Решение № 666 от 21.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330207148 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008408 от 11.11.2025г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ц. Ф. А., ЕГН ********** са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева/255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят Ц. Ф. А. в жалбата и допълнителните мотиви към нея, лично в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител оспорва наказателното постановление с твърдение за липса на умисъл за извършване на нарушението. Пледира за отмяна на НП. Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за 1 намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против Ц. Ф.

А., ЕГН ********** за това, че на 07.09.2025 г. в 23:44 часа, в гр. Пловдив на път Втори клас № ІІ-86 при 19.500 км, с посока на движение от север на юг, като водач на МПС – лек автомобил „Пежо 307 2.0 И“, рег. № ***, чужда собственост, е извършил следното нарушение: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /прекратена регистрация на 18.08.2025г. във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съставен АУАН GA № 4561867/07.09.2025г. по чл.140, ал.1 от ЗДвП. По случая е образувана преписка УРИ 432 ЗМ-609/2025г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив. Наказателното постановление е издадено във връзка с Постановление № 13165/2025г. на Районна прокуратура гр.Пловдив за отказ да се образува наказателно производство.

Прието било, че жалбоподателят е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията св. Ф. В. А..

В показанията си св.Ф. А. потвърждава собствеността си върху процесното МПС, като сочи за причина невъможността да премине регистрация на лекия автомобил пред КАТ – дългия престой за ремонт на моторното превозно средство. Уточнява, че при прехвърлянето на МПС е бил информиран за задължението му да регистрира новопридобития автомобил и срока за това. Твърди, че не е знаел за извършената дерегистрация на автомобила, като за това не е знаел и неговия син /жалбоподателят А./.

Потвърждава, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС през месец септември 2025г. Същото било регистрирано в КАТ на следващия ден след проверката. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите не намират опровержение в кредитирания доказателствен материал.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно 2 която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, което в случая и съобразно коментираната доказателствена съвкупност, не се установи.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема за безспорно и категорично доказано управление от страна на жалбоподателя Ц. А. на датата и на мястото, указани в наказателното постановление, на лек автомобил, собственост на св.Ф. А., което МПС е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. При промяна на собственика на МПС, какъвто е настоящия случай, купувачът - приобретател на регистрирано МПС е задължен в едномесечен срок да го регистрира в службата за регистрация на ППС, така както повелява разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. В случай, че не изпълни задължението си за регистриране на превозното средство, в двумесечен срок от придобиване, съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, регистрацията на регистрираното ППС се прекратява служебно. На собственика на автомобила не се връчва уведомление за извършената служебна дерегистрация на МПС, доколкото съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП такова уведомление за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се дължи.

Установява се по делото, че на 14.06.2025 г. бил сключен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил с купувач св.Ф. А.. На същата дата от нотариус било подадено по електронен път заявление за регистриране на договор за продажба в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, т. е. от тази дата е настъпила промяна в собствеността на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Доколкото в двумесечния срок това обстоятелство не е заявено от новия собственик, то законосъобразно е счетено от наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл.143, ал.15 от ЗДвП /в относимата й редакция към дерегистрацията/, уреждащ служебното прекратяване на регистрацията на МПС и същата е била прекратена с отбелязване в информационната система, считано от 18.08.2025 г. в 18:31 часа. В този случай автомобилът с прекратена регистрация се приравнява на такъв, който не е регистриран по надлежния ред. Предвид на това безспорно, с оглед установените факти и неоспорения факт, че жалбоподателят към момента на нарушението е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото към датата на 3 нарушението е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за несъставомерност на обсъжданото нарушение от субективна страна при наличие на извинителна грешка, съдът счита за неоснователно. Установените по делото факти и анализът на законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателят А. е осъществил виновно вмененото му нарушение с проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди. С оглед установената роднинска връзка между жалбоподателя и св.Ф. А. и предприемане на управление на процесното МПС от нарушителя през месец септември 2025г., потвърдено от св.А., съдът приема, че у водача Ц. А. е съществувало знание кога се е осъществило придобивното основание, т.е бил е наясно с извършената прехвърлителна сделка от своя баща – св.Ф. А., в резултат на която последният е станал новия собственик на процесния лек автомобил и е следвало да е наясно като водач, че е задължен да управлява регистрирано по съответния ред МПС. В случая жалбоподателят при полагане на елементарни добросъвестни усилия е могъл без затруднение да узнае от своя баща като собственик на автомобила, дали е изпълнил задължението си да регистрира новопридобитото МПС и едва след това да пристъпи към неговото управление. Така също при преглед на СРМПС жалбоподателят А., който фактически е ползвал и управлявал чужд автомобил, е имал възможност да забележи, че в него като собственик е вписано лице, различно от неговия баща, който му е предоставил въпросния лек автомобил. В този смисъл санкционираното лице като водач на МПС има задължението да се убеди преди привеждане в движение на МПС относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението на автомобила, включително да се увери, че същото е надлежно регистрирано, което в случая не е сторено.

Според чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в случая разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при непредпазливост, поради което жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност.

4

Неизпълнението на установеното от закона задължение е довело до съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност. Правилно и законосъобразно при отчитане на всички факти и обстоятелства по така извършеното нарушение, наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която към дата на нарушението предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания са във фиксиран размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на наказващия орган и съда.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

В случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид, като се касае за типична обществена опасност на нарушението. В тази връзка съдът взе предвид и приложената по административната преписка справка за наршител/водач, видно от която жалбоподателят е санкциониран многократно за неспазване правилата на Закона за движение по пътищата, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Посоченото е индиция за по-висока степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител и допълнително основание за настоящия съдебен състав да не квалифицира случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

5

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 25-1030-008408 от 11.11.2025г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Ц. Ф. А., ЕГН ********** са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева/255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Право на такива възниква за въззиваемата страна като с молба-становище същите са претендирани. Поради това на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва за юрисконсулта на въззиваемата страна да се определи възнаграждение в минимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, имуществения интерес и извършените процесуални действия, а именно 66,47 евро.