Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 437 от 23.05.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2265/2025
Вид
Решение № 437
Подписан
23.05.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Диана Димитрова Пашова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл. 60, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. гр. Хасково, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640102265 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Й. А. Н. против Ж. А.

П., с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 5 ЗН за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1022,58 евро (равностойни на 2000 лв.), представляващи ½ ид.ч. от изтеглените след смъртта на общия на страните наследодател И.Ж.Д. парични средства от банкова сметка, открита на негово име.

Ищецът твърди с ответника да са сестри и наследници на И.Ж.Д., починала на 18.03.2025г. Наследодателят И.Ж.Д. да притежавала разплащателна сметка в **** АД №****** в български левa, по която е получавала месечната си пенсия. След смъртта на майка им, страните по делото да са наследили паричните суми по тази сметка, които към момента на смъртта на наследодателя - 18.03.2025 г. да са били в размер на 12837,52 лв.

На 19.03.2025 г., 20.03.2025 г., 23.03.2025 г. и 24.03.2025 г., ответникът да е изтеглила от сметката по 1000 лв. на всяко теглене или общо 4000 лв. без знанието и съгласието на другата наследница - ищец по делото, като по сметката да са останали 8801,88 лв. Впоследствие, тази останала сума била изплатена от банката по равно на двете наследници и страни по делото. От парите, останали в наследство от И.Д. в размер на 12837,52 лв., ищецът като наследник да е имала правото да получи ½ ид.ч.от тях или 6418,76 лв., а реално да е получила 8364,07 лв. В тази връзка, твърди ответникът да е получила в повече от полагащата й се 1/2 ид.ч. от наследствените пари във влога на майка й в размер на 2000 лв., на които право на наследяване да е 1 имала ищеца по делото. Твърди по този начин ответникът Ж. П. да се е обогатила за сметка на ищеца Й. Н. със сумата в размер на 2000 лв., с която от своя страна тя да е обедняла до размера на тази сума от 2000 лв., полагаща й се като наследник на майка им И.Д.. Иска да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата от 2000 лв., с която се е обогатила. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди починалият наследодател да е била обгрижвана само от ответника и нейната дъщеря В. П. И. като същите да са били в топли и близки отношения, докато ищецът почти да не се е виждала с майка си, не се е грижила за нея и е била дистанцирана. С оглед на тези обстоятелства било житейски логично починалото лице да предостави дебитната си карта и съответния пин код към нея на лицата, които полагали грижи и правели разходи за нея. Признава, че са теглени суми от дебитната карта на починалия наследодател, но същите да са били по изрична нейна воля да отидат за погребението й, уреждането на гробно място, изграждане на паметник, уреждане на битови сметки за жилището, в което е починала. Тези суми да не са отишли за лично обогатяване, а да са били необходими за уреждане на самото погребение.

Поради това, счита да е логично житейски да се приеме, че ответникът е похарчила тези сума за погребението на наследодателя на страните, поради което не се е обогатила с тях; изпълнила е един свой нравствен дълг след като ищецът категорично е отказала да се занимава с организация на тъжния ритуал. Похарчените суми за всички дейности по погребение и съответни процедури дори да надхвърляли претендираните от ищеца суми. Твърди сумите, които са похарчени за извършеното погребение и съпътстващи дейности да са, както следва: за погребение, което включва - ковчег, кръст, дървен материал - 1110 лв.; багер за изкопаване на гроб - 400 лв.; свещеник + свещи 170 лв.; храна за след погребението – 250 лв.; кошница с надпис + цветя - 150 лв.; за поставяне на надгробна плоча - 500 лв.; изработка на паметник - 1 800 лв.; за ритуалите за 40 дни; чаши 20 бр.-20 лв.; купички - 20 бр.-20 лв.; хлебчета - 20 бр.-30 лв.; торбички -20 бр. - 60 лв.; питки 3 бр. - 10 лв.; кърпи20 бр. - 60 лв.; кофа 1 бр.-12 лв.; леген 1 бр. - 6 лв.; маса +стол 2 бр. - 150 лв.; възглавница, спален комплект и одеало - 100 лв.; чанта, обувки, рокля- 200 лв.; потници - 10 лв.; голяма кърпа, сапун - 20 лв.; агнешко месо за курбан 3кг. - 45 лв. Твърди изтеглените суми да кореспондират с размера на направените разходи във връзка с погребението на общия наследодател, т.е. да се касаело за изтегляне на точно толкова, колкото са били необходими за всички траурни ритуали. В първото открито съдебно заседание уточнява, че общата сума, която е изтеглена в размер на 4000 лева /1022,58 евро/ на дати 19.03.2025г., 20.03.2025г. и 24.03.2025г. да е изтеглени от внучката на починалото лице, а именно - В. П. И., която е разполагала с дебитна карта, предоставена от наследодателя преди нейната смърт, както и с твърденията, че тези разходи от общо 4000 лева /1022,58 евро/ са използвани от ответника за разходи по погребението на починалия наследодател. Моли за отхвърляна на иска.

Претендира разноски.

2

По делото са събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца, а именно - И. Н. К. и двама свидетели на страната на ответника, а именно - В. П. И. и Н.А.К..

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното:

От фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства (удостоверение за наследници на И.Ж.Д. – л. 6 по делото), че страните са сестри, деца и единствени наследници от първи ред на общия им наследодател И.Ж.Д., починала на 18.03.2025 г.

Безспорно е между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства (извлечение от банкова сметка от „****“ АД – л. 7), че към датата на смъртта на наследодателя по нейната разплащателна сметка в „****“ АД е имало наличност от 12837,52 лв.

