Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 09.12.2021, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Административно наказателно дело 49/2021
Вид
Решение № 54
Подписан
09.12.2021
В сила
31.12.2021
Състав
Спас Маринов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 т. 65 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Тутракан, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20213430200049 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.И.Г., с ЕГН **********, от ***, срещу Електронен фиш серия К № 4396640, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. С този Електронен фиш (ЕФ), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600.00 /шестстотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволна от издадения електронен фиш, жалбопод. Г. го обжалва в срок. Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, без да се разглежда по същество процесния спор. Твърди се, че жалбоподателят не е собственик на товарния автомобил, с който е извършено нарушението и не го е управлявала.

Въззиваемата страна – Директора на ОД на МВР гр. Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмено становище с административно наказателната преписка.

Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна,следното:

Свидетелите мл. автоконтрольор В.А.П. и Инспектор ПП Д. Й. Р. са служители в РУ на МВР гр. Тутракан.

1

На 04.01.2021 г. св. П. бил назначен в наряд и изпълнявал служебните си задължения, като осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул.

„Трети март“, до ЗК „Ген. Атила Зафиров“ с автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 517.

В 15:54 часа техническото средство заснело товарен автомобил „Ивеко“с рег. ***, движещ се с 98 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място, въведена с пътен знак Д11 50 км/ч. Нарушението е заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на клип № 17095. От последния е видно регистрационния номер на автомобила, неговата марка, скоростта му на движение, участъка от пътя, по която се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позициониран АТСС, дата и часа на извършване на нарушението, посоката му на движение, типа и индивидуалния номер на АТСС.

При извършената проверка в централната база на „Пътна полиция“ при МВР, е било установено, че като собственик на автомобила е вписано „В.“ ООД гр. Две могили, обл. Русе със законен представител Д.Г.Й..

За допуснатото нарушение на Д.Г.Й. бил издаден електронен фиш серия К № 4330378. С декларация по чл. 188 от ЗДвП, Й. е декларирал, че на 04.01.2021 г. товарен автомобил „Ивеко“с рег. *** е бил управляван от М.И.Г.. Към декларацията е приложено и копие от свидетелството за управление на МПС на Г..

Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, първоначално издаденият ЕФ на Д.Г.Й. е бил анулиран и издаден на посоченото в декларацията лице, а именно жалбоподателката Г.. На последната е бил съставен ЕФ серия К № 4396640, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. На жалбоподателя, за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600.00 лв. ЕФ е издаден за това, че на 04.01.2021 год., в 15:54 часа в с. Зафирово, обл. Силистра, ул.

„Трети март“, до ЗК „Ген. Атила Зафиров, в посока гр. Силистра – гр. Русе, при максимално допустима скорост 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак Д11, заснет клип с ATCC TFR1-M с № 517 и отчетен толеранс 3 км/ч от измерената скорост с МПС „Ивеко“ 35С16, вид товарен автомобил, с регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с ATCC TFR1-M с № 517.

След приспадане на допустима грешка на техническото средство, превишаването на разрешената скорост е 48 км/ч.

Жалбоподателя не е подал декларация по чл. 188 от ЗДвП в предвидения в закона срок. След като е получил съставения му ЕФ, не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила на посочената дата.

ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 08.02.2021 г.

2

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

С жалбата, с която е инициирано настоящото производство се оспорва извършването на административното нарушение и се твърди, че при издаването на ЕФ са допуснати особено съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост надвишаваща максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението е с ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч.

Наказващия орган, при комплектоване на преписката за съда е приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя.

Образеца на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото както и копие от одобрения образец.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв е бил изготвен и копие от него е приложено към административно наказателната преписка.

Съдът намира за неоснователно твърде обърканото твърдение на жалбоподателката,че в атакувания ЕФ тя е била посочена като собственик на автомобила,което не отговаряло на обективната действителност и това нарушавало правото й на защита,което от своя страна обуславяло отмяната на ЕФ.В тази насока следва да се отбележи,че в утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец на ЕФ,са изброени последователно „Собственик,на когото е регистрирано МПС,ползвател:“.Конкретизирането на това качество на нарушителя не е и необходимо.

