Решение № 11 от 14.02.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ЛЕВСКИ, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Д.а като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200226 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д. Д. Й.,

ЕГН**********, с адрес: *****, против НП №24-0241-000093/ 03.09.2024г., издадено от началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Белене, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва така наложените му наказания, като счита същите за незаконосъобразни.

Навежда съображения, според които АНО е визирал в НП обстоятелства, които не отговаряли на обективната фактическа обстановка, поради което моли съдът да го отмени изцяло като незаконосъобразно.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява от защитник, който в проведеното съдебно заседание отправя искане да бъде отменено обжалваното наказателно постановление по изложени съображения.

Ответникът по жалбата Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ - Белене, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище към административно-наказателната преписка навежда довод, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата 1 на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 16.06.2024г., в 21:30 ч., в *****, на ул. ***** до водната кула, в посока центъра на града управлявал МПС – двуколесен електрически скутер *****с рама *****, без да е регистриран по надлежния ред и без да е правоспособен водач. Водачът не притежавал документи за управляваното от него МПС.

Свидетелите Д. Б. Б. и К. С. К. – служители в РУ – Белене изпълнявали служебните си задължения. Около 21:30 ч. забелязали да се движи двуколесно електрическо превозно средство. Спрели за проверка водача. В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача- Д. Д. Й., както и че превозното средство няма поставена регистрационна табела и не е регистрирано по надлежния ред. За извършените нарушения на Закона за движение по пътищата на Д. Д. Й. бил съставен АУАН в присъствието на водача затова, че на 16.06.2024г., в 21:30 ч., в *****, по ул. *****, в посока центъра на града, управлява МПС – двуколесен електрически скутер *****с рама *****, без да е регистриран по надлежния ред и без да е правоспособен водач.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач.

По случая било образувано досъдебно производство. Назначена била и изготвена автотехническа експертиза. Вещото лице е разяснило, че индивидуално електрическо превозно средство е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 км/ч, без или с място засядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с неповече от две колела или с височина на точка R ненадвишаваща 400 mm когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 кг. От заключението на в.л. се установява, че управляваното от Д.

Д. Й. на 16.06.2024г. в гр.Белене е индивидуално електрическо превозно средство с максимална конструктивна скорост на движение до 45 км/ч. и подлежи на регистрация.

С постановление прокурор при РП – Плевен е прекратил наказателното производство по досъдебно производство №3859/2024г. по описа на РП – Плевен и ЗМ №20/2024г. по описа на РУ – Белене, за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, като прокурорът е приел, че деянието следва да се квалифицира като такова с явно незначителна обществена опасност.

Постановено е копие от постановлението да се изпрати на началник РУ – 2

Белене, за преценка необходимостта от ангажиране на административна отговорност от Д. Д. Й..

Административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление №24-0241-000093/03.09.2024г., с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. Б. Б. и К. С. К. – служители в РУ – Белене, както и от писмените доказателства – АУАН сер. GA №1295925/16.06.2024г., Наказателно постановление №24-0241-000093/03.09.2024г., Постановление за прекратяване на наказателно производство и приложеното ДП.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, логични, не са в противоречие помежду си, както и с останалия доказателствен материал, дадени са от незаинтересовани от изхода на делото лица. Свидетелят Б. пояснява, че година преди случая е разяснил на жалбоподателя, че електрическият скутер е МПС и подлежи на регистрация.

Изложените от свидетелите факти се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства.

Определението за МПС се съдържа в §6, т.11 от ДР ЗДвП, според който "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Последните са определени в т.18б от същия параграф: "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

Цитираните по – горе правни норми определят, че МПС е ППС, снабдено с двигател за придвижване, като не поставят условие за вида му. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство е оборудвано с електрически двигател, има конструктивна скорост на движение до 45 км/ч, височина точка R е 67 см., от което следва изводът, че основният критерий за определяне дали процесното ППС е индивидуално електрическо или моторно превозно средство не е мощността на двигателя или конструктивната максимална скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата референтна точка. С оглед на изложеното, процесният електрически скутер подлежи на регистрация.

Съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения при 3 съставяне на АУАН и издаването на НП.

Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Съгласно визираната, като нарушена норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

В хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установява по безспорен и категоричен начин, че процесното МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 да 12 месеца и с глоба от 200 лв. до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Наложеното административно наказание глоба е в минимален размер, предвиден за процесното нарушение в санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наказание лишаване от право да управлява МПС не е наложено поради липса на правоспособност на Д. Й..

Възраженията на жалбоподателя са, че жалбоподателят не е уведомяван за наличието на образувано ДП, нито е получавал постановление за прекратяване на досъдебното производство. Видно от приложеното към настоящото дело ДП №3859/2024г. по описа на РП-Плевен, по същото няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Жалбоподателят не придобива процесуалното качество на обвиняем по смисъла на НПК, което се придобива с извършването на изрично предвидени в закона процесуални действия.

Разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК предвижда изпращане на постановлението за прекратяване на обвиняемия, в случай, че по ДП има привлечен такъв, който има право да го обжалва, в качеството си на страна в досъдебното производство.

На жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 100 4 лв. за това, че е управлявал без да е правоспособен водач.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.1 т.3 и при провеждане на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал.1,т.4.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 16.06.2024г. на описаното в НП място жалбоподателят е управлявал МПС, като към тази дата не му е било издавано СУМПС за управление на която и да е категория МПС, което обуславя извода, че към датата на нарушението не е бил правоспособен водач на МПС.

Санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ от 100 до 300 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

Правната квалификация, възприета от АНО съответства на фактите, визирани в обстоятелствената част на НП, същите са доказани категорично в хода на настоящото производство.

Въз основа на изложеното съдът формира правен извод, че жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава СУМПС в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП.

Наложеното административно наказание глоба е в минимален размер, предвидени за процесното нарушение в санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.