Решение № 499 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100506037 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – Л. А.

И., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М. Л., срещу решение №1245 от 22.01.2024г., постановено по гр.дело №63947/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, сумата от 303.11 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 23.07.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.08.2020г. по ч.гр.дело №34570/2020г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, както и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 84.0 9 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 141.8 0 лв., разноски в исковото производство.

В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия, поради което искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Излага се още, че 1 ответникът не е титуляр на откритата в топлофикационното дружество партида досежно процесния имот, не е получавал фактури, издадени на негово име, поради което липсва основание в закона да се приеме, че е изпаднал в забава за дължими суми за топлинна енергия и съответно дължи претендираната от топлофикационното дружество мораторна лихва за исковия период. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прилага се списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, депозира писмен отговор, както и молба от 18.11.2025г., в които взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице - помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Постановено е определение №14645 от 04.04.2024г. по гр.дело №63947/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, с което е оставена без уважение м о л б а от 13.02.2024г., подадена от адв.Н. И. И., процесуален представител на ответника - Л. А.

И. за изменение на решение №1245 от 22.01.2024г., постановено по гр.дело №63947/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, в частта за разноските, като се присъди в полза на адв.Н. И. И. сумата от 400 лв., пълния размер на претендирано адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство.

Постъпила е частна жалба, подадена от адв.Н. И. И., процесуален представител на ответника - Л. А. И., срещу определение №14645 от 04.04.2024г. по гр.дело №63947/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, с което е оставена без уважение м о л б а о т 13.02.2024г., подадена от адв.Н. И. И., процесуален представител на ответника - Л. А. И. за изменение на решение №1245 от 22.01.2024г., постановено по гр.дело №63947/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, в частта за разноските, като се присъди в полза на адв.Н. И. И. за оказана от него безплатна правна помощ на ответника - Л. А. И. сумата от 400 лв., пълния размер на претендирано адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство за двата иска, вместо присъдените 5.68 лв..

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд при постановяване на обжалваното определение не се е съобразил с факта, че с исковата молба ищецът е предявил по реда на чл.422, ал.1 ГПК два обективно съединени иска за установяване на вземания за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за исковия период, както и за мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за исковия период, като за всеки от двата предявени иска се дължи отделно адвокатско възнаграждение, съгласно приложимата в случая норма на чл.2, ал.5 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в която е посочено, че за процесуално представителство по граждански дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове. Поддържа се още, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, предвиден в НМРАВ, съдът следва да се съобрази с материалния интерес на всеки един от обективно съединените искове, което 2 в случая първостепенният съд не е сторил при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Н. И. И. за оказаната от него безплатна правна помощ на ответника - Л. А. И. в размер на сумата от 5.68 лв., който размер се явява несправедлив. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи искането, обективирано в молба 13.02.2024г., подадена от адв.Н. И. И., процесуален представител на ответника - Л. А. И. за изменение на решение №1245 от 22.01.2024г., постановено по гр.дело №63947/2022г. по описа на СРС, Г.О., 175-ти състав, в частта за разноските, като се присъди в полза на адв.Н. И. И. за оказаната от него безплатна правна помощ на ответника - Л. А. И. сумата от 400 лв., пълния размер на претендирано адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство за двата иска, вместо присъдените 5.68 лв.. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатена държавна такса за разглеждане на подадената частна жалба. Прилага се списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт Георги Найденов, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, при постановяването му първостепенният съд правилно е приложил закона като е присъдил на адв.Н. И. И. за оказаната от него безплатна правна помощ на ответника Л. А. И. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в общ размер на 5.68 лв., съобразно отхвърлената част на предявените искове. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба.

Трето лице - помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна частна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Л. А. И., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД з а признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 303.1 1 лв., мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 23.07.2020г., както и сумата от 4.37 лв., мораторна лихва върху цената на услугата за "дялово разпределение" за периода от 01.07.2017г. до 23.07.2020г., за които суми е издадена на 18.08.2020г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №34570/2020г. по описа на СРС, Г.О.,175-ти състав.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен спрямо ответника - Л. А. И. предявения установителен иск за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за исковия период. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

3

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част, както и по същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в коят о е уважен предявения установителен иск срещу ответника - Л. А. И. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за исковия период, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено в атакуваната част, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

По отношение на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, в която е уважен, настоящият състав намира, че правилно е прието в мотивите на оспореното решение, че по делото е доказано, че ответникът е изпаднал в забава досежно претендираните от ищеца вземания за главница за цена на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи лихва за забава. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.84, ал.1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал.2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния случай за исковия период са приложими ОУ - в сила от 27.06.2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал.4 на същата клауза обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл.32, ал.1 от ОУ. Съгласно чл.32, ал.2 от 4