Това изброяване налага извода,че и собственика на МПС и ползвателя 3 са поставени в едно и също процесуално качество,което произтича и от закона.Собственика на съответното МПС,с което е допуснато административното нарушение,за което е издаден ЕФ,като физическо лице или като законен представител на ЮЛ-собственик и ползвателя на МПС,посочен от собственика на МПС,са еднакво наказателно отговорни за допуснатото административно нарушение. В този смисъл,дори да не е разбрала в качеството й на каква е посочена в ЕФ жалбоподателката –на физическо лице собственик,на законен представител на собственика или на ползвател,който е извършил нарушението,по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателката.

В конкретния случай жалбоподателката е посочена като ползвател на автомобила,с който е допуснато нарушението.Като такъв тя е посочена от законния представител на собственика ЮЛ,срещу което тя не е възразила по установения от закона ред,чрез подаване на декларация.Няма как жалбоподателката да е законен представител на собственика на автомобила,тъй като не е вписана като такъв в Търговския регистър. Това обстоятелство е известно на същата.

Неоснователно и следващото твърдение на жалбоподателката свързано с изпращането на снимковия материал на изготвения от техническото средство клип, въз основа на който е издаден ЕФ.Трябва да се отбележи,че липсва нормативно уредено задължение на наказващия орган да извърши такова действие.По преписката липсват и данни жалбоподателката да е искала такова предявяване на снимковия материал и такова да й е било отказано.Смехотворен е извода за нарушено право на защита обуславящо отмяната на ЕФ,тъй като неизпращането на снимковия материал на клипа,поставял в невъзможност собственика да види действителния нарушител и да се възползва от правото си по чл.189 ал. 5 от ЗДвП.Ноторно известно обстоятелство е,че АТСС заснемат съответното превозно средство,неговия регистрационен номер и евентуално неговата фабрична марка и модел,но не и водача на МПС.Дори и да бъде заснет водача, снимковия материал от тези клипове е негоден за лицево разпознаване.

Необосновани на първо место и неоснователни са съмненията на жалбоподателката,че МПС е заснето преди табелата за ограничение на максимално допустимата за движение скорост.На приложения по административно-наказателната преписка снимков материал,автоматично са изписани координатите,където е било позиционирано техническото средство,посредством което е установено нарушението.От същите е видно,че то е било позиционирано на значително разстояние както от пътен знак Д 11,така и от пътен знак Д 12,с които са сложени начало и край на участъка от пътя с ограничение на максималната скорост на движение.

Съдът намира за неоснователно и следващото твърдение на жалбоподателката,а именно,че описания в чл.189 ал. 4 и сл. от ЗДвП,ред не може да бъде издаден конкретния ЕФ,тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС.Съгласно § 6 т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП АТСС са уреди за контрол,работещи самостоятелно или взаимно свързани,одобрени и проверени от съгласно Закона за измерванията,които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат както стационарни,така и мобилни.

Неоснователно и следващото твърдение на жалбоподателката,а именно,че не било ясно дали е отчетен тъй наречения „толеранс“ от три кми/ч.,което на практика означава параметрите на възможната допустима грешка на техническото средство при отчитане на скоростта.Видно от приложения снимков материал, заснетото МПС се е движело с 51 км/ч.,а електронния фиш е издаден за надвишаване на максимално допустимата скорост на движение с 48 км/ч. т.е. тъй наречения „толеранс“ е приспаднат.

Последното не е задължителен реквизит на ЕФ.В тази насока следва да се посочи,че по правни последици влезлия в сила ЕФ е приравнен от закона на влязло в сила НП,но това не се отнася до процесуалния ред на издаване и 4 изискванията,свързани с издаването на НП,каквито аналогии често се правят,изхождайки от последиците.

Горното пояснение се отнася и за следващото шаблонно твърдение на жалбоподателката,а именно,че нарушението не е точно описано в ЕФ,което нарушавало й правото на защита.Нарушението е описано в ЕФ в необходимата пълнота и достатъчност,щото жалбоподателката да може да упражни своето право на защита,каквото всъщност напълно реализира с инициирането на настоящото въззивно администратгивно-наказателно производство.

Не отговаря на обективната действителност и следващото твърдение на жалбоподателката,че не е посочено точното място,където е установено нарушението.Такова описание се съдържа в ЕФ - с.Зафирово обл.Силистра ул.“Трети март“ до ЗК „Атила Зафиров“,което съдът намира за изчерпателно и достатъчно точно.Отделно от това върху снимковия материал на изготвения от АТСС клип,с които жалбоподателката не е направила необходимото за да се запознае,са посочени и координатите на техническото средство,определени автоматично от самото техническо средство.