Определение № 847 от 08.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. Благоевград, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500644 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9753/11.11.2024 г., подадена Еднолично адвокатско дружество „Д. М.” вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д. М. М. – Управител против Определение № 923 от 22.10.2024г., постановено по гр.д. № 1140/2022 г. по описа на РС – Сандански, с което е отхвърлено искането по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С частната жалба се оспорва определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се твърди, че доколкото по делото е налице отхвърлителен диспозитив по отношение на претенцията по насрещния иск, е налице правото на адвокатското дружество да поиска присъждане на адвокатски хонорар и за този иск.

От насрещната страна по жалбата е постъпил отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в която се твърди, че жалбата е недопустима, поради просрочването й, евентуално се оспорва като неоснователна. Сочи се, че делото е образувано по повод договор за кредит № 351173, а фактическата и правната обстановка и по двата иска била еднаква, поради това изложеното и в исковата молба и отговора на насрещния иск било идентично. Разликата по насрещния иск, е че се претендирала вноска, която поради цялостното прогласяване на договора за нищожен се явява неоснователна, макар да нямало направено възражение за прихващане. При това намира, че адвокатът 1 не е оказал никаква конкретна защита по повод насрещният иск и насрещният иск се отхвърлил заради действията му по първоначалният иск. Иска се отхвърляне на жалбата. Сочи се съдебна практика.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване /чл.

275, ал.1 ГПК/ и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата, поради просрочването й – определението, което се обжалва в настоящото производство е връчено на жалбоподателя на 04.11.2024г., а жалбата е изпратена по пощата на 08.11.2024г.

По същество:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решението на РС – Сандански по конкретния правен спор, съдът е обявил за нищожен, поради противоречие със закона договор за предоставяне на кредит № 351173, сключен на 20.08.2021 година между „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„***” № 17, представлявано от Б.И.Н. и В. Й. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Сандански, ж.к. „***” бл. 15, вх. Б, ет.5, ап. 13 и отхвърлил като неоснователен насрещния иск, предявен от „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК 201196810 против В. Й. М. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от общо 85, 81 лева (осемдесет и пет лева и 81 ст.), от която сумата от 50, 00 (петдесет) лева главница, представляваща част от вноската за главница с падеж 17.03.2022 год. в общ размер от 155 лева и сумата от 35, 81 лева (тридесет и пет лева и 81 ст.), представляваща начислена договорна лихва за периода от 17.11.2021г. 17.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, осъдил „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК 201196810 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат Д. М. М. с ЕГН ********** сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС за адвокатско възнаграждение по делото и сумата от 480, 00 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС за адвокатско възнаграждение по ч.в.гр.дело № 179/ 2024г.

Съгласно дело С 438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Загл. изм.-ДВ, бр.14 от 2025г. Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/, ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир. В конкретния случай следва да се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае до такова по реда на чл. 38 от ЗАДв., което предполага заплащане на възнаграждението директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната 2 преценка на съда. В този случай размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда, но при отчитане на критериите за определяне на такова – брой и естеството на предявените искове, свършената по всеки един от тях работа и съответно материалния им интерес. И по двата предявени иска – главният и насрещният такива извършената работа от процесуалният представител на ищеца по главния иск и ответник по насрещният и е една и съща, доколкото изходът от главния обуславя изходът по насрещния иск. Става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права, при упражняване на класически институти на материалното право, като адвокатът не се е явявал в проведените по делото съдебни заседания. Вярно е, че по естеството си исковете са различни, но са предявен и оспорван, произтичащи от един и същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на дължимо възнаграждение поотделно и за двата иска, при положение, че работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от фактическа, така и от правна сложност, а от друга страна – сборът на цената на двата иска е близо няколко пъти по – ниско от претендираното общо адвокатско възнаграждение и за двата иска.

Съдът намира, че обжалваното определение е съобразено с цитираната и задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ищеца са присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение. При определяне на размера им съдът е съобразил всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа от една страна, а от друга е съобразен и материалния интерес на всеки един от предявените искове. Освен това, при оказана безплатна правна помощ на страните, присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, доколкото в случая до определянето им от съда реално все още не е извършено имуществено разместване между клиент и адвокат, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, което обезщетение следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото, която в случая не е налице. Именно предвид естеството на безплатна правна помощ, която не представлява отговорност за разноски по чл. 78 ГПК, следва да се държи сметка и да не се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По дефиниция злоупотреба с право е действие по правна норма в разрез с изискванията на фактическия контекст, т.е. упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение и от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В този смисъл, разноските по делото и в частност 3 адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /така Определение № 174/26.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№ 560/2021г., 3 г.о., ГК/ и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционният съд, че присъждане на размер от по 400 лв. без ДДС адвокатско възнаграждение по отношение на двата иска е справедливо възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. При тези специфични особености на случая, определеният от съда размер на възнаграждението за оказаната на ищеца безплатна правна помощ, отговаря на изискванията за справедливост и пропорционалност.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 923 от 22.10.2024г., постановено по гр. д. № 1140/2022 г. по описа на РС – Сандански.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4