Определение № 721 от 27.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 721 гр. Варна, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601402 по описа за 2025 година

Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК .

С определение № 1329 / 21.08.2025 г., постановено по ЧНД № 2823 / 2025 г. по описа на Районен съд - Варна е потвърдено постановление от 26.06.2025 г. на Районна прокуратура - Варна, с което на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 76 / 2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна, образувано и водено за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК. В постановлението за прекратяване на настоящото наказателно производство, представителя на Районна прокуратура – Варна, е посочил, че липсват каквито и да е данни за извършено престъпление по смисъла на чл.134 ал.1 от НК, като основава своето твърдение на направената тройна СМЕ, извършените проверки от Медицински надзор и разпитаните в хода на разследването специалисти.

В оспорваното Определение на Районен съд - Варна е застъпено идентично становище, като първоинстанционния съд е приел, че разследването е проведено задълбочено, всестранно и пълно, постановлението на Районен прокуратура – Варна е обосновано, и с оглед събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че извършените действия от страна на медицинските лица, съставляват деяние по смисъла на 1 чл.134 ал.1 от НК.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият въззивен състав намира, че установената от прокурора, както и от първоинстанционния съд, фактология по делото е коректна, поради което следва изцяло да се съгласи с нея, като счита, че преповтарянето и в настоящия съдебен акт е безпредметно.

Жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подаден в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, поради следното:

Наказателното производство е образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК.

Въззивният съд в рамките на проверката приема, че съответни на установената фактическа обстановка са изводите на Районен съд - Варна. Те са задълбочени и издържани, и като такива въззивния съд не може да не се съгласи с тях. С оглед направената по делото СМЕ, проведените разпити на свидетели и медицински специалисти, както и извършените проверки от страна на компетентните институции, настоящият въззивен състав намира, че не може да се направи категоричен извод за наличието на причинно – следствена връзка между поведението на лекарите, лекуващи В. в МБАЛ „Св.

Марина“ – Варна и настъпилите следоперативни усложнения. Въззивният съд констатира липсата на безспорни доказателства за извършено престъпление в конкретния случай.

Посочените в жалбата от адв. С. аргументи са във връзка с искането определението на първоинстанционния съд, да бъде отменено като неправилно и необосновано, респ. постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено и делото да бъде върнато за доразследване.

Въззивния съд се солидаризира със становището на първоинстанционния съд и счита аргументите, посочени от жалбоподателя, за неоснователни. По отношение на допусната техническа грешка при посочените в постановлението за образуване на ДП дати, съда счита, че тя не води до погрешно възприемане на хронологията относно имащи значение факти, предвид обема от доказателства, събрани по делото в тази насока. На 2 второ място, съда счита, че некоректно записаната първоначална диагноза не би могла да доведе до неправилно лечение, тъй като тя е своевременно коригирана още преди да бъде проведено лечението на В.. На следващо място въззивния съд счита, че становището на първоинстанционния съд по отношение на отлагането на първоначалната операция на В., е правилно, предвид установен възпалителен процес и по мнение на всички специалисти, взели становище по конкретния въпрос, в така създалата се ситуация не може да бъде проведено оперативно лечение, тъй като крие сериозни рискове за пациента. Освен това, според изготвената по делото СМЕ, забавянето не би могло да доведе до негативни резултати за пациента и неговото възстановяване.

По отношение на това, че разпит на майката на В. не е проведен, настоящият въззивен състав намира, че това действие по разследването е относимо, както е отбелязано и от първоинстанционния съд, тъй като би могло да изясни обстоятелствата свързани със спазване на следопертивните препоръки от страна на В., но не би могло да оправдае отмяна на атакуваното определение и респ. връщането на делото на Районна прокуратура – Варна за доразследване. Този извод следва от събраните доказателства по делото, от които е видно, че възможността многократното оперативно лечение на В., да се дължи на неспазване на следопративните инструкции от негова страна или на несрастване, което е с изцяло физиологичен характер, не би могла да повлияе на категоричния извод, че предприетото спрямо пациента В. лечение е било подходящо, предвид получената фрактура, което и становището, изложено в изготвената СМЕ.

Въззивния съд счита възраженията на жалбоподателя, които касаят изготвената СМЕ, за неоснователни, предвид това, че експертизата е изчерпателна, компетентна и изяснява изцяло фактическите положения, които изискват специфични познания в конкретната област и са от значение за воденото наказателно производство. Назначаването на повторна или допълнителна СМЕ е безпредметно, доколкото следва да се заставят вещите лица да отговорят на същите въпроси, при наличието на изчерпателност и категоричност в отговорите на изготвената такава. Отделното от това, водещият разследването е уважил искането на пострадалия, както по 3 отношение мястото на изготвяне, така и по отношение задаваните въпроси, на които вещите лица следва да отговорят в СМЕ. Неудовлетворението на В. и неговия повереник на някой от отговорите, представлява тяхното собственото виждане за начина на провеждане на лечение и оперативни способи, което предвид спецификата им, е съмнително дали тяхната научна експертиза надминава тази на вещите лица от ВМА София.

От изложеното е видно, че по делото не са събрани доказателства, даващи възможност за изграждане на извод относно факта, че има извършено престъпление и то от конкретно лице и е изчерпан потенциала на разследването за разкриване на обективната истина по случая, то следва и извод за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство.

Горното е довело до вътрешното убеждение на прокурора за несъстоятелност на бъдещо обвинение, водещо и до невъзможност за повдигане на такова, чрез съответния процесуален способ – обвинителен акт.

Именно това убеждение не може да бъде ревизирано от съд или по точно, не може съдът да указва на прокурора, че наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинителен акт. На този процесуален етап от наказателното производство, това би било в пряка колизия с основните правомощия на държавното обвинение, произтичащи както от процесуалния закон, така и от Конституцията на Р България.

С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на Районен съд - Варна, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 76 / 2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1329 / 21.08.2025 г., постановено по ЧНД № 2823 / 2025 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено 4 постановление от 26.06.2025 г. на Районен прокуратура - Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 76 / 2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5