Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3658 от 25.11.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 17327/2021
Вид
Решение № 3658
Подписан
25.11.2022
В сила
08.06.2026
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 3658 гр. Варна, 25.11.*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

***3110117327 по описа за *** година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М. Н. Д., действаща чрез адв. Л. П., против Д.П. Н., действаща чрез адв. К. М., обективно евентуално съединени осъдителни искове, както следва:

- главен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер от 36 421.50 лева, получена от ответницата Н. на отпаднало основание /съобразно задължителните указания на Апелативен съд – Варна/, а именно разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.12.1994 г., обективиран в нот. акт № ***, том ****, дело *****/**** г. на Варненски нотароис, като самото даване било осъществено чрез преотстъпване от ищцата Д. на ответницата в периода от 12.11.2013 г. до 11.11.*** г. на припадащата се рента по договор за аренда на земя от 18.09.2007 г. за имот № ***, находящ се в с. С., общ. Г.Т., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;

- евентуално съединен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер от 36 421.50 лева, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, която сума е получила за периода от 12.11.2013 г. до 11.11.*** г., по силата на Договор за аренда от 18.09.2007 г. за притежаваната от ищцата ½ идеална част от имот с № ***, находящ се в с.

С., общ. Г.Т., целият с площ 177 693 кв. м., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

С Решение № 52/15.07.*** г., постановено по в. гр. д. № ***/**** г. на Апелативен съд – Варна, предходно решение № *** от *** г., постановено по гр. д. № *** по описа за *** г. на ОС-Варна, е обезсилено, като делото е върнато на ОС-Варна и е образувано под № *** по описа за *** г. на ОС-Варна, със задължителни указания за: 1./ произнасяне по реално предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и 2./ изясняване предявен ли е още и евентуален иск на ищцата по чл. 59 от ЗЗД и допустим ли е той, с оглед на какви твърдения се основава, спрямо главния.

С влязло в сила определение № ***/**.**.*** г., постановено по гр. д. № *** по 1 описа за *** г. на ОС-Варна, в производството като ответник е конституиран А. Н. А., на основание чл. 227 от ГПК. Със същото определение производството по делото е прекратено за разликата над актуалния размер от 18 210.75 лева до първоначално предявения размер от 36 421.50 лева и делото е изпратено по подсъдност на РС-Варна, като е образувано под настоящия номер.

Съобразно чл. 270, ал. 3. изр. 3 от ГПК указанията на горната инстанция, в случаите на обезсилване на първоинстанционно решение поради произнасяне по непредявен иск и връщане на делото, са задължителни за долустоящия съд.

След изпълнение на съдебните указания, дадени по гр. д. № *** по описа за *** г. на ОС-Варна, с уточняващи молби вх. № № *****/**.**.*** г; *****/**.**.*** г. и *****/**.**.*** г., и имайки предвид задължителните указания на ОС-Варна, дадени по ч. гр. д. № *** по описа за *** г., актуалният предмет на делото са обективно евентуално съединени осъдителни искове, респективно с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на новоконституирания ответник А. А. да заплати на ищцата М. Д. сумата в размер от 18 210.75 лева.

Твърди се в исковата молба, че ищцата М. Н. Д. с цел да осигури финансовата обезпеченост на първоначалната ответница Д. Н., в изпълнение на договора за издръжка и гледане от 1994 г. в качеството си на приобретател-длъжник, й е предоставила за периода от 2011 г. до *** г. цялото арендно плащане по договора за аренда в земеделието от 18.09.2007 г., което било хиляди левове на годишна база във връзка с ползването от арендатор на собствените на ищцата, на основание договор за дарение от 1997 г., ½ ид. ч. от имот с № ***, находящ се в с. С., общ. Г.Т., целият с площ от 177 693 кв. м. Т.е. дължимите арендни плащания по договора от 2007 г. били престирани в полза на Д. Н., вместо на ищцата, доколкото по този начин било договорено между страните тя да изпълнява задължението си по договора за издръжка и гледане от 1994 г.

Евентуално се поддържа, че ако се приеме, че арендните плащания не са във връзка с договора за издръжка и гледане от 1994 г., то първоначалната ответница се е обогатила за сметка на ищцата до размера на сумата от 36 421.50 лева, тъй като е получила гражданските плодове от ползуването на притежаваните от нея ½ ид. ч. от процесната земеделска земя в с.

С., без да има каквото и да било правно основание за това през периода от 2011 г. до *** г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от първоначалната ответница Д. Н., с който е оспорила предявения иск, заявявайки, че не е получавала претендираните с исковата молба суми по размер, освен това в договор за аренда на тази земеделска земя от 13.06.2017 г., сключен между ищцата М. Н. Д. и новоконституираният ответник А. Н. А., от една страна, и арендатора "К." ***, от друга страна, била налице уговорка в полза на първоначалната ответница Д. Н. тя да получава полагащата се за земята рента, която уговорка същата е приела, поради което рентата за стопанската 2017/*** г. е получена на правно основание. Наред с това за предходния период се поддържа от първоначалната ответница Д. Н., че е била налице устна уговорка нейните деца - страните по делото М. Н. Д. и А. Н. А., на които тя е дарила в равни части описаната земеделска земя през 1997 г., да й даряват рентата за земята, докато е жива, считано от 1997 г.

