Решение № 632 от 17.05.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Русе, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20224520100763 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.3 СК.

Постъпила е искова молба от ЛЮДМ. ЛЮДМ. Г. срещу М. Р. Д., в която се твърди, че страните са бивши съпрузи и съсобственици на недвижим имот: дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, обл. Русе, с адрес ***, представляващо поземлен имот /ПИ/ № *** в кв. ** по регулационния план на с. ***, с площ по скица от 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с площ по данъчна оценка от 59 кв.м., лятна кухня с площ по данъчна оценка от 36 кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна оценка от 26 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота. Покупната цена на имота била 4500лв., а съсобствеността възникнала по време на сключения брак, който бил прекратен с решение от 21.05.2021г. по гр.д. №*** от 2021г. на Районен съд Русе. Твърди се, че страните нямат деца от брака си. От септември месец 2018г., в това число и по време на брака с ответника, ищцата работела във „Витте аутомотив“ – Русе и получавала около 900 – 1000 лв. нетен доход от работна заплата. С тези средства на практика издържала семейството, защото ответникът започнал работа на 11.05.2020г. - около половин година след сключване на брака. Работната му заплата била в минимален размер за 2020г.

1

- 610лв., от които нетният размер, реално получавания от него доход възлизал на 473,35лв. През м.декември.2020г. страните се разделили фактически и до този момент ищцата твърди, че той е внесъл в семейния бюджет по време на брака им 2687,28лв., като през първите 6 месеца от него не работел и нямал доходи. За периода от сключване на брака до фактическата раздяла на страните тя била внесла в семейния бюджет 16 110,42 лв., което се установявало и от банковата й сметка в „Банка ДСК“ и по която сметка работодателят й превеждал трудовите възнаграждения. Поради тази причина тя счита, че в случая би могло да се приеме, че е налице по-съществен нейн принос в придобиване на общото имущество и се моли да бъде постановено съдебно решение, с което на основание чл. 29, ал. 3 СК й бъде определен поголям дял от придобитото по време на брака й с ответника имущество, което представлявало дворно място, находящо се в с. ***, общ. ***, обл. Русе, с адрес по данъчна оценка: ул. Баба Тонка №26, представляващо поземлен имот /ПИ/ № *** в кв. ** по регулационния план на с. ***, одобрен със заповеди №№ ***/14.12.1966г. и ***/11.09.2018г., с площ по скица от 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с площ по данъчна оценка от 59 кв. м., лятна кухня с площ по данъчна оценка от 36 кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна оценка от 26 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждение в имота, в размер на 71/100 идеални части, на основание принос значително надхвърлящ приноса на другият съпруг.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като се претендирало определяне на по-голям дял от конкретно имущество, а не на цялото имущество, придобито по време на брака. В условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват се обстоятелствата, на които се основава. Оспорва се семейството да е било издържано единствено от получавани от ищцата средства, както и че ответникът е започнал работа едва на 11.05.2020 г. Оспорва и твърдението, че къщата в с.*** е закупена изцяло със средства от ищцата, както и че нейната покупна цена е в размер на 4500 лв. Твърди, че е работил преди посочената от ищцата дата, както и че не е разпилявал семейното имущество, включително и за скъпи разходи за закупения от него преди брака автомобил. Оспорва, че ищцата е внесла в семейния бюджет посочената от нея сума от 16 110,42 лева. Възразява, че 2 получаваните от ищцата средства след закупуване на имота не следва да бъдат съобразени при преценка на основателността на исковата претенция и за наличието на преобладаващ принос. Ответникът твърди, че връзката му с ищцата датира от 10 години преди да сключат граждански брак. Двамата работили в една фирма - „Вела М“ ООД където ответникът работил от 19.05.2013г. до 01.06. 2018г. и получавал част от заплатата си „на ръка“, като цялата възлизала на 1450,00лв. През този период ищцата получавала около 700лв. месечно. От 01.06.2018г. сключил трудов договор с „Хлебозавод Русе 2“ ЕООД като напуснал дружеството на 01.04.2019г. поради забавяне на заплатите и получавал обезщетение за безработица за период от 4 месеца.

Причината да сключат граждански брак била необходимостта той да замине за Германия където да потърси нова работа ида не плаща допълнителен данък като неженен. Твърди, че къщата е закупена с техни общи средства, със спестявания от заплатите, които са получавали през годините. Покупната цена на имота била 12 000лв. и тя била заплатена от двамата, в брой на продавачите, чрез техния пълномощник по време на сделката. През 2019г. ответникът изкарал допълнителна специализация за заварчик с цел да намери работа в Германия където заминал през м.декември.2019г. Стоял 3 месеца и чакал обещана работа, като живеел под наем, за което плащал 100 евро месечно. Тъй като не си намерил сигурна работа работел каквото намери без трудов договор няколко месеца. Събрал някаква сума пари и се завърнал в България края на м.февруари.2020 г. Оспорва, че теглените от ищцата суми от банковата й сметка са изразходвани за закупуване на процесния имот.

Поради тези обстоятелства твърди, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Счита, че простата разлика в доходите на съпрузите сама по себе си не е основание за определяне на по-голям принос на този от тях, който е реализирал по-високи доходи и само на това основание искът се явявал неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

ЛЮДМ. ЛЮДМ. Г. и М. Р. Д. са сключили граждански брак на 19.11.2019г. Няма спор между тях по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, че продължителен период преди това, около 10 години, двамата са съжителствали на съпружески начала.

