Решение № 6385 от 21.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6385 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509419 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на Г. Д. К. – Н.а и С. А. Н. срещу решение от 20.05.2021г. по гр.д. № 31874/2019г. на СРС, 33 с-в, с което е оставена без уважение молбата им с правно основание чл. 251 ГПК.

Жалбоподателите поддържат, че решението по гр.д. № 31874/2019г. на СРС, 33 с-в, чието тълкуване се иска, е неясно и следва да бъде тълкувано относно алтернативно дадените от вещото лице варианти за разпределение на ползването на процесния недвижим имот. Сочат, че решението относно ползването на дворното място не може да бъде изпълнено, тъй като препраща към скица и заключение на вещо лице, в което има предвидени два алтернативни варианта и не решава по ясен и категоричен начин спора за ползването на общия двор. Поддържат, че мотивите в обжалвания акт, че се иска тълкуване относно ползването на общата стълбищна площадка, са неправилни. Излагат доводи, че от разпределението на ползването на дворното място зависи дали те ще бъдат лишени от достъп до съществуващо стълбище, което е обща част и по този начин ще бъде ограничен и достъпа им до единствения общ вход към къщата, а изграждането на второ стълбище би намалило ползваемата от тях площ от мястото. Молят съда да отмени 1 обжалваното решение и да извърши тълкуване на първоинстанционното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС, като изясни чрез кой от двата варианта, предложени от вещото лице, следва да се осъществи разделянето на ползването на мястото – чрез изграждане на допълнителни 6 броя стъпала или чрез оставяне на врата в оградата, която предстои да бъде изградена, разделяща дворното място, през която има достъп до съществуващото стълбище.

Ответниците Л. Д. Д. и Р. А. Д. оспорват жалбата като неоснователна.

Поддържат, че в постановеното съдебно решение за разпределение на ползването няма неяснота и не подлежи на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК.

Сочат, че съгласно постановеното от съда разпределение на ползване на дворното място, жалбоподателите – ищци следва да изградят 6 броя стъпала от другата страна на площадката. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежни страни и е процесуално допустима.

По същество е неоснователна като краен резултат.

С решение от 13.08.2020г., в сила от 24.09.2020г. по гр.д. № 31874/2019г. на СРС, 33 с-в е разпределено ползването на недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо УПИ XV – 690 от кв. 19 по плана на гр. София, м.

„НЗП – Средец“, цялото с площ 500 кв.м., с идентификатор ***, между Г. Д. К. – Н.а и С. А. Н., неин съпруг, Л. Д. Д. и Р. А. Д., негова съпруга, според скица на дворното място с проект за разпределение на ползването по заключение на вещото лице по СТЕ от 02.03.2020г., а именно – дял І с площ 201. 59 кв.м се ползва от Г. Д. К. – Н.а и С. А. Н., и дял ІІ с площ 201. 94 кв.м. се ползва от Л. Д. Д. и Р. А. Д., която скица да се счита неразделна част от съдебното решение.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика, на тълкуване по чл.

251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив – така решение № 769/17.01.2011г. по гр.д. № 236/2010г. на ВКС, ІІІ ГО. Съгласно цитираното решение, предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до 2 невъзможност да се изведе действителната воля на постановилия го съд.

В случая не е налице такава неяснота в диспозитива на решението на СРС от 13.08.2020г. в частта досежно уважения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за дворното място – налице е ясно произнасяне относно страните и имота, чието ползване се разпределя, както и обособените два дяла за ползване, към които се препраща чрез скицата и заключението на вещото лице.

Всички релевирани в производството доводи на жалбоподателите – молители касаят съществото на спора по чл. 32, ал. 2 ЗС. Начинът на осъществяване на достъпа до жилищната сграда в процесното дворно място за всеки от ползвателите на двата дяла следва да бъде ясно посочен в заключението на СТЕ, но при липса на такъв, страните са имали процесуалната възможност да оспорят заключението на вещото лице, да искат допълване или нова СТЕ, респ. да обжалват постановеното по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС решение на посоченото основание. Начинът на реализиране на достъп до сградата в процесния имот обаче не може да бъде релевиран в настоящото производство по чл. 251 ГПК, а само чрез инстанционния контрол на постановеното решение, респ. чрез ново искане за разпределение на ползването. Поради това изложените в обжалвания акт мотиви по същество относно начина на осъществяване на достъп до сградата са неотносими към настоящия предмет на делото.

По изложените съображения жалбата е неоснователна на релевираните оплаквания и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По арг. от чл. 280, ал.3, т. 2 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20121168/20.05.2021г. по гр.д. № 31874/2019г. на СРС, 33 с-в, с което е отхвърлена молбата на Г. Д. К. – Н.а и С.

А. Н. с правно основание чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното решение № 176132/13.08.2020г. по гр.д. № 31874/2019г. на СРС, 33 с-в.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4