Безспорно е между страните, че след смъртта на наследодателя от нейната банкова сметка в „****“ АД на дати 19.03.2025г., 20.03.2025г., 23.03.2025г. и 24.03.2025г. са изтеглени суми от по 1000 лв. на теглене, т.е. в общ размер на 4000 лв. (извлечение от банкова сметка – л. 7, уведомително писмо от „****“ АД – л. 63).

От писмените доказателства (уведомително писмо от „****“ АД – л.

63) се установява, че към 06.06.2025г. по банковата сметка в „****“ АД на общия на страните наследодател е имало сумата от 8742,13 лв. На 06.06.2025г. на ответника е изплатена сумата от 4364,07 лв., представляваща ½ от 8742,13 лв., а остатъкът от 4364,07 лв. е изплатен на ищеца на 09.06.2025г. Видно е, че има разлика между остатъка към датата на тегленията и сумата, изплатена от банката на наследниците - наличността при смъртта на наследодателя е 12837,52 лв., но след тегленето на 4000 лв. остатъкът би следвало да е 8837,52 лв., а не 8801,88 лв. (разлика от около 35 лв.) и при изплащането банката е изплатила 8742,13 лв. (а не 8801,88 лв.). Разликата вероятно се дължи на удържани банкови такси, което не се отразява на правните изводи по делото.

От писмените доказателства (фактура №149/07.10.2025г., издадена от „Магма“ ЕООД на името на ответника и фактура №389/30.08.2025г., издадена от „Валка-ВПП“ ЕООД на името на ответника – л. 22-23) се установява, че е поръчан и платен от ответника паметник за сумата от 1800 лв. и са направени разходи от ответника за погребението в размер на 1100 лв.

От показанията на свидетеля И. Н. К. – дъщеря на ищеца, внучка на починалата И.Ж.Д., племенница на ответника, които показания съдът кредитира като последователно и логично изложени и съответстващи на останалия доказателствен материал, се установява, че ответникът се е грижила за починалата И.Ж.Д. в последните й 1-2 години; ищецът не е била уведомена от ответника за смъртта на наследодателя, а разбрала за смъртта на И.Д. от съсед; ищецът е организира ритуали за 9-те, 20-те и 40-те дни за след смъртта 3 на починалата, отделно от ритуалите, организирани от ответника; ищецът не е участвала в плащане на траурната агенция, за изкопаване на гробно място и за другите ритуали по погребението.

От показанията на свидетеля В. П. И. - дъщеря на ответника, внучка на починалата И.Ж.Д., племенница на ищеца, които съдът кредитира като последователно и логично изложени и съответстващи на останалия доказателствен материал, се установява, че ответникът се е грижила за И.Д. в последните й години, а свидетелят И. е ходила всяка седмица при баба си, за да й помага. Баба й - И.Д. сама й е предоставила 2-3 месеца преди смъртта си картата и ПИН кода на картата, за да може когато има нужда и ако нещо се случи с нея, парите от картата да бъдат използвани за нейното погребение и за направата на надгробната й плоча. Свидетелят сочи, че е изтеглила общо 4000 лв. след смъртта на баба си за подготовка на погребението на 4 пъти по 1000 лв. с банкова карта на 19.03.2025г., 20.03.2025г., 23.03.2025г. и 24.03.2025г. като за погребението са отишли около 2000 лв. - 1100 лв. за погребалната агенция, 400 лв. - за багерист, 250 лв. - за хранене за след погребението, 170 лв. - за свещеник за опело и 150 лв. - за цветя и букети, които да сложат на гроба на починалата. Сочи, че е поръчан и камък с надгробна плоча за сумата 1800 лв. с ДДС, но все още не е направен такъв. Сочи с ответника да са организирали ритуали за 3-те, 9-те, 40-те дни след смъртта на починалата, както е по религиозния календар. Леля й (ищецът) не идвала и не участвала в организираните от ответника ритуали. Сочи, че майка й (ответникът) е знаела з а изтеглената сума 4000 лева и всъщност, тя е поръчвала на свидетеля И. какво да купи за ритуалите след 3-те дни, 9-те дни и за другите ритуали.

От показанията на свидетеля Н.А.К. – без родствена връзка със страните, съсед на починалата И.Ж.Д., които показания съдът кредитира като последователно и логично изложени и съответстващи на останалия доказателствен материал, се установява, че ответникът основно се е грижила за наследодателя И. Д. преди нейната смърт, внучката В. И. също е идвала да помага. Сочи, че В. е организирала и погребението, тя се е свързала и с багериста и заплащала всичко по погребението, което свидетелят знае, защото е присъствал, когато И. е дала пластиката за банковата си сметка на В. с уговорката, когато един ден почине, да уредят с нея самото погребение. Сочи, че ищецът не е присъствала на ритуалите, организирани от ответника, но е дала на съседи дарове (дрехи за обличане) за 9-те дни, 40-те дни, 9-те месеца след погребението.

При тези факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Ищецът е активно легитимирана страна като наследник по закон на наследодателя и твърди конкретно имуществено обедняване от действията на другия наследник след смъртта на наследодателя. Твърди се разместване на блага от наследствената маса към ответника, без ищецът да е давал нещо пряко на ответника, поради което субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 5 ЗН е правна квалификация на 4 иска.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира обогатяването, може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание е, и то за чужда сметка, е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (така Решение № 70 от 06.02.2025г. по дело № 3128/2024г. на ВКС). В тази връзка, за да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи, че процесната сума е получена от ответника без основание и че тази сума му се е следвала на него с оглед на дела му в наследството.