3

С нотариален акт №***, том. І, рег.№***, дело №*** от 10.04.2020г. на нотариус Стефан Варамезов, двамата съпрузи са закупили процесния имот дворно място находящо се в с. ***, общ. ***, обл. Русе, с адрес ***, представляващо поземлен имот /ПИ/ № *** в кв. ** по регулационния план на с. ***, одобрен със заповеди №*** от 14.12.1966 г. и №*** от 11.09.2018г., с площ по скица от 1700 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с площ по данъчна оценка от 59 кв.м., лятна кухня с площ по данъчна оценка от 36 кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна оценка от 26 кв.м., заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, при граници и съседи за имота: улица, поземлен имот 521, поземлен имот 515 и поземлен имот 513. В нотариалния акт е посочена покупна цена от 4500лв., платена на продавачите в брой и данъчна оценка от 9427,10лв.

Гражданският брак между страните е прекратен по реда на чл. 50 СК (по взаимно съгласие) с решение №***/21.05.2021г. по гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе. В утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК, страните са посочили, че семейното им жилище – апартамент в гр. Русе, ползван от тях под наем ще продължи да се ползва от жената, а по отношение на придобитото по време на брака имущество – имотът в село ***, страните ще уредят отношенията си извънсъдебно или в друго съдебно производство.

По делото няма спор, че преди прекратяване на гражданския им брак, страните са във фактическа раздяла от началото на месец декември 2020г.

Няма спор между тях и че по време на брака си не са придобили друго имущество в режим на СИО освен процесния недвижим имот.

Страните нямат родени както общи деца, както и такива от други връзки.

Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищцата, обхващащо периода от 08.01.2019г. до 10.02.2021г., тя е получавала трудово възнаграждение в размери от 654,76лв. до 978,43лв. месечно за периода.

След сключване на гражданския брак на страните и до закупуване на процесния имот, ищцата е получила трудови възнаграждения в нетни размери: на 06.12.2019г. сумата от 881,82лв., на 10.01.2020г. в размер на 856,49лв., на 10.02.2020г. в размер на 932,08лв., на 03.03.2020г. в размер на 978,43 и на 09.04.2020г. в размер на 654,76лв. За този период освен посочените трудови възнаграждения, по банковата сметка на ищцата няма 4 други постъпления.

За същия период, от сключването на брака на страните, до закупуване на процесния имот, от банковата сметка на ищцата освен удържаните от банката такси за обслужване, има изтеглени общо 10 000лв.

След покупката на процесния имот, по банковата сметка на ищцата са продължили постъпления от трудови възнаграждения, сходни по размер с предходния период от трудови възнаграждения. До началото на месец декември 2020г. ищцата е изтеглила от банковата си сметка общо 5910лв.

По делото няма писмени доказателства установяващи реализирани от ответника доходи в периода от сключването на гражданския брак с ищцата и до закупуване на процесния имот. Според приложената по делото негова трудова книжка, преди този период, до месец април 2019г. е работил във „Вела М“ ООД и „“Хлебозавод Русе“ ЕООД. За периода от 01.04.2019г. до 31.07.2019г. му е било отпуснато обезщетение за безработица в размер по 9лв. дневно.

На 02.12.2019г. ответникът се е регистрирал адресно в гр. Папенбург, Германия.

На 12.05.2020г. ответникът е започнал работа в „Капре“ ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на 610лв. според представения по делото трудов договор от 11.05.2020г.

По делото ответникът е представил документи удостоверяващи заплатени по време на брака му с ищцата сметки за ток и вода, както и имота ползван от тях в бл. „Волан“ в гр. Русе, така и в придобития имот в село ***.

Представил е и доказателства за закупени през месец май 2020г. строителни материали за 1053,58лв., както и превозен билет издаден на негово име за транспортиране от гр. Две могили до село ***, ул. *** на дървен материал – иглолистни греди и летви с обем от 1,3096 куб. метра, за цената на които няма данни по делото.

Свидетелят Р.В.С. установява, че познава ищцата от много години, били израснали заедно от деца в гр. ***, а ответникът познавал от връзката му с нея. Първоначално страните живеели заедно без брак, а през късната есен на 2019г. сключили такъв. Докато били в брак ищцата работела и се „занимаваше с финансовите дейности в семейството“, а ответникът не работел, започнал работа едва след като закупили къща в село ***. Тя работела и си била събрала пари, които започнала да тегли преди купуването 5 на къщата. Купили я за 4500лв. След това започнали да й правят ремонт. За някои неща им помагали познати, включително и свидетеля, а за покрива били извикали майстори. След като страните сключили брак, ответникът заминал в Германия да си търси работа. За тази цел ищцата му дала пари.

Давала му пари и за ремонт на стара кола, която бил закупил преди да сключат брак.

Свидетелката К.Л.Б. установява, че се познават с ищцата от деца. С ответника сключили граждански брак, но двамата не се разбирали. Той ходил да работи в Германия, но изкарал малко пари. През 2020г., месец април си купили къща за 4500лв., като парите за нея дала Л.. След това започнали да й правят ремонт. На майсторите също Л. плащала. Свидетелката знаела от ищцата, че обичала да си спестява пари. Преди да се изместят да живеят в купената къща, страните живеели на квартира в гр. Русе.

Свидетелката Т.Р. Д.а, сестра на ответника, установява, че страните преди да сключат граждански брак са живели съвместно около 10 години. И двамата работели през годините, а в „Хлебозавода“ работели и заедно и получавали по около 1000лв. месечно.Свидетелката знаела, че двамата събират пари, за да си купят нещо. Наложило се ответникът да напусне „Хлебозавода“, тъй като бил купен от нов собственик. Заминал да работи в Германия, но за да не плаща ергенски данък сключили брак с ищцата след толкова години съвместен живот. Стоял в чужбина около три месеца, като се прибрал малко преди да започне пандемията. Въпреки, че имал изкарана квалификация за заварчик не могъл да се устрои на добра работа и се върнал.