Определение № 79 от 10.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100502062 по описа за 2023 година Производството е по 413,ал. 2 от ГПК, образувано по частната жалба на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В срещу разпореждане № 2910 от 21.11.2023г., издадено по ч.гр.д. № 1270/2023 г. по описа на РС- Несебър, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. П. П. ЕГН **********, с настоящ адрес: **** за следните суми: 399,20лв.- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 640лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и сумата от 20 лв. за неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и В ЧАСТТА , с която се отхвърля искането за присъждане на законна лихва за забава над сумата от 168,22лв. до 346,84лв.(за периода 15.10.20г.-03.11.21г.) и над сумата

389,75лв. до 609,81лв.(лихва за забава за периода от 03.11.21г. до 30.10.23г.).

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановения отказ, като страната се позовава на законовите правомощия, възложени на сезирания заповеден съд съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

Поддържа се, че в случая незаконосъобразно съдът се е произнесъл по валидността на сделката в превишение на своите правомощия, като така е нарушил съдопроизводствените правила.Страната намира, че също така не е 1 била съобразена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, сочеща, че преценката за неравноправност на клауза в договора с потребител не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката или услугата от друга, когато тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, т.к. в случая е била извършена именно такава недължима преценка.

По отношение на лихвите за забава се твърди дължимост на същите, т.к не е налице анатоцизъм, освен това има и неизпълнение, което се санкционира с плащането на посочените лихви.Поддържа, че след като е присъдена главницата, следва да се присъди и законната лихва заради забавата на плащането й.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждането и за произнасянето на друго, което да укаже издаването на заповед по чл.410 от ГПК срещу длъжника и за отказаните вземания. Не се ангажират нови доказателства. Претендират се разноски за производството.

Претендира се присъждане на направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса от 15 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.

Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Производството по делото е образувано на 31.10.23г., първоначално пред Благоевградски РС, в последствие изпратено по подсъдност на Несебърски РС(ч.гр.д. №1270/23г.), по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване против А. П. П. на заповед по чл.410 от ГПК за парично вземане, дължимо по сключен между страните договор за потребителски кредит (ДПК) №40000671338/ 20.07.20г. Вземането е в общ размер от 3790,15лв., включващ: неплатена главница от 1360,90лв.; неплатено договорно възнаграждение от 413,40 лв. за периода 15.10.20г. до 03.11.21г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ от 2

399,20лв.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер от 640 лв. и неплатени такси по Тарифа на Профи кредит за извънсъдебно събиране на вземане в размер на 20 лв., начислени на 30.08.20г. поради настъпила над 14 дни забава,; мораторна лихва от 346,84лв. за забава, считано от 16.08.20г.(датата на изпадане на длъжника в такава)до 03.11.21г.(датата на настъпила предсрочна изискуемост); мораторна лихва за забава в размер на 609,81 лв. за периода от 03.11.21г. до 30.10.23г., ведно със законната лихва за забава от входирането на заявлението (31.10.23г.), до окончателното изпълнение. Твърди се, че длъжникът е направил само две погасителни вноски (според договора те трябва да са 18 броя, месечни, в размер на 176,82лв. всяка и с падежна дата – 15 –то число, посочени в т.VІ от договора).

Поради забавеното изпълнение кредиторът бил обявил кредита за предсрочно изискуем на 03.11.21г.

С Разпореждане №2910/21.11.23г. НРС уважил заявлението частично, като е издал заповед за изпълнение за главницата от 1360,90лв.,ведно със законна лихва за забава от 31.10.23г.(подаването на заявлението) до изплащането, за неплатено възнаграждение по ДПК от 413,40 лв.(за периода от 15.10.20г. до 03.11.21г.) ; за мораторна лихва за забава от 168,22лв. за периода от 16.08.20г. до 03.11.21г. и мораторна лихва за забава от 389,75лв. за периода от 03.11.21г. до 30.10.23г., както и сумата 125,80лв. деловодни разноски, от които:75,80лв. заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от претенциите.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания – за възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, за таксата за извънсъдебно събиране на вземането и за мораторна лихва до пълния претендиран в заявлението размер(начислена върху горните възнаграждения).

Заповедният съд е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл.

410 от ГПК за първите две от горните вземания по съображения, че са основани на договор за потребителски кредит, който в частта, уговаряща възнаграждение за кредитора за допълнителен пакет услуги е недействителен, т.к. клаузите за това са неравноправни на основание чл.143,ал.2,т.20 от ЗЗПте възлагали на потребителя допълнителна финансова тежест. Това противоречало и на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според който кредиторът не може да изисква от кредитополучателя заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управлението на кредита.

Освен това двете възнаграждения по размер надхвърляли отпусната в заем сума, поради което са счетени за прекомерни и несъизмерими с целта на договора.

