Определение № 684 от 25.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Ловеч, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500470 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

С определение рег.№357/8.07.25 г. постановено по ч.гр.д.№580/25 г. РС-Троян е прекратил производството по ч.гр.д.№580/25 г.

Подадена е частна жалба вх.№4031/8.07.25 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Пловдив ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Ю.К., чрез адв.Х. Х. срещу определение рег.№357/8.07.25 г. постановено по ч.гр.д.№580/25 г. РС-Троян с искане то да бъде отменено изцяло. Изтъква, че са поискали да бъде издадена заповед за изпълнение срещу наследниците на Ю. А. К. в качеството му на потребител на предоставените от дружеството услуги, но не разполага с възможността служебно да конституира неговите наследници. Позовава се на действието на т.4г от ТР №4/14 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК, като в този случай заповедният съд е бил длъжен да остави без движение заявлението и да му предостави срок за конституиране на наследниците на длъжника. След като не е процедирал по този начин и не е съобрази изложеното в т.5 от заявлението съдът е постановил един неправилен акт, поради което моли да той да бъде отменен и да бъде задължен ТРС да продължи действията по ч.гр.д.№580/25 г. по описа на ТРС.

Съдът като се запозна с доказателствата по ч.гр.д.№580/25 г. на ТРС и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Атакуваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 8.07.25 г., частната жалба е подадена на 8.07.25 г. в указания 7 дневен срок, поради което е допустима и съдът ще следва да я разгледа по същество.

На 7.07.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Пловдив ЕИК ********** със 1 седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Ю.К., чрез адв.Х. Х. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ю.

А. К. пред ТРС, където е образувано ч.гр.дело под №580/25 г.

В заявлението се претендира дължимост на сумата 823,39 лв. главница, мораторна лихва 77,20 лв. за периода 30.04.24 г. до 31.05.25 г, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС-7.07.25 г. до окончателно изплащане на задължението.

Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по сключен договор за предоставяне на комунални услуги и представлява неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в **** по партида на абонат №10011****..

Посочена е банкова сметка, като в т.% от заявлението се излага допънителна информация, че длъжникът е починал и заявлението е насочено срещу наследниците на Ю. А. К. и на основание т.4 гот ТР№4/18.06.24 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК на ВКС. Към заявлението са приложени като прикачени файлове:пълномощно, договор и ОУ, документи за внесена ДТ.

С определение рег.№357/8.07.25 г. постановено по ч.гр.д.№580/25 г. РС-Троян е прекратил производството по ч.гр.д.№580/25 г. с мотиви, че след направена справка от НБД се установява, че длъжникът Ю. А. К. е починал на 20.01.2018 г. т.е. преди подаване на заявлението.

Жалбата е подадена срещу определение на РС - Троян, с което се прекратява производството по делото по подадено заявление по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона срок, поради което е допустима.

Предмет на въззивен контрол е определението на заповедния съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното разпореждане следва да се потвърди изцяло.

Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след 2 неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качества и се основава на принципа за състезателност.

Безспорно се установява както от твърденията на заявителя, така и от служебно изготвената справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. за постоянен и настоящ адрес на длъжника и справка за физическо лице, че Ю. А. К. е починал на 20.01.2018 г. т.е. много преди датата 7.07.2025 г., когато е подадено настоящето заявление.

При тези данни процесуално правоотношение със соченото като длъжник лице не е възникнало, следователно не е допустимо процесуално правоприемство и в този смисъл не следва да се предприемат действия за конституиране на наследниците с подаване на заявлението. Само в случай, че лицето е починало след подаване на заявлението, респ.образуване на делото, следва да се приложи процедурата по конституиране на неговите наследници като правоприемници в процеса. Следва да се отбележи, че заповедният съд е длъжен да дава указания на заявителя единствено и само в изрично уредената хипотеза на чл.425 ал.2 от ГПК/какъвто не е настоящият случай/, но и предвид т.1 и т.4г от ТР №4/18.06.14 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да са изяснени наследниците по закон на починалия длъжник още в т.2 при подаване на самото заявление, а не след подаването му, предвид императивните разпоредби на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК и във връзка с актуалната редакция на чл.411 ал.1 т.1 от ГПК. Такова снабдяване с този официален документ-удостоверение за наследници на вече починалият длъжник е следвало да се извърши предварително по реда на чл.207 и чл.208 ал.1 пр.2 от ГПК, тъй като посочването на живите към този момент реални длъжници на заявителя на очевидно вече починалия им наследодател представляват съществен и задължителен елемент по т.2 от заявлението по чл..410 от ГПК. В този смисъл е и утвърдената практика на съдилищата при идентични казуси/ определение №205/15.02.22 г. на ОС-Стара Загора по в.ч.гр.д.№97/22 г, определение от 11.02.19 г. по в.гр.д.№55/19 г. на ЯОС и определение от 13.09.2018 г. по ч.гр.д.№206/18 г. на ГОС./

По тези съображения настоящата инстанция счита, че атакуваното определение на РС-Троян е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№357/8.07.25 г. постановено по ч.гр.д.№580/25 г.

РС-Троян като правилно.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4