Релевирано е и възражение за изтекла в полза на първоначалната ответница погасителна давност.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Л. П., чрез който поддържа исковата молба и претендира сторените съдебно-деловодни разноски. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи в подкрепа основателността на исковата претенция, като оспорва, че рентата за ползването на ½ ид. ч. от земеделската земя на ищцата е била предоставена на първоначалната ответница 2

Д. Н. като дарствен акт. Твърди, че възможността Д. Н. да получава рентата за периода от 2013 г. до *** г., вместо титуляра на правото на собственост М. Д., й е била предоставена единствено и само с цел осигуряване на необходимата издръжка в изпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с НА № ***/**** г. на ВН, поради което това не е самостоятелен и изолиран дарствен акт. Именно поради това, че в изпълнение на задълженията, по разваления вече договор от 1994 г., на Д.

Н. е предоставено правото да получава въпросната рента като издръжка. Сочи се, че М. Д. се е обеднила за сметка на майка си и следва да й бъде възстановено престираното на отпаднало основание до размера на наследствената квота на А. А.. Дори да се приеме, че рентата не е получавана по повод изпълнението на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1994 г., то отново сумите се явяват неоснователно получени, защото в отношенията между М. Д. и Д. Н. не е съществувало основание, даващо право на последната да получи и задържи процесната рента по договора от 2007 г., вместо титуляра на правото на собственост върху арендуваната земя. Оспорва доводите на ответника, че основанието за получаване на рентата през процесния период е договор за дарение в полза на Д. Н., доколкото сочи, че дарението на бъдещо имущество, каквато е рентата, е недействително.

Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява лично, представлява се от адв. К.

М. и адв. Я. С., чрез които поддържа отговора на исковата молба и претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски и правят възражение за прекомерност на авдокатския хоН.р, договорен в полза на процесуалния представител на ищцата. В депозираните писмени бележки ответникът доразвива своите възражения. Сочи, че няма нито житейска, нито каквато и да е логика, кредиторът – праводателят по договора за издръжка и гледане – да се лиши от собственост чрез дарствено разпореждане в полза на своя длъжник – приобретателя по договора за издръжка и гледане – като по този начин улесни изпълнението на задължението му по договора – даването на издръжката и гледането. Не оспорва твърдението, че първоначалната ответница Д. Н. е получила през процесния период рентата, но счита, че не дължи връщане на част от нея на ищцата, тъй като ренатта е получена от Д. Н. на правно основание – по силата на дарствена уговорка в нейна полза, изпълнявана от 2007 г. и обективирана изрично в договора за аренда от 2017 г., по който страна са децата на последния – М. Н. Д. и А. Н. А.. Поддържа, че независимо от уговорките рентата да бъде получавана от Д. Н., докато е жива, след всеки превод на пари по банковата й сметка тя е теглила парите и ги е разделяла на три равни части – една за нея и по една част за ищцата и нейния брат – ответник по делото, поради което се сочи, че ищцата би могла да претендира единствено половината от 1/3.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, а и се установява по несъмнен начин от ангажираните по делото писмени документи, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 27.12.1994 г., обективиран в нотариален акт № ***, том ****, дело № *****/**** по описа на нотариус при РС-Варна, Н. А. Н., починал на **.**.**** г., и Д.П. Н., починала на **.**.*** г., са прехвърлили на дъщеря си М. Н. Д. – ищца по делото, правото на собственост върху ½ ид. ч. от апартамент с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-**-**/**.**.**** г., находящ се в гр. В., ул. „Б. М., № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, ведно с *** ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж и с прилежащите му избено и таванско помещения, както и гараж № ** с площ от **.** кв. м., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на праводателите, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, докато са живи – лично или чрез 3-то лице.

3

Видно е от приобщеното към настоящото дело гр. д. № *** по описа за *** г. на ОСВарна, че гореописаният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 1994 г. е развален с влязло в законна сила решение № ******/**.**.*** г., постановено по същото дело до размера на собствената на Д. Н. част от имотите, които тя е прехвърлила, както и до размера на нейната наследствена част от наследството на съпруга й Н. Н., на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията от страна на приобретателката М. Д. – ищца по настоящото дело.

Видно е от представения договор за дарение на недвижим имот от 03.11.1997 г., материализиран в нотариален акт № **, том ****, дело № ****/**** г. по описа на нотариус при РС-Варна, Д. Н. е дарила на всяко едно от децата си, а именно страните по делото М. Д. и А. А. по ½ ид. ч. от нива с площ *** дка, трета категория, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с. С., общ. Г.Т..

Видно е от представения нотариално заверен договор за аренда на земеделска земя от 18.09.2007 г., че Д. Н. в качеството й на арендодател, възмездно е отстъпила на ЗП Д. Х. Ц., в качеството му на арендатор, ползуването за срок от 10 стопански години на гореописаната нива с площ от *** дка, съставляващ имот № *** срещу арендна цена от 35% от паричната стойност на реализираната продукция от земята. Договорено е рентата да се плати в брой от арендатора на арендодателя или на негов пълномощник.

От приобщения договор за преарендуване на земеделска земя от **.**.2012 г. е видно, че ЗП Д. Х. Ц. преарендувал в полза на „К.“ *** процесната нива срещу арендна цена, каквато е договорена в първичния договор за аренда.