Решение № 71 от 29.05.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Силистра, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско дело № 20263400500113 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на “БАНКА ДСК” АД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ’’Московска” № 19, подадена чрез пълномощника Ж. Д. – юрисконсулт с адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Витоша“ № 15, етаж 2, тел:

**********, срещу Решение № 803/16.12.2025 г. по гр. дело № 762/2024 г. на РС - Силистра, с което първоинстанционния съд е признал за установено по отношение на „Банка ДСК“АД, с ЕИК:121830616, че вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 660 от 10.08.2023 година и изпълнителен лист въз основа на нея, по ч.гр.дело №1108/2023 година на СРС, спрямо П. С. П. с ЕГН:**********, не подлежат на принудително изпълнение. Със същото решение съдът е осъдил „Банка ДСК“АД, с ЕИК:121830616, да заплати на адвокат В. В. от Адвокатска колегия Силистра с №1900001575, сумата от 5460 /Пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева за оказана правна помощ, както и да заплати по сметка на Силистренския районен съд сумата от 933 /деветстотин тридесет и три/ лева, представляваща държавна такса върху цената на иска.

Жалбоподателят намира атакуваното първоинстанционно решение за недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да върне предявените искове срещу „Банка ДСК“ АД, а в случай, че въззивния съд счете решението за допустимо, желае да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове срещу „Банка ДСК“ АД.

След даване ход по същество на настоящото производство в ОС – Силистра е постъпила и жалба подадена от “БАНКА ДСК” АД, срещу Определение № 160/18.02.2026г., постановено по гр.д.№ 768/2024г. по описа на РС - Силистра, с което по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането на банката жалбоподател за изменение на Решение №803/15.12.2025г., постановено по делото, в частта за разноските. Това производство е присъединено към настоящото с Определение № 323 от 28.05.2026г. за общо произнасяне по въззивната и въззивната частна жалби.

1

Въззиваемият – П. С. П. с ЕГН:**********, ОТ ГР. Силистра, ул. *****, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита атакуваното с нея първоинстанционно решение за правилно и моли въззивният съд да го потвърди.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна.

От събраните в хода на делото доказателства се установи, че ищеца и третото лице В.

К. са сключили договор за поръчителство от 13.06.2011 година, с който са обезпечили изпълнението на задълженията по договор за кредит на К. А. К.. Последния е починал на 19.11.2015 година. Всички негови наследници са се отказали от наследството с изключение на В. Д. К. /съпруга/. До ищеца е била отправена нотариална покана, с което ответника го уведомява, че обявява договора за предсрочно изискуем, като същата е била връчена на 05.10.2017 година. Такава покана е била отправена и до другия поръчител и приел наследството на починалия Костов-В. Д. К., която е била връчена на 06.10.2017 година.

Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, банката кредитор е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу двамата поръчители на 13.07.2023 година, по което е била издадена Заповед за изпълнение № 660/10.08.2023 година и е бил издаден изпълнителен лист.

Въззиваемият П. е получил покана за доброволно изпълнение на 03.12.2023 година, но не е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. На другия поръчител и основен длъжник по силата на провоприемството е била връчена покана за доброволно изпълнение на 18.01.2024 година. Тогава по твърдения на ищеца същият разбрал, че кредита е обявен за предсрочно изискуем с изпращането на поканата до длъжника В. К., получена от нея на 06.10.2017 година. В срока за възражение течащ за основния длъжник В. К. същата подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение и поискала спиране на изпълнението. Заповедният съд указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си и след, като това не станало в срок съдът със свое Определение № 487 от 29.05.2024г. постановено по ч.гр.д. № 1108/23г. по описа на РС – Силистра обезсилил издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на длъжника В. К. и прекратил заповедното производство по отношение на нея.

Производството пред първоинстанционният съд било инциирано на 26.04.2024г. с искова молба подадена от П. С. П., с която ищецът поискал от съда да признае за установено, че вземането на банката по издадената против него заповед за изпълнение не съществува защото преди инициирането на заповедното производство е бил изтекъл срокът по чл. 147 от ЗЗД, а в условията на евентуалност защото вземането било погасено по давност.

Допустимостта на така заявените претенции ищецът П. обосновал с хипотезата на чл.

439 от ГПК, а в условията на евентуалност на чл. 424 от ГПК.

Като фактическо основание за допустимост на исковете си П. посочил факта, че Нотариалната покана, с която банката обявила договора за кредит за предсрочно изискуем и връчила на В. Д. К. на 19.09.2017 година не му е била известна и той не е знаел, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо. Ищецът посочил това доказателство, като новооткрито тъй като не му било известно до изтичане на срока за възражение срещу Заповедта. Соченото за новооткритото доказателство е Нотариална покана, с изходящ номер на Банка ДСК: 06¬20-02344/19.09.2017г., съдържаща изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за кредит от 13.06.2011г., връчена на В. Д. К.. В тази връзка П. оспорил съществуването на вземането по договора за поръчителство тъй като приел, че е погасено по давност главното задължение, а в условията на евентуалност поискал от съда да признае за установено, че той не отговаря по договора за поръчителство, тъй като кредитора не е предявил иск срещу длъжника в шест месечен срок от обявяване на предсрочната изискуемост на задължението съобразно чл. 147 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд приел, че щом обстоятелството, че договорът е обявен за предсрочно изискуем на основния длъжник К. на 19.09.2017г. е станало известно на 2 поръчителя П. едва на 18.01.2024 година то предявения иск е допустим.

