Решение № 227 от 14.12.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Ловеч, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200841 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №8670146 издаден от ОД на МВР Ловеч на името на И. И.

И., ЕГН ********** от гр. Варна е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 1200,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 05.02.2024 г. в 11.26 часа в часа в обл. Ловеч, ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRDFFIC LYNX, насочена в посока гр. София снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., и отчетен толеранс от 3 км/ч или 3 %, с МПС вид л.а. ******, вид л.а. с регистрационен номер ********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №107С499А011080023.

Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 115 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 55 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от жалбоподателя И. И., с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

Излага, че от посоченото в обжалвания ЕФ не може да се установи какво нарушение е извършил. Сочи, че не е в достатъчна степен ясно посочено мястото на извършване на нарушението, както и компетентността на органа, издал ЕФ. Сочи, че използваното АТСС не е било изправно към датата на извършване на нарушението, както и че оспорва описаната фактическа обстановка, както и че нарушението е извършено повторно. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото е депозирана молба от процесуалният му представител адв. Стоянова, с която е направено искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие, изложени са аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ и е направено искане съдът да присъди на доверителя и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща 1 представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.). От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 30.08.2024 г., а жалбата против същия е депозирана с вх.

№295000-10140/12.09.2024 г. С оглед на така ангажираните доказателства, съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 115 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 55 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 119 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.

Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 115 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с 2 техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx №107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е извършено процесното нарушение – 05.02.2024 г. срокът на валидност на одобряването на използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на ГД „МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото, а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.

Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ, поради което направените и в тази насока възражения се явяват неоснователни.

Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.

В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и 3 наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.

Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят И. И. И., ЕГН ********** от гр. Варна.