Определение № 4592 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4592 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501104 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 130 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 396379/03.12.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца З.К., гражданка на Чешката Република, родена на ******** г. ЕГН ********, с ЕИК ********, издаден от СВ – Булстат София – град към Агенция по вписванията при МП, със съдебен адрес: адв. Д.М., гр. София, бул.

„******** срещу Определение № 45828/04.11.2025 г. по гр.д. № 47507 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 171 – ви състав, с което е прекратено като недопустимо делото по предявения от нея иск за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот. Посочила е, че при констатация за настъпила смърт на посоченото за ответник лице, съдът следвало да й даде указания да предяви иска си срещу наследниците.

Производството било преждевременно прекратено, доколкото нито й била предоставена такава възможност, нито съдът в изпълнение на задълженията си служебно изискал удостоверение за наследници или поискал да бъде представено от ищцата. Действителната й воля била искът бил предявен срещу наследниците на посочения първоначално за ответник.

Съдът като обсъди жалбата и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх.№ 315180/29.09.2025г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 27.09.2025 год. на З.К., гражданка на Чешката Република, родена на ******** г. ЕГН ********, с ЕИК ********, издаден от СВ – Булстат София – град, към Агенция по вписванията при МП, със съдебен адрес: адв. Д.М., гр. София, бул. „******** срещу Е.И.М., ЕГН **********, с която е поискала от съда да развали договор за покупко – продажба на недвижим имот по нотариален акт № 081/ том 6, рег. № 30497 ,дело № 1023/02.11.2007г. на нотариус Б.Я. рег. № 258 на Нот.,К. за недвижим имот с площ от 800 кв.м., находящ се в гр.

1

София, Столична община – район „Витоша“, в.з. „Киноцентъра – Първа част“, съставляващ УПИ № XV – 304, в квартал 22а по плана на гр. София, местност в.з. „Киноцентъра 1 част“, която дворищна регулация е одобрена със Заповед №РД-50-09-82 от 16.03.1999 год. на Главен Архитект на София, при граници по доказателствен акт за собственост: от две страни улици, УПИ № XVI – 319, който урегулиран поземлен имот е с идентификатор ***, съгласно Скица на поземлен имот №15-1150270/29.10.2023 год. на АГКК – СГКК – гр.

София, общ. Столична, обл. София – Столица, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.12.2022 год., с адрес на поземления имот: гр. София, район „Витоша“, ул. „**************, с площ:

802 кв.м., трайно ползване на територията: урбанизирана, начин на застрояване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 304, квартал 22А, парцел: XV. Посочила е, ч„е с брат й били съсобственици на имота, при снабдяване със скица за него установила, че ответникът е вписан като като собственик на имота. При проверка установила, че продавачи по нотариалният акт са Б.Б. и съпругата му Г.Б., вписано е че за този имот има съдебно дело, като доказателство за собственост бил описан нотариален акт № 174, дело № 149/2002г. този нотариален акт бил отменен от съда по влезли в сила решения на СГС и ВКС. Така за ищеца се пораждал правен интерес да иска разваляне на договора , защото продавачите не били собственици, допусната била грешка при извършване на продажбата.

Съгласно служебно изискана от СРС справка по наредба № 14/2009г.

Е.И.М. е починал на 11.11.2016г.

С Определение № 45828/04.11.2025 г., съобщено на ищеца на 25.11.2025 г., районният съд е прекратил производството като недопуктимо поради насочване на иск срещу страна, която е починала преди образуване на делото.

При така установеното от фактическа страната съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от процесуално легитимирано лице и като такова е допустима. Входящият номер на жалбата е изписан върху копието на жалбата, но в корици на делото се намира оригинал на тази жалба, поради което и макар оригинал да е без входящ номер, съдът приема, че е валидно сезиран с жалбата.

Разгледана по същество е неоснователна.

Надлежната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. За същата съдът следи служебно през целия процес. Тогава, когато към момента на подаване на исковата молба ответникът не е правосубектен, то правото на иск срещу тази страна не може да бъде упражнено. Началната липса на процесуална правоспособност е абсолютна процесуална пречка, която не може да се отстрани чрез приложение на фигурата на процесуалното правоприемство. Началната липса на правоспособност на ответника не е нередовност на исковата молба, а е непреодолима пречка за допустимост на производството срещу посочени ответник. При такава хипотеза за съда не се поражда задължение да дава 2 указания за отстраняване на недостатъците, защото няма противоречие в твърдения и искания на страната. Липсата на начална процесуална легитимация на главна страна в процеса обуславя невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, защото процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, тоест да има вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде "продължено" при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал, защото не е въведено изключение от законодателя, сочещо че при незнание от ищеца за открилото се наследство на ответника, то да се породи процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект и след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. / В този смисъл т. 2 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая искът е предявен срещу ответник, който към него момент вече е бил починал, поради което и по съображения изложени по-горе, правилно е прието от районния съд, че иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Софийски Градски Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 396379/03.12.2025 год. по регистъра на СРС, от ищеца З.К., гражданка на Чешката Република, родена на ******** г. ЕГН ********, с ЕИК ********, издаден от СВ – Булстат София – град, към Агенция по вписванията при МП, със съдебен адрес: гр.

София, бул. „******** срещу Определение № 45828/04.11.2025 г. по гр.д. № 47507 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 171 – ви състав.

Определението може да се обжалва при условията на чл. 274 вр. с чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3