Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 17.05.2022, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 322/2022
Вид
Решение № 211
Подписан
17.05.2022
В сила
17.06.2022
Състав
Цанка Георгиева Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Сливен, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200322 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от ЕТ „В. - Ю.Б.” – гр. Сливен, представляван от ЮЛ. Н. Б., против НП № 499489-F518720/13.03.2020 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя и от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде изменен размера на санкцията посочена в НП до минималния предвиден в закона. Претендират се направените разноски по настоящото дело.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да се потвърди НП като правилно и законосъобразно, и се иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2019 год. в 11,35 часа служители на ЦУ на НАП, ГДФК, ОД Бургас извършили проверка на търговски обект – магазин за дрехи, находящ се в гр. *****, стопанисван от ЕТ „В. – Ю.Б.”, представляван от ЮЛ. Н. Б., в присъствието на И.Г.Д..

1

За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0338906 от дата 12.10.2019 год. Проверката завършила в 12,30 часа на 12.10.2019 год. (л. 7 – 9 от делото).

На 24.10.2019 год. бил съставен АУАН № F518720 от същата дата на жалбоподателя за това, че на 12.10.2019 год. в 11,35 часа е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство, протоколирана с Протокол за извършена проверка cep. АА № 0338906/12.10.2019 год. на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, находящ се в гр. *****, стопанисван от ЕТ „В. – Ю.Б.“. В акта било отразено, че при проверката било установено, че общо наличната сума в касата е в размер на 0,00 лева, съгласно междинен дневен отчет № 000933/12.10.2019 год., изведен от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП модел Daisy Compact М 02, № на фискално устройство DY466132, № на фискална памет 36624168. В акта било посочено, че фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 115,00 лева, съгласно „Опис на паричните средства в касата към момента на проверката“, попълнен саморъчно от И.Г.Д. в качеството й на продавач-консултант. В акта било отразено, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми, като за деня не били отразени служебно въведени или служебно изведени суми, както и че установената положителна промяна в касовата наличност била в размер на 115,00 лева и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. В акта е посочено, че едноличният търговец не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с което е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Актът бил връчен на представляващия на 24.10.2019 год. (л. 6 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 499489F518720/13.03.2020 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. НП било връчено на представляващия на 22.02.2022 год. (л. 5 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

2

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при извършената проверка в търговски обект – магазин за дрехи, стопанисван от търговеца била констатирана положителна разлика на паричните средства в размер на 115,00 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, която не била отразена през фискалните устройства посредством функцията „служебно въведени” суми във функциониращите в обекта ФУ, които притежават операциите „служебно въведени”. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложеното административно наказание. Деянието правилно е квалифицирано, като такова по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание, макар и в рамките на предвидения в закона, не съответства на степента на извършеното нарушение. В разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено административно наказание „Имуществена санкция” в размер от 500,00 до 2000,00 лева. Ето защо съдът намира, че следва да измени атакуваното НП, като намали размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” в размер от 2000,00 лева на 500,00 лева.

Искането на процесуалния представител на жалбоподателя ЕТ „В. - Ю.Б.” – гр.

Сливен, представляван от ЮЛ. Н. Б. за присъждане на направените разноски в настоящото производство е неоснователно. В Определение от 25.01.2022 год. по ЧКАНД № 205/2021 год. по описа на СлАС е посочено, че когато НП е изменено в частта относно наложеното административно наказание, не може да се приеме, че са налице основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.

58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, 3 определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 499489-F518720/13.03.2020 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „В. - Ю.Б.” – гр. Сливен, представляван от ЮЛ. Н. Б., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 2000,00 (две хиляди) лева на 500,00 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА ЕТ „В. - Ю.Б.” – гр. Сливен с ЕИК *****, представляван от ЮЛ. Н.

Б., да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4