За да приеме иска и за основателен първоинстанционният съд съобразил, че предсрочната изискуемост на кредита може да се обяви с изявление само до длъжника, но не и до поръчителя, което се е случило на 06.10.2017 година с връчването на поканата на правоприемника В. К.. Съдът приел още, че от този момент е започнала да тече и срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, а липсата на данни за предявен иск срещу поръчителя П. мотивирала съда да приеме иска за основателен. Като допълнителен довод за постановеното в полза на ищеца П. съдът изтъкнал и изтекла на 06.10.2023 година погасителна давност. В този смисъл първоинстанционният съд се е произнесъл и по двете алтернативно заявени искови претенции.

ОС не споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно допустимостта на исковите претенции по следните съображения:

Правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита на основание неплащане на дължими вноски, се упражнява с изрично съобщаване до длъжника и не е обусловено от уведомяване и изпращане на покана за погасяване на кредита и до поръчителя /така Определение №555/02.10.2009г. на ВКС по ч.т.д. №505/9.2009г., II т.о., ТК, докладчик с. Росица Ковачева; Определение №339/15.05.2013г. на ВКС по ч.т.д.

№2096/2013г., I т.о., ТК, докладчик с. Костадинка Недкова; Определение от февруари 2015г. по ч.т.д. №265/2015г. на Варненски окръжен съд/. В този смисъл отговорността на поръчителя е производна от отговорността на главния длъжник и от поръчителя не може да се иска изпълнение, преди главния дълг да стане изискуем. Уведомяване и на поръчителя за обявената предсрочна изискуемост е необходимо само когато това е предвидено в договора (Определение № 185 от 15.04.2019 г. по т. д. № 2209 / 2018 г. на ВКС, I ТО). Както бе установено процесния Договор за кредит, така и Договорът за поръчителство, сключен с П.

С. П., не съдържат подобна уговорка.

В настоящият случай тази хипотеза е реализирана на 06.10.2017г. когато другия поръчител В. Д. К. в качеството си на приел наследството на починалия Костов и встъпил в дълга наследник е получила нотариална покана съдържаща изявление на кредитора за обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Този факт обаче не рефлектира върху правната сфера на въззиваемия П. досежно положението му на поръчител в кредитното правоотношение и реално не е от значение за делото по смисъла на чл. 424, ал. 1 от ГПК.

За да е допустимо настоящото производство по реда на чл. 424 от ГПК, е необходимо да се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото, и които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение. Както бе коментирано новооткритото обстоятелство – респективно писменото доказателство, на което се позовава въззивникът няма такова качество и не влияе на правото му да възрази срещу връчената му заповед за изпълнение.

По тези съображения ОС намира, че не са налице всички очертани в хипотезата на чл.

424, ал. 1 от ГПК, предпоставки чиято кумулативна съвкупност би обусловила допустимост на претенциите в настоящото производство.

Независимо от горното, следва да се посочи, че не се установява първоинстанционния съд да се е произнесъл по иск с правно основание чл.424 ГПК, въпреки, че такъв в действителност е предявен. Липсва депозиране на молба по чл. 250 от ГПК, от заинтересованата страна, в законово установения за това срок.

Узнаването от въззиваемият П. за връчването на 06.10.2017 година на изявлението на банката за предсрочната изискуемост на задълженията по кредита на основния длъжник не попада и в хипотезата на чл. 439 от ГПК, тъй като липсва изричното условие обективирано в нормата фактите, на които се позовава длъжникът да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК, релевантни са новонастъпили факти, а не самото 3 последващо узнаване за вече съществуващи обстоятелства. Тук ключовото е моментът на настъпване на самия юридически факт, а не моментът, в който страната е научила за него.

Например ако вземането е било погасено чрез плащане след приключване на делото това е нов факт по чл. 439, ал. 2 от ГПК, но ако плащането е станало преди приключване на съдебното дирене, но длъжникът е научил по-късно за него самото узнаване не е „нов факт“ по смисъла на нормата. Съдебната практика обичайно прави разграничение между нов факт (обективно настъпило обстоятелство), и ново доказателство или ново узнаване за вече съществуващ факт, като последните сами по себе си не попадат в хипотезата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, а приложението им е уредено в чл. 424 от ГПК, която хипотеза е коментирана по – горе.

В заключение ОС намира, че и двата процесуални пътя, на които алтернативно ищецът в първоинстанционното производство е потърсил защита на правата си са неприложими спрямо установената фактология и заявените в условията на евентуалност петитуми поради, което постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

Предвид изхода на делото произнасянето по същество по жалбата срещу Определение № 160/18.02.2026г., постановено по гр.д.№ 768/2024г. по описа на РС - Силистра, с което по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането на банката жалбоподател за изменение на Решение №803/15.12.2025г., постановено по делото, в частта за разноските се явява безпредметно.