доказателствена сила и в тази връзка се цитира Постановление № 10/1973г. на Пленума на Върховния съд.

Въззиваемата страна – Заместник кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Пенева, която в съдебно заседание на 13.07.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 13.12.2022г. юрк. Пенева пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на Наказателното постановление като законосъобразно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и подробно са описани фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението.

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. По отношение на списъка с разноски, представен от процесуалния представител на жалбоподателя, юрк. Пенева прави възражение за прекомерност и при отмяна на Наказателното постановление иска адвокатският хонорар да бъде намален до минимума съгласно Наредбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателката С. К. взела от свой приятел превозно средство, за да превози баща си Б.К. от болница в дома й в гр. София, бул. „Македония“ № 9. Тъй като бащата на К. имал сериозни здравословни проблеми и не можел да ходи, св. Н. помогнал на жалбоподателката с пренасянето на баща й до 4-тия етаж на жилищната сграда. Във връзка с това на 06.11.2020г. С. Б. К. паркирала лек автомобил марка „***“, модел „***“, сив цвят, с рег. № ***, който била взела от приятел, в гр. София на бул. „Македония“ срещу № 9 към бул.

„Христо Ботев“. На това място имало поставен пътен знак Д 21 („Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“), както и три допълнителни табели Т 17 с текст – че паркирането на хора с трайни увреждания се отнася за 1 място, че е разрешено паркиране на хора с трайни увреждания до 4 часа и че нарушителите се отстраняват принудително. На предното стъкло от вътрешната страна на МПС била 3 поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена на името на Б.К..

Във връзка с това МПС и по сигнал на място пристигнали св. Г. (старши полицай в Сектор „Общинска полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ на СДВР), св. К. (старши полицай, Група за съдействие на Центъра за градска мобилност при СДВР) и св. С.

(оператор – открита платформа към Центъра за градска мобилност). Били направени снимки на автомобила, на мястото, където е паркиран и на предното табло на МПС-то. Преди да се пристъпи към репатриране на автомобила на място дошла и жалбоподателката, представила се за водач на МПС и обяснила, че баща й притежава карта за паркиране на хора с трайни увреждания, че е бил в болница и че е в дома си. К. дори предложила на св. К. да се качи до дома й, за да се увери, че баща й е там. Свидетелите Г. и К. обяснили на жалбоподателката, че щом при автомобила не присъства лицето, което ползва поставената на таблото на МПСто карта за паркиране на хора с трайни увреждания, картата следва да бъде иззета, да се състави Протокол за това, както и Акт, тъй като картата може да се ползва само от притежателя й. Възникнал словесен спор между проверяващите и жалбоподателката, на който свидетел станал и Стефан Н.. Тъй като водачът на превозното средство се явил при автомобила, последният не бил репатриран, но на С. Б. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 315415 от 06.11.2020г. от св. Г. в присъствието на св. К.. В Акта било посочено, че на 06.11.2020г. около 15:05 часа в гр.

София, на бул. „Македония“ срещу № 9 към бул. „Христо Ботев“ К. паркирала лек автомобил „*** ***“, сив цвят, с ДК № ***, собственост на Ивайло Лазаров Петков, на място, определено за хора с трайни увреждания, означено с пътен знак Д 21, с поставена инвалидна карта № VR 2475, като инвалидът не присъства – нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. С. Б. К. отказала да подпише и получи Акта, което било удостоверено с подпис на свидетеля С.. Освен това с документ, озаглавен „Протокол за доброволно предаване“ от 06.11.2020г., който К. също отказала да подпише, била иззета от св. К. карта за паркиране на хора с трайни увреждания, валидна до 31.12.2021г. на името на Б.К..

Въз основа на горепосочения АУАН срещу С. Б. К. е издадено обжалваното Наказателно постановление № СОА20-РД11-3290 от 04.12.2020г., с което Заместник кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ на основание чл.22, ал.5 и ал.6 от ЗМСМА, чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на С. Б. К. срещу подпис на 13.04.2022г., след което е било обжалвано с жалба, подадена в Столична община на 21.04.2022г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите Г., К., Н. и С.; АУАН № 315415 от 06.11.2020г.; медицински документи, издадени на името на Б.К. (лист 10-25 от делото); Протокол за доброволно предаване от 06.11.2020г. (лист 27 от делото); карта за паркиране на хора с трайни увреждания с № VR 2475 (лист 28 от делото); снимков материал (лист 29-31 от делото); Заповеди на Кмета на Столична община с № СОА19-РД094 11/04.01.2019г. и с № СОА20-РД09-1060/13.01.2020г. (лист 32-33 и лист 44 от делото), както и удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. № 513р-62211/06.07.2022г.