Решение № 4887 от 24.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4887 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100513711 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по депозирана от М. И. П. въззивна жалба срещу Решение № 20065822 от 07.11.2022 г., постановено по гр. д. № 12476/2021 г. по описа на СРС, 60-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу “БДЖ – Т.п.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнение, извършено със Заповед № 7/05.01.2021 г. на управителя и прокуриста на “БДЖ – Т.п.“ ЕООД за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на дължност “Главен експерт, управление на недвижимо имущество“ в отдел “Продажба на активи и управление на недвижимо имущество“, дирекция “Маркетинг и продажби“ при Централното управление на ответното дружество; с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 06.01.2021 г. до 06.07.2021 г. в общ размер на 13309, 08 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се навеждат съображения за нарушаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила СРС не е допуснал допълнителна експертиза по формулираните от ищеца допълнителни въпроси, които били относими към изясняването на предмета на спора.

С оглед на което СРС неправилно е достигнал до извод за наличие на основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради закриване на част от предприятието.

Счита, че процесното основание било използвано само формално от работодателя, като в действителност уволнение било извършено поради съкращаване на щата, което обстоятелство се потвърждавало при преценка на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.

1

Въззиваемият – ответник “БДЖ – Т.п.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. А. М. и Й. Ч., с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на въззивната жалба, в който навежда доводи за нейната неоснователност. Твърди, че дейността в отдел “Продажби на активи и управление на недвижимо имущество“ в ответното дружество е напълно преустановена, поради което извършеното уволнение е законосъобразно. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли съда да потвърди решението и да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не е спорно между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 221/27.09.2011 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността “Главен експерт, недвижимо имущество“ в отдел “Продажби на активи и управление на недвижимо имущество“, дирекция “Маркетинг и продажби“ при Централното управление на “БДЖ – “Т.п.“ ЕООД, което е прекратено със Заповед № 7/05.01.2021 г., връчена на ищцата на 05.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – закриване на част от предприятието.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за отмяна на уволнението, приемайки че отдел Продажби на активи и управление на недвижимо имущество“, дирекция “Маркетинг и продажби“ в ответното дружество е бил закрит, като извършваната от него дейност е била възложена на трето за спора лице, поради което и уволнение на ищцата е било извършено в съответствие с предвидените в закона правила и е законосъобразно.

Тежестта на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението, принадлежи на работодателят, който следва да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1. частта от предприятието, която се закрива, да представлява обособено звено на съответното предприятие; 2. да е налице реално осъществено закриване на съответната част от предприятието; 3. да се преустановява дейността, която се извършва от съответното звено по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. Като преустановяването на дейността трябва да се отличава от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието. При него дейността на съответното звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с вече съществуващите.

Във въззивната жалба ищцата твърди, че първоинстанционният съд при нарушение на процесуалните правила е отказал да допусне допълнително формулираните от нея въпроси, изводите по които били от решаващо значение за изхода на спора. По изрично формулираното искане във въззивната жалба за допускане на допълнителна съдебно2 счетоводна експертиза във въззивното производство, настоящият състав на съда е взел отношение в открито съдебно заседание от 29.03.2024 г., като е приел, че макар искането на въззивника да е направено своевременно, то същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като исканото от въззивника доказателствено средство не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. В тази връзка, като е отказал да допусне допълнителна експертиза по делото по формулираните от ищцата въпроси, СРС не е допуснал нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, което да обоснове допускането на исканото от ищеца доказателствено средство във въззивната инстанция.

При съобразяване на представените по делото писмени доказателства (сред които Доклад с рег. № 01-06-141/18.12.2020 г. на управителя и прокуриста на ответното дружество, адресиран до Съвета на директорите на “Холдинг БДЖ“ ЕАД, Заповед № 260/31.12.2020 г. на управителя и прокуриста на “БДЖ – Т.п.“ ЕООД и Препис от протокол № 508 от заседание на Съвета на директорите на “Холдинг БДЖ“ ЕАД, проведено на 21.12.2020 г., Анекс № 8 към договор № 43 от 27.12.2013 г.) по делото се установява, че отдел “Продажби на активи и управление на недвижимо имущество“, дирекция “Маркетинг и продажби“ при ответника е бил закрит със заповед от 31.12.2020 г., като извършваните от него дейности, изразяващи се в управление и разпореждане с движимо и недвижимо имущество, собственост на ответното дружество са били възложени на трето за настоящия спор лице – “Холдинг БДЖ“ ЕАД по силата на анекс от 29.12.2020 г., сключен към съществуващ между двете дружества договор за възлагане на управлението.

Условията за действително осъществяване на фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ - закриване на част от предприятието - е наличието на пълно преустановяване на дейността на едно обособено звено от предприятието, с което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност и това налага освобождаването от работа на работниците и служителите, заети в осъществяването на закриваната част от дейността. За да е законно, то трябва да е предшествано от решение на работодателя за закриване на съответното структурно звено и да бъде реално /да не е налице вътрешноорганизационно преустройство/, като е необходимо да е налице към момента на уволнението, т.е. датата на уволнението трябва да следва или да съвпада с реалното преустановяване на дейността на съответното звено. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г., ОСГК, ВКС закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Кодекса на труда е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него, работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите от това звено прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.1 КТ - "закриване на част от предприятието" или на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - "съкращаване на щата", като изборът на предвидената в закона възможност е негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него.

С оглед на наведеното във въззивната жалба твърдение за осъществяване на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал.2, предл. 2 КТ – при съкращаване на щата следва да бъде посочено, че съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице в случаите на премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни щатни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на извършваните от тях и съответстващи на длъжностните им характеристики трудови функции. Съкращаване на щата може да е налице и при преструктуриране или реорганизация, включително при трансформиране на длъжности.

Тази хипотеза е налице, когато се съкращават отделни длъжности по щата, като на тяхно място се създават нови не само по наименование длъжности, но и по същността на 3 извършваната работа, т. е. с друг различен предмет на трудовата дейност и трудови функции.

Доколкото в конкретния случай по делото се установи, че процесният отдел в ответното дружество е закрит и извършваната от него дейност е възложена на трето за настоящия спор лице, тоест не е поета от друго звено на предприятието, както и че със закриването на отдела при ответника са били съкратени всички пет щатни бройки за изпълняваните в този отдел длъжности /така изслушаното по делото пред СРС заключение по съдебно-икономическата експертиза, изводите на която съдът намира за обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие/ , то не би могъл да бъде направен извод, че се касае до хипотезата на чл. 328, ал. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, поради което и наведените в тази насока оплаквания във въззивната жалба съдът намира за неоснователни.

От показанията на изслушаните в производството пред СРС свидетели се установява, че процесното уволнение е било извършено, както и че дейността, извършвана от отдела, в който ищцата е била служител е възложена на трето за настоящия спор лице, които обстоятелства са в потвърждение на вече възприетия извод за извършено възлагане на извършваната от отдела, в който служител е била ищцата, на трето за настоящия спор лице.

Съдът намира още и че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства не се установи работодателят да е действал недобросъвестно, поради което и не следва да се счита за оборена предвидената в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, като наведените във въззивната жалба оплаквания за злоупотреба с право от страна на работодателя съдът намира за неоснователни. Закриването на обособеното структурно звено и възлагането на извършваната от него дейност на трето за настоящия спор лице въз основа на съществуващи помежду им договорни отношения представлява право на дружеството работодател, решението за което е по целесъобразност и може да бъде взето при суверенна преценка на дружеството работодател, поради което и само по себе си не подлежи на съдебен контрол.