Решение № 3966 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3966 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330105441 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против С. М. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 17.07.2020 г. – 11.03.2022 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 469.09 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 127.13 лева, за периода 30.09.2020 г. – 30.09.2024 г.

Ответникът, фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м.

1

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 20828/2024 г. на ПРС, ІІІ гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, връчена по реда на чл. 47, ал.

5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 02.12.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер.

Оспорва, че ответникът има качеството на „потребител“ на ВиК услуги досежно процесния обект на потребление за процесния период.

Възразява и, че ищецът е доставил на ответника посочените в исковата молба количествата вода, като оспорва начисленото потребление на услугата, предвид липсата на реално отчитане на измервателно устройство и поради неспазена процедура по служебно начисление на база месечно показание на стойност от по 10 куб.м. за конкретния обект.

Оспорва истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства – споразумения, уведомления, справки и карнети, същите били нередовно водени, липсвали и подписи на ответника.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за главница и лихва, като е посочено, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД всички задължения от групата на периодичните плащания се погасяват с тригодишна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20828/2024 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

2

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в т.ч. правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Ищецът не установи, че именно С. М. А. е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение на потребителя. Напротив, няма спор, а и от представените договори за наем за процесния имот, се установява, че същият е общинска собственост и се стопанисва от ОП „Жилфонд“.

Съответно – установява се, че в полза на ответника не е учредявано ограничено вещно право върху имота.

Ищецът поддържа, че ответникът е потребител в качеството си на наемател. В закона обаче, наемателят не е уреден като потребител на ВиК услуги. В чл.8, ал.9 от Наредбата се допуска възможността наемателят да бъде само платец на услугите, но от името на собственика. Според тази разпоредба - наемателят на водоснабден имот може да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и договора. Когато наемателят не спазва тези задължения, отговорен за тях е наемодателят.

Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и собственика на имота, а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в отношенията с оператора.

В ОУ е предвидена хипотеза – чл. 2, ал. 3, според която - по обща договореност между оператора, собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. Това е допустимо, ако е налице съгласие на наемодателя – дадено лично или с нотариално заверена декларация. В конкретния случай, такова съгласие не се установява. Не 3 се доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител да е изразявал съгласие пред ищцовото дружество за това ответникът, като наемател, да фигурира като потребител на услугите и страна по правоотношението. Не е ясно по какъв начин и на какво основание партидата се води на името на ответника. Заместването в дълг по своя характер представлява договор, в който трябва да участва и новият длъжник – този, който поема отговорността за чуждото задължение. Неговото съгласие също е необходимо, за да е налице валидно заместване. Последното не е възможно само по волята на кредитора.

Такова съгласие няма.

Не се доказва нито собственикът на имота, нито ответникът да са изявили воля за това наемателят да е потребител на услугите и страна в правоотношение с ищеца.

Нещо повече – единствения, сключен с ответника С. М. А., Договор за наем на общинско жилище от 19.08.2010 г. /л.86/, същият е със срок до 19.08.2011 г., в който е посочено, че домакинството му се състои от Д. А. – напуснала, М. С. П. и Г. С. А.. Макар /л.89/ да е сключено на 10.11.2015 г. Допълнително споразумение, в което е посочено, че е към Договор за наем от 19.08.2010 г., с което е преизчислен определеният месечен наем, не води до изводът, че между страните е налице наемно правоотношение. Последното обстоятелство се потвърждава и от приложения по делото Констативен протокол /л.114/ от 10.01.2012 г., според който ответникът С. А. е уведомен, че договорът му за наем е изтекъл на 19.08.2011 г., като няма доказателства да е сключен за последващ период с ответника договор за наем след изтичане на срока на предходния. От друга страна, сключеният Договор за наем на общинско жилище от 11.01.2006 г., с трето за спора лице - Д. Р. А. /л.91/ е безсрочен. В крайна сметка, на 22.07.2024 г., въз основа на Заповед на * е настанен и сключен Договор за наем за процесното общинско жилище с трето за спора лице - М. С. П.

/л.81/.

Освен това, видно от прочита на единствения Договор за наем, сключен с ответника С. А. от 19.08.2010 г. - никъде не се съдържа изрична уговорка – наемателят да заплаща консумативите за ползване на имота – с изключение на такса битови отпадъци. Не са представени и доказателства за това – подадено ли е заявление с искане за откриване на партида на името на ответника, като не се установява и на какво основание ВиК са открили същата на негово име като потребител.

ВиК може да открива съответни партиди и да начислява задължения за потребени услуги само при наличие на законовите предпоставки за това и при спазване на приложимата нормативна уредба, което в случая не се установява.