Определение № 215 от 12.04.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. В., 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500162 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба от Областна дирекция на МВР В., представлявана от П. М. К.– Директор с адрес: гр. В. против определение № 153 от 25.01.2023 г. по гр. дело № 20221320101114 на Районен съд- В. с правно основание: чл.

274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Жалбоподателят твърди ,че не е доволен от горепосоченото определение на Районен съд- В., постановено по гражданско дело № 1114/22г., с което е отказано да бъде допълнено решението по делото в частта за разноските.

Иска се да се отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Иска се да бъдат присъдени направените разноски за вещо лице в размер на 50 лв. тъй като въпреки че ищецът е освободен от такси и разноски, то по силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК при отхвърляне на иска той дължи заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото. Това било така, тъй като ,макар и освободен по трудовото дело от заплащане на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът с предявяването на неоснователен иск, който е отхвърлен от съда, бил причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в производството, която вреда следвало да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в гражданското съдопроизводство.

След като взе предвид събраните по делото доказателства Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

Производството пред Районен съд-В. е по реда на чл.248 ал. 1 ГПК От ответната страна е постъпила молба с вх.№ 302/10.01.2023 г.,с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта на 1 разноските,като се претендира присъждането на 50 лв. ,направени такива за възнаграждение на вещо лице.

Подържа се ,че при отхвърляне на иска,въпреки че ищецът е освободен от такси и разноски,той дължи заплащане на всички разноски, направени от насрещната по делото страна.

Ищцовата страна е взела отношение по молбата,като подържа, че същата е неоснователна и излага подробни съображения в тази връзка..

Въззивната инстанция констатира ,че от диспозитива на постановеното решение по гр.д.№ 1114/2022 г. по описа на ВдРС е видно,че ответникът е осъден по предявените исковете /главен и акцесорен такъв по чл.86 ЗЗД/, като същите, след допуснато изменение по чл.214 ГПК, са уважени изцяло.

При това положение е правилен изводът на районния съд, че не е налице хипотезата на чл.78 ал.3 ГПК и на ответната страна не се дължат разноски- в случая направените такива за възнаграждение на вещо лице в размер на 50 лв.

Воден от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 153 от 25.01.2023г. по гр. дело № 1114/2022год. на Районен съд- В. с правно основание: чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- В.,представлявана от П. М. К. Директор ДА ЗАПЛАТИ НА В. М. Г. с ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2