Определение № 368 от 07.06.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 347/2023
- Вид
- Определение № 368
- Подписан
- 07.06.2023
- В сила
- 07.06.2023
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Мирослава Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125, ал. 3 · Търговски закон
- чл.145 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368 гр. София, 07.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000347 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр. чл.267, чл.247 и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Форс комерс“ ЕООД, с която обжалва изцяло решение от 17.02.2023 г., постановено по т.д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, с което съдът е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д., сумата от 47 406.98 лева по иск с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, предявен като частичен от пълния размер от 228 000 лв., представляваща имуществена равностойност на наследствени дружествени дялове, притежавани от наследодателя на ищеца О. Д. Д. (починал на 13.04.2019 година) по счетоводен баланс към 30.04.2019 година, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 17.05.2019 година до окончателното заплащане; отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от „Форс комерс“ ЕООД обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове, а именно главен насрещен иск с правна квалификация чл. 145 от ЗЗД за осъждане на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати сумата от 128 050 лева, получена от наследодателя О. Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия, и евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД - получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в размер на 128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане; осъдил е „Форс комерс“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да заплати на Д. О. Д. направените от него съдебни разноски в производството по делото в размер на 3 864.20 лева и е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на адвокат Р. Ц. П. , адвокатско възнаграждение в размер на 6 943.21 лева.
1
В жалбата са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение, свързани с неправилни изводи на първоинстанционния съд по отношение на съществуването на вземане на дружеството към починалия съдружник, както и неправилно възприемане на заключенията на изготвените експертизи. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по първоначалния иск такова вземане съществува, предвид изготвените заключения, но излагайки мотиви по насрещния иск същият приема обратното, че такова вземане не съществува. На страница 9, т.1.5 от въззивната жалба изрично се посочва, че е налице несъответствие между формираната в мотивите на решението воля на съда (произнасяне по предявен иск с правно основание чл.145 от ТЗ) и нейното външно изразяване в диспозитива на атакуваното решение, където съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.145 от ЗЗД, какъвто няма предявен по делото. Не на последно място, видно от самата жалба (т.5, стр. 38) въззивникът оспорва решението и в частта относно присъдените разноски. Твърди, че дори да се приеме, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, то съдът съдът неправилно е възложил разноски по реда на чл.38, ал. 2 от ЗАдв., поради неправилното им изчисление.
Ответникът по жалбата Д. О. Д. оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение е допустимо, правилно, обосновано и не са нарушени съществени процесуални правила. Оспорва наведените доводи, както и твърди, че атакуваното решение е правилно и в частта, в която съдът е присъдил разноски (правилно са изчислени).
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение от 17.02.2023 г., постановено по т.д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав съдът е от 17.02.2023 г., постановено по т.д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, с което съдът е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д., сумата от 47 406.98 лева по иск с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, предявен като частичен от пълния размер от 228 000 лв., представляваща имуществена равностойност на наследствени дружествени дялове, притежавани от наследодателя на ищеца О. Д. Д.
(починал на 13.04.2019 година) по счетоводен баланс към 30.04.2019 година, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 17.05.2019 година до окончателното заплащане; отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените от „Форс комерс“ ЕООД обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове, а именно главен насрещен иск с правна квалификация чл. 145 от ЗЗД за осъждане на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати сумата от 128 050 лева, получена от наследодателя О. Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия, и евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД - получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в размер на 128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане; осъдил е „Форс комерс“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да заплати на Д. О. Д. направените от него съдебни разноски в производството по делото в размер на 3 864.20 лева и е осъдил „Форс комерс“ ЕООД да заплати на адвокат Р. Ц. П. , адвокатско възнаграждение в 2 размер на 6 943.21 лева.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
При извършването на служебната проверка на атакувания съдебен акт, настоящият състав констатира, че е налице противоречие между мотивите на акта и външно изразената воля, обективирана в диспозитива на решението. Въззивният съд е служебно задължен преди да се произнесе по същество на въззивната жалба да провери редовността на обжалвания пред него съдебен акт. При тази проверка настоящият състав констатира, че е налице несъответствие между формираната воля на съда и отразеното в диспозитива по отношение на правната квалифакация на предявеният насрещен иск. Видно от доказателствата по делото, както и от мотгивите на постановеното решение първоинстанционния съд е квалифицирал предявеният иск като такъв по чл.145 от ТЗ, а в диспозитива на постановеното решение е посочил чл. 145 от ЗЗД. Това несъответствие във формираната воля на съда и изразеното в резолютивната част на съдебния акт се констатира от въззивния съд и делото следва да бъде върнато на основание чл. 247, ал. 1 ГПК на Софийски градски съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. В този см. е константната практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение № 8 от 01.02.2013 г., постановено по гр. д. № 623/12 г., по описа на Г.К., І Г.О. на ВКС, определение № 184 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 4 595/19 г., по описа на Г.К., ІІ Г.О. на ВКС и др.
От друга страна видно от обстоятелствената част на подадената въззивна жалба, както и от отправеното искане до съда въззивникът оспорва постановеното решение в частта за разноските, като твърди не само недължимост, а и неправилно изчисление на същите. Настоящият състав намира, че в тази си част въззивната жалба има характер на молба по чл.248 от ГПК. Компетентен да се произнесе по същата е съдът постанови обжалвания акт.
Ето защо настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото да се върне на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по отстраняване на очевидна фактическа грешка, както и произнасяне по молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 347/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав за поправка на очевидна фактическа грешка и произнасяне по частта от въззивната жалба, имаща характер на молба за изменение на решението в частта за разноските.
След поправката делото да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадената от сдружение "Форс комерс" ЕООД въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4