3

Съответно, първоинстанционният съд не е присъдил и поисканата мораторна лихва върху отказаното възнаграждение.

Клаузата за такса за извънсъдебно събиране на задълженията е счетена за неустоечна и допълнително финансово натоварваща длъжника с плащането на такса за управлението на кредита, за която по правило той дължи само обезщетение в размер на законната лихва за забава. В този смисъл уговорката е посочена за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2,т.5 от ЗЗП и противоречаща на разпоредбите на чл.10,ал.2 ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК.

Настоящата инстанция намира разпореждането в отхвърлителната му част за правилно.

Данните по делото сочат, че договорът, от който произтичат вземанията на жалбоподателя заявител е сключен за паричен заем между небанкова финансова институция и физическо лице за лични цели, по силата на който на длъжника, имащ качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Т.е. касае се до договор за потребителски кредит. Затова и в съответствие с изискванията на чл.411, ал.2,т.3 от ГПК, заповедният съд дължи служебна проверка за валидност на правопораждащите вземането договорни клаузи, като неравноправни или наличието на обоснована вероятност да са такива.

При тази проверка приложение намират Закон за потребителския кредит(ЗПК) и Закон за защита на потребителите(ЗЗП).

Според чл.10а, ал.1 от ЗПК кредитор по ДПК може да получава такси и комисиони за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора, но има забрана те да са за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита(вж. ал.2 на разпоредбата).

Видно от конкретния ДПК, заетата сума е в размер от 1500лв., която следва да бъде върната за 18 месеца, като общият размер на месечната вноска с падеж всяко 15-то число е в размер от 176,82лв., включващ главница, възнаграждение за отпуснатия кредит и възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“и „Флекси“.Само частта, дължима за допълнителните услуги е общо 65лв. месечно.

Клаузата на чл.15.1 от общите условия(ОУ) към ДПК сочи, че допълнителната услуга „Фаст“ предлага приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а договорът визира срещу това заплащането на възнаграждение от 450 лв.

БОС намира, че с горепосочената клауза с е урежда предварителна дейност на кредитора, предхождаща вземането на решението за отпускане на заема, която е свързана с преценката му за кредитоспособността и надежността на длъжника като клиент. Тази дейност намира нормативната си уредба в чл. 16 и сл. от ЗПК . Според посочените норми кредитната институция има право да изисква и събира информация за кандидат клиента 4 си във връзка с горното, като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. За това БОС намира, че тук не се касае до извършването на допълнителна услуга в полза на клиента, а до извършването на проверка в полза на кредитора по преценката на риска за неточно изпълнение, която не следва да се заплаща от клиента- потребител.От това следва, че последният е натоварен с плащането на допълнителна цена за основния договор, каквато не дължи и която фактически утежнява необосновано икономическото му положение, като злепоставя интересите му и същевременно облагодетелства предлагащия финансовата услуга търговец. Тази клауза осъществява хипотезата на чл. 143,ал.2,т.20 от ЗЗП, тъй като вреди на потребителя, поставя го в неравностойно положение спрямо търговеца и не съответства на поставеното от закона изискване за добросъвестност на последния при договаряне.Като такава клаузата следва да се счете за нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Не е основателно според този съд възражението на жалбоподателя в тази връзка, че преценката за неравноправност на договорните клаузи в случая засяга основния предмет на договора и съответствието между насрещните престации, уговорени с него в противоречие с предписаното в чл.145 от ЗЗП.

Според БОС ограничението в случая е неприложимо, т.к. то се съблюдава, ако договарянето е индивидуално и разпоредбата, касаеща основните елементи на сделката, от които е изводимо съответствието на насрещните престации е ясно и недвусмислено вписана.

Чл. 146, ал.2 от ЗЗП изрично сочи, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.Разпоредбата е изцяло приложима по казуса, т.к. касае именно сключен стандартен договор за паричен кредит, при налични общи условия на заемодателя.

На следващо място самата клауза от договора е както бе посочено погоре заблуждаваща потребителя, че плаща за обслужваща го дейност, каквато всъщност кредиторът е извършил изцяло в защита на собствения си интерес.

Втората допълнителна услуга, наименована „Флекси“ според ОУ към ДПК включва възможност за гъвкав погасителен план, едностранно променим от клиента, при изпълнение на редица условия, визирани в същите ОУ, за която възможност е уговорено „възнаграждение“ в размер на 720 лв. в полза на търговеца.

От посочените ОУ обаче е видно, че изменението на плана за връщането на кредита първо е обвързано от строго определени хипотези, а не е свободно и второ се осъществява в конкретно разписани срокове и 5 процедура и срокове, и след допълнително „съгласуване“ с кредитора, докато последният може безплатно да изменя условията по договора чрез ОУ по собствено усмотрение, при несъгласие с което потребителят има само алтернативата да се откаже от сделката и да върне заема с изтеклите дотук лихви.